Решение № 217 от 13.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20233100900220 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.4 ГПК/.

Образувано е по искова молба на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461 със седалище гр.Варна срещу „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 102674109 със седалище гр.Варна, при участието на синдика З. Б. Ж. искове с правно основание чл.

694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване на съществуване на вземането му по отношение на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, както следва: вземане, представляващо част от предявено вземане за възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-20022018/20.02.2018 год., дължим въз основа на развален договор в размер на 1 339 836 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението - № 1 от СНВ, вземане, представляващо част от предявено вземане за възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-2122020/02.11.2020 год., дължим въз основа на развален договор в размер на 1 661 800.22 лева, ведно със законната лихва върху вземането от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението - № 2 от СНВ, и вземане по договор за временна финансова помощ от 23.09.2022 год. между ищеца и несъстоятелния длъжник, по силата на който заемодателят е предоставил на последния сумата от 1 633 806.57 лева, ведно със законната лихва върху вземането от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението - № 5 от СНВ, с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.

1

Твърди се от ищеца, че с Решение № 439/13.10.2022 год. по т.д. № 480/2022 год. на ВОС е открито производство по несъстоятелност на ответника „АГРО РЕЗЕРВ ЕООД, като с нарочна молба ищецът е предявил вземанията си спрямо неплатежоспособното дружество.

Сочи, че със заявление Г1 от 08.02.2023 год. по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ са публикувани списъци с допълнително приети и неприети вземания, като след подадено от ищеца възражение вх.№ 4057/15.02.2023 год. срещу СНДПВ под № 1 за сумата от 1 339 836 лева, № 2 за сумата от 1 661 800.22 лева, № 3 за сумата от 19 586 лева и № 5 за сумата от 1 633 806.57 лева, което съдът по несъстоятелността оставя без уважение, предявяват иска си.

По отношение на неприетото допълнително предявено вземане под № 1 в списъка, ищецът излага, че касае част от вземане за аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-20022018/20.02.2018 год, по силата на който ответното дружество има качеството на продавач, а ищеца – на купувач с предмет – 1650 мт сурово слънчогледово олио, при цена от 1200.44 на мт без ДДС и срок за доставка 21.12.2009-30.12.2021 год. Сочи, че ищецът, съобразно договореностите между страните, е изпълнил задължението си за авансово плащане в размер на 95 % от общата стойност по договора в размер на 2 258 036 лева, за което са издадени фактури № 1-3461/28.02.2018, 0-997/13.09.2018 и 0-996/05.09.2018 год., които са реално платени по Б. път, като неприетата част от вземането касае платен на 13.09.2018 год. аванс в размер на 1 339 836 лева, за което е издадена фактура № 0997/13.09.2018 год., а посоченото в превода основание касае издадените за части от аванса по договора проформи фактури 1—5509, 1-5513, 1-5510, 1-5514, 1-5515. Твърди, че предвид неизпълнение от страната на ответника и надлежното разваляне на договора от страна на ищеца, продавачът дължи възстановяване на платения аванс, като дължимостта на сумата е потвърдена и в споразумение за потвърждение на разчети от 25.09.2022 год.

По отношение на неприетото допълнително предявено вземане под № 2 в списъка, ищецът излага, че касае част от вземане за аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-02122020/02.11.2020 год, по силата на който ответното дружество има качеството на продавач, а ищеца – на купувач с предмет – 720 мт сурово слънчогледово олио, при цена от 2024.61 на мт без ДДС и срок за доставка 01.01.2021-31.12.2021 год. Сочи, че ищецът, съобразно договореностите между страните, е изпълнил задължението си за авансово плащане в размер на 1 661 800.22 лева, за което са издадени фактури № 1-5997/17.12.2020, 15996/10.12.2020, 1-4212/31.12.2020 и 1-4188/10.12.2020 год., които са реално платени по Б. път, като задължението по фактури 1-5996/10.112.2020 год., 1-4212/31.12.2020 и 14188/10.12.2020 год. са погасени чрез протоколи за прихващания от 10.12.2020 и 3.12.2020.

Твърди, че поради неизпълнение ищецът е уведомил продавача, че разваля договора.

Уведомлението за разваляне е получено от ответното дружество, като на 10.03.2022 год. е подписано и споразумение за изправяне на техническа грешка в първоначално изпратеното уведомление. Дължимостта на сумата е потвърдена и в споразумение за потвърждение на разчети от 25.09.2022 год.

По отношение на неприетото допълнително предявено вземане под № 5 в списъка, 2 ищецът излага, че касае вземане по договор за временна финансова помощ от 23.09.2022 год., сключен между дружествата, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 1 633 806.57 лева за ползване за срок до 20.06.2022 год., съставен във връзка с договор за сеция от 15.06.2022 год. с „ОЛИВА“ АД. Излага, че вземането на ищеца произтича от платената изцяло от цесионера на цедента на 23.09.2022 год. цена по договор за цесия от 15.06.2022 год. с третото неучастващо дружество „ОЛИВА“ АД, във връзка с който договор за цесия е съставен и процесния договор за временна финансова помощ.

Уточняват и че в договора за временна финансова помощ е допусната техническа грешка относно падежа на заема, който е коригиран с анекс № 1. В евентуалност, се сочи, че основание за вземането е договора за цесия, като цената по него е платена от цесионера с платежно от 23.09.2022 год. като се твърди, че прехвърленото вземане в размер на 1 445 600 лева като главници по договори за временна финасова помощ касае отделно реално предоставени заеми по договор за паричен заем от 18.02.2019 год., съгласно който договор /чл.2, ал.1/ заемната сума се предоставя на изцяло или на части и се отпуска целево за закупуване на слънчоглед като при заемополучателя се отправя изрична писмена инструкция при усвояване на всеки транш за заемната сума, като плащанията по траншове от страна на „ОЛИВА“ АД не са директно към ищеца, а са осъществявани към доставчици по всяко искане за отпускане на средства, както следва: за доставчик „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД на стойност 416 500 лева, за доставчик „АГРОНОМ ХОЛДИНГ“ ООД на стойност 246 500 лева и за доставчик „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД на стойност 782 600 лева, на обща стойност на т.нар. в договора за цесия „главници“ в размер на 1 445 600 лева, а лихвите към тях в размер на 188 206.57 лева. Дължимостта на сумата е потвърдена и в споразумение за потвърждение на разчети от 25.09.2022 год.

Ответникът „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/ , в срока по чл.367 ГПК, не депозира писмен отговор.

Синдикът З. Б. Ж., редовно уведомен за производството, не изразява становище по предявения иск.

С определение № 1515/02.11.2023 год., съдът е конституирал, на основание чл.694, ал.4 ТЗ, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 102674109 със седалище гр.Варна, който депозира писмено становище вх.№ 453/08.01.2023 год., с което оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че договорите за предоставяне на финансова помощ, договорите за продажба, анексите и уведомленията към тях, както и протоколите за прихващане, са нищожни поради привидността им и съставени за целите на производството по несъстоятелност. Позовава се на обстоятелството, че до 2019 год. управител на двете дружества /несъстоятелното дружество и дружеството – ищец/ е било едно и също лице В.М. като част от документите са били подписвани от него като такъв и за двете дружества, а седалището и адреса на управление на ищеца и към настоящия момент съвпада с адреса за кореспонденция с НАП на ответника „Агро резерв“ ООД. Оспорват достоверността на 3 датите на представените с исковата молба писмени доказателства, както и твърдят, че Б.ите преводи не касаят процесните договори, а са свързани с други правоотношения между страните, в частност че Б.ият превод за сумата от 1 339 836 лева от 13.09.2018 год. е с основание проформи фактури с № № 1-6509, 1-5513, 1-5510, 1-5514 и 1-5515 с твърдението, че същият е извършен за погасяване на задължения по фактури, издадени от „Агро резерв“ ЕООД със същите номера, касаещи други правоотношения.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, моли за уважаване на предявения иск.

В съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание, синдикът на ответното дружество не се явява и не изразява становище по предявения иск.

В съдебно заседание, третото лице – помагач моли за отхвърляне на предявения иск.

Предварителните въпроси са разрешени в определение № 1515/02.11.2023 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

С решение № 439/13.10.2022 год., постановено по т.д. № 480/2022 год. по описа на ОС Варна е открито производство по несъстоятелност на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД.

С молба вх.№ 955/13.01.2023 год., в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, ищецът е предявил срещу несъстоятелното дружество вземания, сред които и вземане, представляващо част от предявено вземане за възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O20022018/20.02.2018 год., дължим въз основа на развален договор в размер на 1 339 836 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението, вземане, представляващо част от предявено вземане за възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-2122020/02.11.2020 год., дължим въз основа на развален договор в размер на 1 661 800.22 лева, ведно със законната лихва върху вземането от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението и вземане по договор за временна финансова помощ от 23.09.2022 год. между ищеца и несъстоятелния длъжник, по силата на който заемодателят е предоставил на последния сумата от 1 633 806.57 лева, ведно със законната лихва върху вземането от датата на РОПН до окончателното погасяване на задължението, които вземания фигурират в обявения по партидата на търговеца на 14.02.2023 год. списък на неприети допълнително предявени вземания № 1, № 2 и № 5 от СНВ.

Срещу включването на процесните вземания в списъка на неприетите вземания, ищецът е подал възражение вх.№ 4057/15.02.2023 год., което възражение е оставено без 4 уважение от съда по несъстоятелността с определение № 544/06.04.2023 год.

Твърдейки да се легитимира като носител на вземането по т.1 от СНВ в размер на 1 339 836 лева въз основа на договор за покупко-продажба № RAW O_20022018/20.02.2018 год. с твърдението, че същото съставлява заплатен аванс по същите и чиято изискуемост е настъпила с развалянето им от негова страна поради неизпълнение, ищецът представя същия.

Съгласно клаузите на договора, ответното дружество, в качеството му на продавач, се е задължило да продаде на ищеца, в качеството му на купувач, 1 650 метрични тона сурово слънчогледово олио, при договорени между страните показатели за стоката, със срок за доставка на количеството в периода 25.02.2018 – 30.09.2019 год. Договорената между страните продажна цена е 1200.44 лева за метричен тон без ДДС, при условия на доставка СРТ ПЧМВ, Варна, която сума е платима на два транша – 95 % от стойността авансово в срок до 15.09.2018 год. и 5 % след доставката на стоката и финализация на качеството.

С последващ сключен между страните анекс № 1 от 02.08.2019 год., срокът на договора е променен за периода 21.12.2019 – 30.12.2021 год.