Решение № 105 от 26.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА П. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500010 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постановено е съдебно решение №176/23.09.2025 г. по гр.д.№138/25 г. по описа на РСТроян, с което се признава за установено по отношение на В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н.

Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., сумата 2312.53 /две хиляди триста и дванадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 4001249237, сключен на 04.10.2022година, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2024 година, до окончателното и изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за горницата над 2312.53 лева /главница/, до пълния претендиран размер от 3715.92 лева, както и за сумата 1546.40 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023година до 05.01.2024година, сумата 128.25 / сто двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, лихва за забава, дължима от 02.11.2022година до 05.01.2024година и 782.31 /седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава, дължима от 05.01.2024г. до 29.12.2024 година; отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., против В.

И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с който се иска да бъде осъден 1 ответникът да заплати на ищеца сумите за неплатено възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги, както следва: сумата 1435.56/ хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева за услута „Фаст" и 1794.44 / хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева за услуга „Флекси", в едно с претендирата законна лихва върху тези суми, считано от 30.12.2024година – датата на подаване на заявлението в РС. Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., сумата 105.25 /сто и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от исковете; осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я.

К. Ч., сумата 134.66 /сто тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я.

К. Ч. да заплати на В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 226.30 /двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки/ лева, съобразно уважената/отхвърлена част от исковата претенция. Разпоредено е на основание чл. 194 ал.3 от ГПК, след влизане в сила на решението, разписка за връчване на уведомление за обявена предсрочна изискуемост на ДПК № 40012492437 с посочена дата 16.01.2024 г. и с отбелязан като получател „П. А. П." (л.71 в оригинал), да се изпрати на РП Ловеч по компетентност, с оглед данни за извършено документно престъпление.

Постановено е и решение №224/3.12.2025 г. по гр.д.№138/25 г. по описа на ТРС, с което е оставено без уважение като неоснователно, направеното с молба вх.

№6437/09.10.2025г. по описа на ТРС искане за изменение на постановеното Решение №176/23.09.2025година, по настоящото гражданско дело №138/2025 година в частта за разноските, допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 176/23.09.2025година, по настоящото гражданско дело №138/2025година, като в диспозитива на решението да се чете: ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., сумата 134.66 /сто тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева разноски в настоящото производство и 105.25 /сто и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба вх.№6435/9.10.25 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България" Е О ОД , чрез пълномощника си юрк. Г. С. С.К. срещу: Решение №176/23.09.2025г., постановено по гр. д. № 138/25г. по описа на ТРС с оплаквания, че то е постановено при 2 нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно приложение процесуалноправна норма, имаща значение за правилното решение на делото. на

Сочи, че с обжалваното решение, Съдът е приел, че, договорът е недействителен и по правилото на чл.23 от ЗПК следва да се уважи претенцията само за чистата стойност на кредита, без ангажиментите за лихви и такси и въпректи тази си констатация, съдът е приел, че следва да се присъдят само вноските с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания. Излага, че съдът сам е извършил изчисления, като е взел предвид погасителния план към процесния договор и е присъдил сумата от 2312.53 лева, представляваща главница - вноските с настъпил падеж, а по правилото на чл. 23 ЗПК е следвало да присъди сумата от 2661.55 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане и това е така, тъй като чистата стойност на процесния кредит е 3800.00 лв, а ответникът е заплатил на ищеца 1138.45 лева, с което е погасил само част от главницата.

Счита подхода на ТРС за изцяло неправилен, тъй като, ДПК е бил обявен за недействителен, а Съда взима под внимание погасителния план, който би имал значение само ако ДПК не е обявен за недействителен.

Предвид изложеното депозира настоящата въззивна жалба относно главница /чистата остатъчна стойност на кредита/ над присъдената сума от 2312.53 лева до реално дължимата в размер на 2661.55 лева, или за сумата от 349.02 лева остатъчна главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Изтъква, че в чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него и тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда, доколкото връщането на чистата стойност на кредита се дължи по силата на изрична, императивна правна норма. Прави извод, че дружеството има право да получи чистата стойност на кредита в размер на 3800.00 лева, намалена с направените плащания от страна на ответника в размер на 1138.45 лева, или сумата от 2661.55 лева и доколкото обаче първоинстанционният съд е уважил претенцията до размера от 2312.53 лева, следва да бъдат присъдени още 349.02 лева.

Смята, че в случая е без значение обстоятелството, че в производството главницата се претендира на договорно основание, като това обстоятелство не следва да води до отхвърляне на иска за главница /изцяло или отчасти/. Изтъква, че нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен и това е така, защото съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския кредит при установяване на неговата недействителност и тя следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата -предявен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в подобно производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на сключения между тях договор. Счита, че противното 3 би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес, в който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В случая няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от ГПК.

Предвид изложеното, счита, че за сумата на остатъчната непогасена главница по кредита, въззивната жалба следва да се уважи.

Счита, че неправилно са допуснати доказателствените искания на ответика в първоинстанционното производство, че доколкото в срока по чл. 131, ал.З и чл.133 ГПК В.

И. Н. не е депозирал отговор, не е направил своевременно доказателствени искания за него са били налице последиците на чл.133 ГПК. При оспорване на исковете в съдебно заседание от ответника, счита, че неправилно са допуснати доказателствените му искания, в частност допускането до разпит в качеството на свидетел по делото на П. А. П., тъй като са били несвоевременни, недопустими и преклудирани.

Сочи, че в молба по делото „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е поискало да не се допускат оспорвания и доказателствени искания на ответника в открито съдебно заседание, но искането не е отразено в Протокол № 320 / 08.07.2025г., след молба същия да се допълни, не е бил допълнен.

Счита, че неправилно е допусната и съдебно-графическа експертиза, която да изследва дали ръкописния текст с изписано име П. А. П. с дата 16.01.2024 година, както и подписа на получател в разписка, копие от която се намира на лист 35 от делото, от свидетеля П. А. П. ли са положени. Изтъква, че на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не е дадена възможност за становище дали желае да се ползва от оспорения документ, вкл. и по отношение на съдебно - графическата експертиза. Счита, че на ищецът не е следвало да се възлага заплащане на депозит за експертиза, а е следвало да се възложи в тежест на ответника, а също така, не е следвало да се взимат под внимание възраженията на ответника, направени в съдебно заседание.

Предвид това, счита, че е правилно ответника да понесе депозита за назначената съдебно-графическата експертиза: 300.00 лв. /присъдени му 226.30 лв/.

Предвид гореизложеното, моли съда да отмени като неправилно Решение № 176/23.09.2025г., постановено по гр. дело № 138/2025г. по описа на ТРС в обжалваната част, като незаконосъобразно и неправилно и да бъде постановено ново, с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу В. И. Н. с ЕГН: **********, за главница над присъдената сума от 2312.53 лева до реално дължимата в размер на 2661.55 лева или за сумата от 349.02 лева (триста четиридесет и девет лева и 0.02 ст.) - остатъчна главница по договор за потребителски 4 кредит № 40012492437, сключен на 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Моли да се възложат разноските за депозит за назначената съдебно - графическата експертиза по гр. дело № 138/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Троян в размер от 300.00 лева в тежест на В. И. Н..