Решение № 4182 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4182 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330113873 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от В. Р. Т. против „Стик- Кредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ****** от 02.03.2023 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от „Стик – Кредит“ АД против В. Р. Т. с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2750 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******** от 02.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 04.11.2025 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ****** от 02.03.2023 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в размер на 2614,62 лв. Сочи, че неустойката е платима, ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноската за неустойка. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което 1 да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от 02.03.2023 г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя кредит в размер на 3000 лв. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключването му.

Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на паричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от страна на кредитната институция. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Поддържа, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма ограничение относно максималния й размер, като дори е прието, че неустойката може да бъде в размер, надвишаващ размера на главното задължение. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик – Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 3000 лв. на 02.03.2023 г., която е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез плащане по банкова сметка, посочена от потребителя. Сочи, че страните са уговорили, че е установена възнаградителна лихва от 36 % на година. Сочи, че ответната страна извършила следните плащания по договора: на 05.07.2023 г. сумата от 100 лв., на 16.08.2023 г. сумата от 100 лв. и на 22.01.2024 г. сумата от 50 лв. или общо погасената сума по кредита възлизала на 250 лева. Претендира заплащане на останалата непогасена главница. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск и осъждане на ответника да заплати главницата по кредита, ведно с начислената лихва за забава.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – В. Р. Т., е депозирала отговор на насрещната искова молба, 2 в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че в ГПР следва да се включат всички разходи по кредита, които ще се понесат от потребителя. В конкретния случай в ГПР не били отразени всички разходи, които потребителят ще извърши по кредита, поради което потребителят бил лишен от възможността да определи обхвата на своето задължение. Твърди, че предвид недействителността на договора, длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, поради приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Счита, че заплатената по договора сума в размер на 250 лева следва да се прихване със задължението за главница. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, както и с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 3000 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 12 месечни погасителни вноски за периода от 02.04.2023 г. до 02.03.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата В. Р. Т. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******* от 02.03.2023 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 3000 лв. Установено е, че кредитът се усвоява при подаване на заявление за кредит, неговото одобряване и сключване на договор за кредит. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, с обща сума за погасяване към момента на сключване на договора от 3719,23 лв. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса *******.

С разпоредбата на чл. 17 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение, респ. неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечевие, която се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита подлежи на погасяване на 12 месечни погасителни вноски за 3 периода от 02.04.2023 г. до 02.03.2024 г. В погасителния план е посочено, че общата дължима сума по кредита, включваща главница и лихва е от 3719,23 лв., а при включване и на задължението за неустойка е в размер от 6333,85 лв.

По делото е приета справка за извършени от кредитополучателя плащания, от която се установява, че за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е постъпила сумата в общ размер от 250 лв., както следва: на 05.07.2023 г. сумата от 100 лева, на 16.08.2023 г. сумата в размер на 100 лв. и на 22.01.2024 г. сумата в размер на 50 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

В клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска, когато се установи, че неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. От приложения по делото погасителен план, в който е посочен общият размер на задълженията по кредита, се установява, че размерът на начислената неустойка е от 2614,62 лв.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.