Решение № 6448 от 14.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45696/2021
- Вид
- Решение № 6448
- Подписан
- 14.06.2022
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.330, ал.1, б."д" · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6448 гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110145696 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. ИВ. КР., с ЕГН: ********** против „ФИРМА ЕАД, с ЕИК: ... с която са предявени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че поради погасяването им по давност не дължи изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 26.01.2016г по ч.гр.д. № 30144/2015г. по описа на 25 състав както следва: сумата от 2719,52 главница за топлинна енергия за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г.; 476,46 лева лихва за забава за периода от 31.05.2012г. до 21.05.2015г.
Изпълнителният лист бил издаден в полза на „ФИРМА ЕАД, с ЕИК: ... а въз основа на изпълнителния лист е образувано и.д.№ .... Твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено на 02.05.2019г. с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност. Моли съдът да уважи иска й.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на ищцовата претенция. Твърди, че давността не е изтекла и моли съдът да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото, от приетите писмени доказателства, се установява че на 26.01.2015г. по реда на чл.416 от ГПК е издаден изпълнителен лист за сумата от 2719,52 главница за доставена ТЕ за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва считано от 29.05.2015г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 405,78 лева за периода от 31.05.2012г. до 21.05.2015г. С молба на взискателя от 01.03.2016г. е образувано и.д.№ ... по описа на ЧСИ Н.М..
1
Видно от представеното в копие пред съда и.д.№ ..., в периода от 28.03.2016г. до 29.03.2018г. по изпълнителното дело регулярно са постъпвали суми за погасяване на задължението (с надлежните отбелязвания, направени от ЧСИ на гърба на изпълнителния лист).
На 13.10.2021г. с разпореждане на ЧСИ М. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника в „БАНКА“АД. Насрочен е бил и опис на движимо имущество на длъжника, който да се проведе на 14.12.2021г.
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените погоре мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес 2 зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесните вземания е издаден на 26.01.2016г, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на по чл.410 от ГПК. Не е спорно, че за събиране на процесните вземания е образувано и.д. № ... по описа на ЧСИ Н.М..
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, каквото е вземането за главница по изпълнителния лист- по арг.от чл.117, ал.2 от ЗЗД- така и Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК
В случая, доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.06.2015г., за която няма данни кога е влязла в сила, съдът счита, че датата от която длъжникът може да се позовават на изтекла погасителна давност е дата на издаване на изпълнителния лист – 26.01.2016г. Всяко плащане, постъпило по изпълнението прекъсва давността и започва да тече нова давност.
От приложеното копие на изпълнителни дело № ..., е видно, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 13.10.2021г. с налагане запор върху банкови сметки на длъжника. До тази дата са правени плащания по изпълнението – в периода от 28.03.2016г. до 21.03.2018. са отбелязани 12 на брой постъпления по изпълнението, всяко от които прекъсва давността и от него започва да тече нова давност От последното валидно предприето изпълнително действие (т.е. такова, което е насочено към изпълнение и е предприето в рамките на двегодишния срок за перемпция на изпълнителното дело), което в настоящия случай е 13.10.2021г.давността е прекъсната и е започнала да тече нова погасителна давност, която нито към датата на завеждане на исковете, нито към датата на устните състезания по делото е изтекла.
Следователно, вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 26.01.2016г., по гр.д.№ 30144/2015г. на СРС, 25 състав не са се погасили по давност, поради което и предявените отрицателно установителни искове за тяхната недължимост следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК , но доколкото извършването на такива не се доказа, не следва да му бъдат присъждани.
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. ИВ. КР., с ЕГН: ********** против „ФИРМА ЕАД, с ЕИК: ... отрицателно установителни искове с правно основание чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължмостта на сумата от 2719,52 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г. и за сумата от 476,46 лева - лихва за забава за периода от 31.05.2012г. до 21.05.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г по ч.гр.д. № 30144/2015г. по описа на 25 състав на СРС и е образувано изп. дело .д. № ... по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841, и район на действие СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4