Решение № 254 от 06.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пазарджик, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200292 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц. Ч. Ц. от гр. Пазарджик срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178е от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

С наказателното постановление е прието, че на ... г. около ... часа, в гр.

Пазарджик, на ул. „С. А.“ пред № 17, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № ... е паркирал МПС в населено място върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя.

Срещу НП е подадена в срок жалба, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от надлежно упълномощен процесуален представител на административнонаказващия орган, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № ..., собственост на жалбоподателя, е бил паркиран върху тротоара на ул. „С. А.“ пред № 17 в гр.

Пазарджик. Първоначално е бил издаден фиш, който след възражение е анулиран, за да бъде съставен АУАН и да се осигури възможност за обжалване по общия ред.

От разпита на актосъставителя Т. Б. се установи, че същият не е бил очевидец на нарушението, а е работил по възложена му преписка, образувана по снимков материал, изпратен до ОД на МВР Пазарджик. Актосъставителят заяви, че сигналът първоначално не е бил конкретно за процесния автомобил, а за друг автомобил по улицата, но са били санкционирани и останалите автомобили, които според органите са били неправилно паркирани по тротоара и велоалеята. Б. изрично посочи, че жалбоподателят е твърдял наличие на разС.ие за преминаване и според полицейският служител място за преминаване действително има, но според него законът изисква мястото да е определено за спиране, а на процесния участък това не било така.

Съдът е изискал и е приел като доказателство от Община Пазарджик информация за ул. „С. А.“ между № 11 и № 19, включително схема и скица на пътя, тротоарите, местата за паркиране и наличната велоалея.

Така описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани доказателства по делото - писмени и гласни.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Изречение второ на същата разпоредба допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разС.ие наймалко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Санкционната разпоредба на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание глоба за лице, което паркира пътно превозно средство върху тротоар в населените места извън разрешените за това места.

В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че процесният автомобил е бил паркиран върху тротоар в населено място, като по делото не се установява това място да е било определено от собственика на пътя или администрацията като разрешено място за паркиране върху тротоара.

При това положение формално е осъществен съставът на нарушението по чл.

2

94, ал. 3 от ЗДвП, санкционирано по чл. 178е от ЗДвП.

Съдът обаче счита, че са налице предпоставките случаят да бъде преценен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.

По силата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Следва да се отбележи, че приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е допустимо. С Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 29/2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта „28 и“, с която беше изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН при нарушения по ЗДвП. Поради това съдът следва да извърши конкретна преценка дали процесното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

В случая такава по-ниска степен на обществена опасност е налице. На първо място, макар автомобилът да е бил паркиран върху тротоара и не на място, определено за това от администрацията или собственика на пътя, от доказателствата не се установява да е създадена реална опасност за движението, нито конкретна пречка за преминаване на пешеходци. Напротив, от показанията на актосъставителя се установява, че той е възприел твърдението на жалбоподателя за наличие на разС.ие за преминаване и самият свидетел посочва, че е съгласен, че място за преминаване има. Това е видно и на снимковия материал, включително и на снимката с поставена рулетка, на която ясно се вижда, че има поне 2 метра за преминаване. Съдът отчита, че това разС.ие не е било откъм страната на сградите, тъй като автомобилът е бил спрян плътно до сградата, поради което изискването на чл. 94, ал. 3, изр. второ от ЗДвП не е било изпълнено точно. Този факт обаче сочи именно на формално нарушение на правилото, а не на случай, при който пешеходците реално са били лишени от възможност за преминаване. На второ място, не са установени вредни последици от деянието. Няма данни за настъпило пътнотранспортно произшествие, за застрашаване на участници в движението, за принудително слизане на пешеходци на пътното платно или за възпрепятстване на достъп до вход, сграда или друг обект. Не се установява и автомобилът да е бил спрян по начин, който да е блокирал изцяло тротоара или велоалеята. На трето място, начинът на установяване на нарушението също има значение за преценката на конкретната обществена опасност.

Актосъставителят не е очевидец, а преписката е образувана по снимков материал. Самият свидетел посочва, че сигналът първоначално не е бил конкретно за процесния автомобил, а санкционирането на останалите автомобили е било продиктувано от стремеж да не се създаде впечатление за неравно третиране. Това обстоятелство не прави нарушението недоказано само по себе си, но подкрепя извода, че конкретното деяние не е било 3 възприето като самостоятелно създаващо значителна опасност или съществена пречка за движението. На четвърто място, следва да се отчете и характерът на нарушението. Нарушеното правило цели опазване на тротоарното пространство като зона за безопасно и свободно движение на пешеходците. В конкретния случай тази защитена ценност е засегната в значително по-ниска степен от обикновените случаи, при които паркирането върху тротоар изцяло препятства преминаването, принуждава пешеходците да навлизат в платното за движение или създава непосредствена опасност за тях.

Тук е налице несъответствие с изискванията на закона, но то се изразява основно в това, че оставеното разС.ие за преминаване не е било откъм страната на сградите, както изисква чл.94, ал.3, изр. второ от ЗДвП, а не в липса на разС.ие за пешеходно преминаване изобщо. На последно място, видно от справката за нарушител-водач, жалбоподателят не е системен нарушител на ЗДвП, като има само едно друго издадено НП преди настоящото и четири фиша, а е водач от повече от 20 години. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обосновават извод, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Деянието запазва противоправния си характер и не може да бъде прието за правомерно паркиране, но с оглед липсата на вредни последици и наличието на конкретни смекчаващи обстоятелства обществената му опасност е по-ниска от типичната за нарушенията от този вид.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган следва да провери дали не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление такава преценка не е извършена. Когато съдът установи, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, той отменя наказателното постановление и предупреждава нарушителя по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН.

По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено, като жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на административнонаказващия орган. От страна на жалбоподателя не се претендират и не са ангажирани доказателства за сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне за присъждането им.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на Ц. Ч. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „С. А.“ № 15, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание 4 чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, поради наличие на маловажен случай на административно нарушение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. Ч. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „С. А.“ № 15, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5