Решение № 224 от 17.12.2020, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение № 224/17.12.2020 г. по АНД №20203530200948 по описа на РС - Т.:

Настоящото производство е образувано по внесено от Районна прокуратура - град Т. постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия П. П. Ц. , живущ в гр. Т., от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 19.11.2020 г. в гр. Т., без надлежно разрешително по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, чл. 1 и следващи от Наредбата за условията реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с тегло 1,2 гр. със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрхидроканабинол 17,10 %, на стойност 7,20 лв., като случаят е маловажен. Предлага се на обвиняемия да бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява и не дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение. Явилият се упълномощен от обвиняемия защитник адв. Р. М. от ТАК настоява за приложението на чл. 9 ал.2 НК като определя случаят като малозначителен предвид възрастта и особеностите на характера на обвиняемия.

Представителят на Районна прокуратура - град Т. поддържа внесеното предложение като намира за приложимо минималното наказание глоба от 1000 лева.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.11.2020 г. в гр. Т., обв. П. П. Ц. и свид. Н. В. Н. вървели по ул.

„Т.“, но виждайки трима полицейски служители, същите побягнали. Поради внезапната промяна в поведението на обвиняемия и свидетеля служителите на МВР ги последвали. След като настигнали двете лица, полицаите предприели извършване на проверка, при която попитали двамата дали притежават забранени вещества. Тогава обв. П. Ц. признал, че носи наркотично вещество - марихуана, което предал с протокол за доброволно предаване. Обясненията му били, че притежава същото за лична употреба. При проведения полеви тест предаденият материал реагирал на наркотично вещество „марихуана“ и бил с общо тегло 1,54 гр. Според изготвената по БП физикохимична експертиза предаденото за изследване вещество, което държал обвиняемият, представлява високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрхидроканабинол 17.10 тегловни %, с нетно тегло на обекта 1,20 грама и стойност 7,20 лв.

Остатъкът от наркотичното вещество след експертното му изследване е с тегло 1.03 грама.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на досъдебната фаза доказателства: обяснения от обвиняемия, разпити на свидетели и писмени доказателства. В обясненията си на досъдебната фаза обвиняемият признава, че е държал наркотичното вещество към момента на проверката. Това негово признание се подкрепя от показанията на четиримата разпитани свидетели, сред които е и свид. Н. В. Н.. Съставеният и подписан протокол за доброволно предаване също потвърждава факта на осъществено държане на наркотично вещество от страна на обвиняемия. Всички събрани доказателства кореспондират помежду си досежно съдържащите се в тях данни и на база на същите се очертава една безспорна и категорично установена фактическа обстановка.

Предвид установените факти и обсъдени доказателства съдът прие, че от обективна страна обвиняемият е извършил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 19.11.2020 г. в гр. Т., без надлежно разрешително по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, чл. 1 и следващи от Наредбата за условията реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с тегло 1,20 гр. със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрхидроканабинол 17,10 тегловни %, на стойност 7,20 лв., като случаят е маловажен. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл като обвиняемият напълно е съзнавал, че не притежава разрешително за държане на наркотични вещества.

Съгласно чл. 30 ЗКНВП се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 - Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. А разпоредбата на чл. 73 ал.1 ЗКНВП регламентира, че за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал.

2, т. 1, 2 и 3 и техни препарати и прекурсори. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1 и следващи от Наредбата за условията реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП, в която наредба са регламентирани условията и реда за разрешаване на посочените дейности.

Установеното при експертизата вещество, намерено в предадените от обвиняемия веществени доказателства, представлява растителен материал от конопено растение/марихуана/, която е високорисково наркотично вещество.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗКНВП „конопено растение“ означава всяко растение от рода на конопа Cannabis /Канабис/, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на 2

ЗКНВП, „коноп“ означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопено растение. „Коноп/канабис/марихуана/“ фигурира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект за злоупотреба с тях, забранени за приложения в хуманната и ветеринарна медицина“. Като високорисково наркотично вещество държането на последното без разрешително е криминализирано съгласно чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Установените по случая факти сочат на реализиране на посочения състав от обвиняемия, тъй като същият не притежава разрешително за притежаване на наркотици и съзнава тази липса. Приетата от прокурора и възприета и от съда квалификация за маловажност на престъплението по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК е обусловена от сравнително малкото количество на държаното наркотично вещество и ниската му стойност, с липсата на настъпили вредни последици от държането му от страна на обвиняемия, както и с проявеното от последния поведение при извършената проверка, при която същият не се е опитал да укрие веществото и да попречи за намирането му, а след покана е предал същото на полицаите. Ето защо престъплението на последния се явява такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. При преценката за съставомерност на деянието съдът отчете като неоснователно възражението на защитата на обвиняемия за определяне на случая като малозначителен по смисъла на чл. 9 ал.2 НК, съгласно който „не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“.

За съпоставяне на двата правни института „малозначителност“ и „маловажност“ следва да се посочи и легалната дефиниция и на понятието „маловажен случай“, съдържаща се в чл. 93 т.9 НК, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съществената разлика между тези институти се състои в това, че малозначителните деяния по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК не са престъпни, защото не са обществено опасни и само формално осъществяват признаците на състав на престъпление от особената част на наказателния кодекс. В същото време характеристиката „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се отнася до извършено престъпление, което поради липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай малкото количество конопено растение, държано от обвиняемия, и сравнително ниската стойност на същото, както и възрастта на обвиняемия, който скоро е преминал границата на пълнолетието, 3 са обстоятелства, които се явяват смекчаващи. Същите ведно с липсата на вредни последици от деянието правят последното такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а съответно тази характеристика определя извършеното престъпление като маловажен случай. Систематичното място на разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК е в Раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ на Глава единадесета „Общоопасни престъпления“ от НК. Обект на посегателство на това престъпление са обществените отношения, пазещи живота и здравето на хората. Именно този обект на защита и общоизвестните данни за изключително вредното въздействие на наркотичните вещества върху физическото и психическото здраве на човека, което въздействие в определени случаи се явява и предпоставка за извършване на други престъпления/например транспортни престъпления/ определят заложената в посочения състав висока степен на обществена опасност. Ето защо и в конкретиката на случая не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия деяние не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Подценяването на обществената опасност на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК при извършването му от млади хора, би означавало неглижиране на вредното въздействие на употребата на наркотици именно сред тази възрастова група. Предвид изложеното съдът намери, че деянието на обвиняемия осъществява от обективна и и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.

Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.

Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с глоба до 1000 лева и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” от НК. От данните по делото е видно, че деецът не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От събраните доказателства следва, че не са причинени съставомерни имуществени щети от престъплението, както и няма данни за наличие на обстоятелствата по чл. 78а, ал. 7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. При определяне размера на глобата съдът спази разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго полеко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. При това положение съдът законово е обвързан да наложи минималния размер глоба, предвиден от чл. 78а, ал.1 НК.

На основание чл.354а, ал. 6 от НК НК съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство Обект №1 по делото, а именно: 1,03 грама 4 остатък от изследвана марихуана по БП № 819/2020 г. по описа на РУ гр. Т., оставено на съхранение в РУ гр. Т.. Другото веществено доказателство, представляващо 1 бр.опаковка от изследвано ВД по БП № 819/2020 г. по описа на РУ гр. Т., бе разпоредено да се унищожи поради неговата малоценност.