Решение № 1295 от 09.10.2020, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Бургас, № 1295 / 09.10.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретар

С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 681 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Жалбоподателят

Е.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** е оспорил заповед БС № 61/12.03.2020г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен „специалният режим“ за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Иска заповедта да бъде отменена и режима му да бъде заменен с по-лекия „строг режим“. Счита, че неправилно не се зачита времето, в което е изтърпявал наказанието си в затвора във Великобритания.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата и пледира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Твърди, че е трансфериран в България от Великобритания с влязла в сила присъда от 24.06.2013г., и това време във Великобритания, в което е изтърпявал наказанието си, тук му го зачитат като предварителен арест.

Ответникът

– началник на Затвора Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка.

ФАКТИ:

На

05.03.2020г. до началник на Затвора Бургас е изготвено становище от гл.инспектор М.И.В.– ЗНРНОД относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при „специален режим“ на основание чл.68, ал.3, във вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС за осъдения Е.Р.М. (л.23). В него е изразено становище да бъде продължен за срок от още една година „специалния режим“ за изтърпяване на наказанието на осъдения Е. М.. Като правен статус за изпълнението на присъдата е посочено, че за престъпление по чл.116, ал.1 от НК е наложено наказание „доживотен затвор“, с начало на наказанието – 20.08.2018г. с предходна заменяне на режима на „специален режим“ от 11.03.2019г. Сочи се, че към 11.03.2020г. е изтърпял фактически – 1г. 6м. 21 дни и задържане – 4г. 9м. 29 дни или всичко – 6г. 4м. 20 дни.

На

11.03.2020г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище и от гл.инспектор Н.И.С.– началник сектор СДВР (л.24-26). Съгласно изготвеното становище лишения от свобода Е.Р.М. е постъпил в Затвора София на 18.12.2017г. и е приведен в Затвора Бургас на 03.04.2018г. Посочено е, че през периода 20.12.2017г. – 20.08.2018г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по присъда №1635 от 10.12.2010г. по НОХД №952/2010г. на Районен съд – Шумен, с която е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Към настоящия момент изтърпява присъда на Кралски съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело № Т20137158/24.06.2013г., с която е наложено наказание „доживотно лишаване от свобода“ на основание чл.116, ал.1 от НК, приета за изпълнение на основание чл.457, ал.3 от НК с определение №5178/19.11.2018г. по НЧД № 2859/2018г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение 5-ти състав, потвърдено с определение №86/20.02.2019г. по ВНЧД №1677/2018г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение 6-ти състав. Като начало на наказанието е посочена дата 20.08.2018г., като същото се търпи при определен „специален режим“ от 11.03.2019г. Отбелязано е, че се зачита предварителен арест от 21.02.2013г. до 20.12.2017г. В становището е записано, че на основание чл.218 от ЗИНЗС лишения от свобода М. придобива правна възможност за изменение на режима в следващия по лек на 11.03.2024г. Анализирани са първоначалната оценка на риск, изготвена на 19.03.2019г. и изготвената актуална оценка, изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието; извършената индивидуална-корекционна работа по следните проблеми: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Във връзка с така направения анализ, началника на сектор "СДВР" е изразил становище, съгласно което първоначално определеният „специален режим“ по отношение на Е.Р.М. към този момент да не бъде изменян, предвид и липсата на законово основание за това.

На

11.03.2020г. е изготвено становище до началника на Затвора Бургас и от Ж.Я.– инспектор-психолог относно актуалния психичен статус и основанието за продължаване на специалния режим на лишения от свобода Е.Р.М. (л.27). Като заключение в становището е посочено, че въз основа на данните от психологическото изследване на лишения от свобода Е.М. е препоръчителна корекционната работа с него да продължи в посока намаляване на междуличностното отчуждение, като е необходимо и развитие на познавателните му интереси, просоциални контакти и занимания.

На основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и въз основа на изготвените становища от гл.инспектор М.В. – ЗНРНОД, гл.инспектор Н.С. и инспектор – психолог Ж.Я., началника на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство заповед БС № 61/12.03.2020г., с която е продължил „специалния режим“ на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода Е.Р.М.. Указано е, наказанието да се изтърпява при „специален режим“ в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. Видно от приложената разписка, жалбоподателя се е запознал със заповедта на 17.03.2020г.

Съдът извърши служебно справка в сайта на ВСС, откъдето се запозна с определение от 19.11.2018г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V състав, постановено по НЧД № 2859/2018г., с което на основание чл.457, ал.3 от НПК е приета за изпълнение присъдата на Кралски съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело № Т20137158, която е в сила от 24.06.2013г. С нея жалбоподателят Е.М. е осъден на наказание „доживотен затвор“ за убийство – престъпление по глава 71 от Закона за отмяна на смъртното наказание от 1965г. на Обединено кралство, съответстващо на престъпление по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от Наказателния кодекс на Република България. Със същото определение на основание чл.57, ар.1, т.1 от ЗИНЗС е постановено наказанието „доживотен затвор“ да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим. С определението на основание чл.457, ал.5 от НПК е приспаднато времето, през което жалбоподателят Е.М. е бил предварително задържан, считано от 21.02.2013г., както и времето, през което е търпял наказанието „доживотен затвор“ в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от 24.06.2013г. и в затвора София, считано от 18.02.2017г. до влизане на това определение в сила. Определението е потвърдено с определение № 86/20.02.2019г. по ВНЧД № 1677/2018г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав.

В мотивите към определението на Софийски градски съд са изложени подробни съображения във връзка с приспособяването на постановената от Кралски съд в Шефилд присъда към съответната й правна квалификация според българския Наказателен кодекс, като съдът е приел, че извършеното престъпление следва да се квалифицира като такова по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от НК, а определеното от Кралския съд в Шефилд наказание „доживотен затвор“ е приравнено на „доживотен затвор“ по българския Наказателен кодекс, като са изложени подробни съображения, в които е обоснован изводът на съда, че наложеното в Обединеното кралство наказание е „доживотен затвор“, а не 28 години лишаване от свобода. Съдът е изложил съображения и относно определения режим на изтърпяване на наказанието – „специален“, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и е направил извод, че за наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, друг различен първоначален режим от специалния не е допустим. Отделно от това в мотивите си съдът изрично е посочил възможността по чл.198 от ЗИНЗС за изменение на първоначалния режим – в случая от „специален“ в „строг“, при наличието на определени предпоставки, които не са от компетентността на наказателния съд.

ПРАВНИ

ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, който е адресат на обжалваната заповед. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото заповедта е връчена на 17.03.2020г., а жалбата е постъпила в Административен съд Бургас на 24.03.2020г.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Според чл.198, ал.1 от ЗИНЗС това е началникът на затвора. В процесния случай именно този орган е издал обжалваната заповед. Спазени са изискванията за форма. Заповедта е в нужната писмена форма.

Съдържа мотиви. Съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед, след вземане на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началник по режимно-охранителна дейност и на психолога, относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В процесния случай жалбоподателят е започнал изтърпяване на наложеното му наказание още докато се е намирал на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с влизане в сила на присъдата, постановено от Кралския съд в Шефилд, което се е случило на 24.06.2013г., както е посочил в определението си и Софийски градски съд по НЧД № 2859/2018г.

Първоначалният режим, обаче, е определен от Софийски градски съд по цитираното дело, където е разгледан въпросът с приемане за изпълнение на присъдата на Кралския съд в Шефилд. Това определение е влязло в сила с постановяване на определение № 86/20.02.2019г. на Апелативен съд София по ВНЧД № 1677/2018г., т.е. жалбоподателят търпи присъда при специален режим от 20.02.2019г., а не от 11.03.2019 г, както е приел административният орган.

С оглед направените в жалбата възражения, следва да се посочи, че жалбоподателят действително е започнал да изтърпява наложеното наказание още на 24.06.2013г., а към него съдът е приспаднал и периода, в който жалбоподателят е бил задържан (21.02.2013г.-24.06.2013г.). По отношение, обаче, на режима на изтърпяване на наказанието, доколкото той се прилага само на територията на Република България в този вид, тъй като ЗИНЗС има действие само спрямо отношения, които протичат на тази територия, следва да се счита, че жалбоподателят търпи наказанието при специален режим от 20.02.2019г., когато е влязло в сила определението на Софийски градски съд, с което е бил определен първоначалният режим. От тази дата до постановяване на процесната заповед е изминала една година, както изисква законът, и административният орган се е произнесъл, като е изложил подробни мотиви защо специалният режим следва да бъде продължен. В този смисъл жалбоподателят след 12.03.2021г. има право отново да поиска да бъде преразгледан режимът, на който изтърпява наказанието си.

Обжалваната заповед е постановена след като административният орган е взел становище от главен инспектор М. В. на длъжност заместник-началник по режимно-охранителната дейност, който е дал мнение да бъде продължен срокът с още една година. Взето е становище и от главен инспектор Н.С.– началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, който е изложил подробни мотиви, част от които са възпроизведени в обжалваната заповед, които според него обосновават извод, че специалният режим не следва да бъде изменян на този етап. Мотивите касаят оценката на риска, която се е повишила спрямо първоначалната. Взето е предвид отношението на жалбоподателя към извършеното от него правонарушение. Взето е и становище от инспектор психолог Ж.Я.. Всички становища в своята съвкупност са еднозначни и считат, че не са налице предпоставки за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата не са наведени възражения, които да касаят мотивите, изложени в становищата и възпроизведени в обжалваната заповед. Жалбоподателят счита, че не е започнал да търпи наказанието през 2018г., както се сочи в обжалваната заповед, а много по-рано. Възразява срещу възприетия от органа период на задържане под стража и счита, че е преминал период от пет години, който се изисква, за да може да му бъде променен режимът. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.218 от ППЗИНЗС първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от пет години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита. Тази разпоредба по отношение на срока противоречи на нормата на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. В процесния случай първоначалният режим е „специален“ и за него следва да се приложи нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като чл.218 от ППЗИНЗС се съдържа в подзаконов нормативен акт, а съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В процесния случай е достатъчно осъденият да е изтърпял една година от наказанието, за да може началникът на затвора да се произнесе с мотивирана заповед относно продължаване на специалния режим или съответно изменянето му в по-лек. Затова съдът счита, че в случая чл.218 от ППЗИНЗ не следва да се прилага. Самият административен орган се е позовал именно на нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.