Разпореждане № 2894 от 20.05.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2894 гр. Монтана, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630102007 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „***“ ООД срещу А. Т. Т., ЕГН **********.

Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за само за главница и за разноските.

Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на останалите претендирани суми.

Към заявлението е приложен Договор за паричен заем № ***г.

Сключеният между „***“ ООД и длъжника договор е потребителски и следва да се подчинява на нормите на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1-во ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

В чл.5.1 от договора, Заемателят се СПОРАЗУМЯВАТ, че В СРОК ОТ ТРИ ДНИ, договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочени обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовно вноска по погасяване на кредита и 1 обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на 6 изисквания.

Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Договор и Стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „***“ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски,както и падеж на задълженията е в Погасителен план към договор за заем № ***. Параметрите на сключения между страните договор за паричен заем №*** са следните:

Отпуснатият заем (главница) е в размер на 511,29 евро; Размер на възнаградителна лихва: 43,19 евро; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора: 195,58 евро Брой погасителни вноски: 3. Общ размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва): 554,48 евро. Компенсаторна неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 11 от Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 5 обезпечение, дължи неустойка в размер на 195,58 евро с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор (погасителен план). Посочената сума е индивидуално уговорена между страните по договора, като размерът се определя от срока на договора, размера на заемната сума, предходна кредитна история на кредитополучателя, финансовото състояние на клиента и др. Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, неустойката в размер на 195,58 евро е като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, неустойката в размер на 195,58 евро е начислена на основание чл. 11 от Договора и същата се дължи съгласно погасителния план. Така общият размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва + неустойка) е 750,06 евро. Всички погасителни вноски по договор за паричен заем № *** са с настъпил падеж, начисленията са отразени в погасителния план от Договор за паричен заем № ***. По този начин е формирано общо първоначалното задължение в размер на 750,06 евро Законна лихва за забава: Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава. Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху чистата стойност на задължението за главница.

Длъжникът е информиран, че при забава дължи посоченото обезщетение – вж. чл. 6, ал. 1 от Договора. За периода 01-05-2025 г. до 01-04-2026г. начислената законна лихва е в общ размер: 81,68 евро. Законната лихва за забава се изчислява върху дължимата главница автоматично от системата на дружеството в съответствие с действащите закони и актуалния лихвен 2 процент на БНБ, като актуализацията се прави два пъти годишно – на 01.01. и 01.07. с оглед данните от БНБ.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Несъмнено е, че получаване на кредита е обусловено от заплащането на неустойка, но същата би следвало да е договорена при неизпълнение на задължението и не внасяне на договорените вноски по връщане на кредита, а не да се начислява автоматично при самото му разрешаване поради невъзможността на заемателя да осигури в такъв кратък срок обезпечение.

Обезпечението на кредит няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.

Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за кредитора при липсата му, са последица от невъзможността на последния да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитора и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на 3

Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Съгласно чл. 5 от договор за паричен заем, страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва /чл. 5, ал. 1, т.

1 или поръчителство на едно или две физически лица /чл. 5, ал. 1, т. 2/, които да отговарят кумулативно на много условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора ако не представи уговореното в чл. 5 от договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не отговаря на условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал. 2.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД ). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 11 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 151, 41 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 500 лв., с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо 4 такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.

Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b3890e9-3bb1-48d8-a569-36766be796ab