Определение № 1040 от 11.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1040 гр. Плевен, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400500479 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 вр. чл. 407 от ГПК.

С определение № 1361/15.03.2025 г. по ч. гр.д. № 6074/2023 г. Плевенският районен съд е обезсилил частично на основание чл. 414а ал. 4 от ГПК заповедта за изпълнение на парично задължение № 3367/28.10.2023 г., издадена по делото в полза на заявителя Е. Г. А. за сумите – 493,75 лв. – главница и 61,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2022 г. и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя против длъжника „Грийн пойнт 2017“ ЕООД за присъдените суми по влязла в сила заповед за изпълнение № 3367/28.10.2023 г. по делото, както следва: сумата от 10,08 лв. – законна лихва върху главницата от 493,75 лв. за периода от 26.10.2023 г. до 20.12.2023 г. /датата на плащане на сумата/ и за разноски по делото в размер на 212,50 лв., представляващи половината от направените разноски.

Недоволно от постановеното определение, в частта в която има характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу него е останало дружеството - частен жалбоподател „Грийн пойнт 2017“ ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя И.Н., което чрез пълномощника си адвокат О.

Н. от ВтАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с подаденото възражение на дружеството по чл. 414а ал. 1 и ал. 3 от ГПК дружеството е възразило, че е заплатило на 1 заявителя половината от претендираните суми, а останалата част не ги дължи, както и относно претендираните разноски, като е посочило, че с поведението си не е станало причина за завеждане на делото. Позовава се на сливане на качествата на наемател и наемодател по сключения между страните договор за наем на земеделски земи, както и на влязлото в сила решение по гр. д. № 2147/2024 г. на ПлРС, с което искът на заявителя за оспорените парични вземания е отхвърлен изцяло, а в последствие и молбата й по реда на чл. 248 от ГПК относно разноските. Поддържа се, че дружеството не дължи разноските в заповедното производство изцяло, тъй като не е станало причина за завеждане на делото и не дължи законна лихва за забава, тъй като не налице забава, като липсата на плащане преди подаване на заявлението се дължи поради липса на представена банкова сметка от заявителя. Поддържа също, че въпросът за дължимостта на разноските в заповедното производство е разрешен изцяло в исковото производство и не може да бъде пререшаван.

Иска се отмяна на определението, с което е постановено издаване на изпълнителен лист и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Претендират се направените разноски, като се представя договор за правна помощ, съгласно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.. Към жалбата е приложена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 15 лв. и такса в размер на 0,70 лв. по сметка на ПлРС.

По делото в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Е. Г. А. чрез пълномощника й адвокат В. П. от ПлАК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Позовава се на забавата на длъжника, който е заплатил половината от претендираните със заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми след подаване на заявлението, а по отношение на разноските, заплатени на адвокат П. счита, че след като не е направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК в срок длъжникът дължи половината от тях така както са направени. Счита, че правилно заповедта за изпълнение е издадена само за дължимите суми по издадената и влязла в сила заповед за изпълнение, като заповедният съд няма право да извършва преценка дали длъжникът е станал причина за завеждане на делото.

Претендират се направените разноски, като се представя договор за правна помощ, съгласно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв..

2

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба, депозирана от „Грийн пойнт 2017“ ЕООД, гр. Плевен против разпореждането на ПлРС за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в определението от 15.03.2025 г. е подадена на 28.05.2025 г. в срока по чл. 407 от ГПК, считано от връчване на определението на 14.05.2025 г., поради което въззивният съд приема същата за допустима като подадена в срок от надлежна страна при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Плевенският районен съд е сезиран на 26.10.2023 г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Е. Г. А. чрез пълномощника й адвокат В. П. от ПлАК против „Грийн пойнт 2017“ ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя И.Н. за следните парични суми:

987,50 лв. – неплатена главница по договор за наем № 72/03.06.2020 г. и 122,19 лв. – лихва за забава на горепосочената главница за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2023 г.. Със заявлението е представен договор за правна помощ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. в размер на 400 лв., както и е представена квитанция за внесена държавна такса в размер на 50 лв.. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 6074/2023 г. по описа на ПлРС и заявлението е уважено изцяло, като ПлРС е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3367/28.10.2023 г., с която е разпоредил на длъжника да заплати на заявителя кредитор сумите посочени в заявлението, както и разноски в размер на 425 лв., така както са поискани.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника „Грийн пойнт 2017“ ЕООД, гр. Плевен, в което се твърди, че е изпълнил частично задължението си към кредитора и представя платежно нареждане за заплащане на 20.12.2023 г. на сумата от 554,85 лв., от която 493,75 лв. – главница и 61,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2022 г., като счита, че не дължи разликата над тези платени суми и не дължи разноски. Твърди, с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е имал възможност в по3 ранен момент да заплати на кредитора дължимите суми поради липсата на банкова сметка на кредитора по договора и неявяването й лично в офиса на фирмата за да й бъде заплатен дължимия наем. Позовава се и на обстоятелството, че между страните е налице съсобственост по отношение на наетата земя при равни права, която е възникнала преди сключване на договора за наем.

В срока по чл. 414а ал. 4 от ГПК е депозирано писмено становище от заявителя чрез пълномощника му адвокат П., в което признава извършеното плащане, но претендира заплащане на цялата дължима наемна цена по договора. Счита, че длъжникът е изпаднал в забава на падежа и за да се освободи от забавата е имал възможност да уведоми кредитора на адреса му по договора за задължение да посочи банкова сметка или директно да му преведе сумата за плащане на посочения адрес. Твърди, че през м. август 2021 г. е проведен разговор между заявителката и управителката на ответното дружество, при който последната е отказала да заплати изцяло наемната цена.

Поддържа, че длъжникът е станал причина за завеждане на делото. С писмено становище от 17.01.2023 г. кредиторът изрично е уточнил, че е заплатена сумата от 554,85 лв., а останалите суми по заповедта не са платени, както и посочените в заповедта разноски в разноски в размер на 425 лв..

С писмено становище от 30.01.2024 г. по делото длъжникът възразява да дължи присъдените суми по заповедта, извън платените.

С влязло в сила на 21.12.2024 г. решение № 1567/19.11.2024 г. по гр.д.

№2147/2024 г. Плевенския районен съд е отхвърлил като неоснователни и незоказани предявените от Е. Г. А. против „Грийн пойнт 2017“ ЕООД, гр.

Плевен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3367/28.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6074/2023 г. на ПлРС: 493,75 лв. – неплатена главница по договор за наем № 72/03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане и 61,10 лв. – лихва за забава на горепосочената главница за периода от 01.10.2022 г. до 26.10.2023 г.. С решението съдът е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 500 лв. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, с което частично е обезсилена 4 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3367/28.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6074/2023 г. на ПлРС в частта, в която искът по чл. 422 от ГПК е отхвърлен и да разпореди издаване на изпълнителен лист за неплатената част по заповедта, ПлРС е изложил доводи, че кредиторът е станал причина за завеждане на заповедното производство, тъй като плащането е извършено след падежа на задължението и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането на ПлРС, с което е уважено частично искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е постановено в съответствие със закона. Във възражението по реда на чл. 414а от ГПК ответникът не е оспорил изрично изпадането си в забава по отношение на плащането на половината от главницата и е представил доказателства за заплащане на дължимата лихва за забава върху дължимата главница до датата на подаване на заявлението.

Плащането е извършено след тази дата, поради което въз основа на влязлата в сила заповед в полза на заявителя правилно е издаден изпълнителен лист за присъдената с влязлата в сила заповед законна лихва върху главницата за периода на забава след подаване на заявлението до датата на извършване на плащането. В производството по чл. 422 от ГПК съдът се е произнесъл по дължимостта на разноските съобразно предмета на спора, който не обхваща целият спор по заповедта за изпълнение, поради което не може да се приеме, че с влязло в сила решение е отречена дължимостта на половината от разноските в заповедното производство, съответстващи на половината от сумите по влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК. Други възражения в заповедното производство не могат да се обсъждат и в случай, че длъжникът е искал да оспори забавата си като кредитор и по отношение на платената главница е следвало изрично да го посочи във възражението си по чл.414а от ГПК, за да се проведе производство по чл. 422 от ГПК и по отношение на този спорен въпрос между страните. Правилно ПлРС е приел, че разноските следва да бъдат присъдени на заявителя частично съобразно цената на отхвърлените искове по чл. 422 от ГПК, като не се присъждат разноски свързани с тях.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че като уважил молбата по чл. 404 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ГПК и е постановил издаване на изпълнителен лист за посочените от него суми, Плевенският районен съд е постановил правилно и законосъобразно определение с характер на разпореждане, което 5 следва да бъде потвърдено, а частната жалба бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв..

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1361/15.03.2025 г. по ч.гр.д. № 6074/2023 г. на Плевенския районен съд в обжалваната част, в която има характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя Е. Г. А. против длъжника „Грийн пойнт 2017“ ЕООД въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № 3367/28.10.2023 г. по делото за сумите, както следва: сумата от 10,08 лв. – законна лихва върху главницата от 493,75 лв. за периода от 26.10.2023 г. до 20.12.2023 г. /датата на плащане на сумата/ и за разноски по делото в размер на 212,50 лв., представляващи половината от направените разноски.

Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b387020-d3f2-40ed-85e9-bb4910255573