Определение № 1327 от 17.12.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327 гр. Пловдив, 17.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело № 20225330206422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на А. М. К. в качеството му на *** на М. Д. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2022 г. по сл.д. № 365/2020 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив и пр.пр. № 10321/2019 г. по описа на Районна Прокуратура Пловдив на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 и такова по чл. 206, ал. 1, чл. 313, чл. 137, 138 и 309 от НК.

С жалбата се прави исканиe за отмяна на прокурорското постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания. Излагат се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като са изведени неправилни правни изводи за липсата на престъпление, поради немотивирането на постановлението и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, в която връзка се изтъква, че не са събрани всички възможни доказателства, а разследването да не е извършено пълно, всестранно и обективно. Инкорпорирано е и искане за отмяна на постановлението в частта за произнасянето по веществените доказателства.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за пре кратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7- дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на производството не е привлечено лице в качеството обвиняем по делото за това, че на неуставонена дата след месец септември 2018 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М. Д., ЕГН **********, че ще бъдат полагани грижи за него, с което била 1 причинена имуществена вреда на ***а му А. М. К..

В хода на разследването прокурорът е установил следната фактическа обстановка:

М. Д. бил роден на *** г. и починал на *** Съшият имал един син: А. М.

К.. Починалият бил саможив с труден и независим характер. М. К. в последните години на живота си почти нямал социални контакти. От съседите си поддържал, макар и не много често, контакти със свидетелите М. М., С. М. и М. Г.. Синът му А. К. живеел със семейството си в ****, заедно със съпругата си и дъщеря си, която последните години заминала да учи в чужбина. М. К. имал и сестра, с която почти не поддържали връзка.

След смъртта на жената, с която живеел на съпружески начала, М. К. заживял съвсем сам в жилището си в ****. Възрастният мъж бил финансово много добре обезпечен. Той бил любител на спорта и на изобразителното изкуство, като включително и рисувал картини, които съхранявал в дома си.

През 2010 г. той претърпял остър инфаркт на миокарда и въпреки че претърпял успешна операция в гр. София, здравословното му състояние се влошавало постепенно, макар и да се лекувал медикаментозно.

Към 2018 и 2019 г. отношенията между баща и син не били близки. А. и съпругата му В. не извършвали взаимни посещения с М.. Грижите по почистване на дома и други ежедневни битови нужди М. К. имал практика да поверява на различни жени срещу заплащане.

През месец септември 2018 г. М. К. търсел да си наеме жена за почасово почистване на жилището му. За това била наета свид. Д. Х. М., родена през **** Тя била омъжена за свид. Й. М.. С течение на времето домашната помощница и М. се сближили. Същите поддържали близки отношения, като видно от събраните доказателства пазарували заедно и празнували рожден ден на М. на **** в неговия дом. М. К. бил трудно подвижен, в резултат на което от есента на 2018 г. рядко излизал от жилището си. От момента, в който М. била наета на работа от М. К., до смъртта на последния, ***ът на възрастния мъж не бил посещавал баща си. В даден момент М. К. взел решение да прехвърли собствеността на апартамента си на новия си близък човек – Д. и съпруга й. Апартаментът, в който живеел, както и прилежащият му гараж, били собственост лично на М.. Освен жилището М. К. притежавал и парични влогове в две банки /три банкови сметки/, с общ размер на спестяванията 52 360 лева, както и 12 броя картини с дървени рамки, на обща стойност 5 350 лева. М. К. решил да прехвърли собствеността на жилището на Д. М., както и да я упълномощи да тегли средствата от банковите сметки. Събрани са данни по делото, че волята на М.

К. е била именно да се прехвърли собствеността на жилището, а не толкова да се задължи лицето Д. М. да се грижи за него ,като последното било предложено от самия нотариус с цел обезпечаване на интересите на прехвърлителя. Показания на С. П. са дадени в този смисъл пред Пловдивски окръжен съд по гражданско дело № 2799/19 г. като могат да бъдат ползвани в 2 настоящото наказателно производство само като писмено доказателство и то при единственото условие че при разпита си като свидетел в настоящото наказателно производство същият е заявил че ги поддържа. Следвало е да се положат допълнителни усилия за изясняване на волята и уговорките които са имали двете лица Д. и М., като пряк свидетел поради служебното му положение се явява свид. П..

В крайна сметка от писмените доказателства се установява, че М. в съзнание и дееспоспособност е подписал пълномощното даващо право на М. да го представлява пред нотариус, като подпише от негово име нотариален акт за прехвърляне на притежавания от упълномощителя недвижим имот, находящ се в ***, срещу задължение за издръжка и гледане, включително и да договаря сама със себе си, на основание чл. 38 от ЗЗД. Впоследствие с влязло в сила през 2022 г. решение на ПОС по гр.д. №2799/2019 г. сключеният между М., в качеството й на пълномощник на М. К., и последната, на 07.08.2019 г. договор във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №140, том 1, per.

№3357, дело №140 от 2019 г., бил прогласен за нищожен, като такъв сключен без основание. Съдът приел, че няма изпълнение от страна на М. по договора и че същата е действала с очакване за предстояща смърт на М. К.. В края на месец юли, началото на месец август 2019 г., М. К. отказал да се срещне с внучката си, първоначапно по телефона, а и при посещение на същата в дома му, той не отворил входната врата. Също така и отказвал да коментира с роднините си своето здравословно състояние. Установено е по категоричен начин, че е бил сменен патронът на входната врата на жилището на М. К., докато последният все още е бил жив и в сравнително добро общо състояние, като настоящия жалбоподател не е бил уведомен за това обстоятелство и съответно не е разполагал с ключ за недвижимия имот.

На 05.08.2019 г. било съставено пълномощно с нотариална заверка на помощник-нотариус А. П., със страни М. К. - упълномощител и Д. М. упълномощена, чрез което възрастният мъж давал права на последната да го: представлява пред всички банки на територията на Р. България; от негово име и за негова сметка да осъществява всички законови действия,свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на пари по банковите му сметки, левови или валутни; да извършва всякакви действия по управление и разпореждане със сметките, да внася в брой, да тегли в брой, както и да извършва всякакви други операции, допустими по закон; да подписва всякакви документи, свързани със ЗМИП. Свид. А. П. се уверила в дееспособността на упълномощителя и волята му, като заверила пълномощното в дома му.

С цел изследване на здравния статус на М. К. към момента на извършване на упълномощаванията, което на практика се явява сравнително скоро преди настъпване на неговата смърт, както и към 29.08.2019 г., по делото била назначена комплексна съдебно-медицинска и съдебно3 психиатрична експертиза. От заключението на последната е видно, че М. К. е страдал от хронична застойна сърдечна недостатъчност, IV ф.к.. исхемична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия, състояние след миокарден инфаркт, състояние след CABG ХЗ, аневризма на лява камера, тежкостепенна трикуспидална инсуфиенция, пулмонална хипертония, застоен черен дроб, холелитиаза, стабилна ангина пекторис, предсърдно мъждене и трептене и гонартроза. Според вещите лица няма данни починалият да е страдал от психично заболяване. При приемането в болница и до смъртта му е описан като „контактен и адекватен“, съдействал е за изследванията. Независимо от сенилната възраст при К., както и тежкото състояние по време на престоя му в болницата, няма описание на състояние на дезориентираност, неадекватност, дементни прояви, както и прилагане на психотропни медикаменти. От друга страна, от медицинската документация било видно, че три дни преди приема в болница М. К. спрял да се храни, което най-вероятно, според вещите лица, се дължало на рязко влошаване на неговото състояние. В УМБАЛ „Пълмед“ М. К. бил приет на 24.08.2019 г. в тежко увредено общо състояние. Според вещите лица, заболяванията, от които е страдал починалият, са хронични и биха могли да се обострят във всеки един момент, но за да се стигнело до толкова тежко увредено общо състояние, найвероятно не била потърсена навременна лекарска помощ или контролът на хроничните заболявания не бил адекватен. Според експертите усложненията, които са били констатирани при приема на М. К. в болница, са в резултат на сърдечната недостатъчност. Болестното състояние при III степен на сърдечна недостатъчност не се поддава на лечение и е необратимо състояние, но в ранните стадии на заболяването, тоест в I стадий, е възможно да не се обърне внимание на появата на симптомите, но след II стадий симптомите ставали все по-тежки, като се появявали отоци по крайниците, усилен задух, невъзможност за придвижване на големи разстояния и дори задух в покой.

Самата сърдечна недостатъчност се развивала през трите стадия за различен период от време, като при правилно лечение можело да бъде забавено или спряно нейното развитие. Последното обаче се влияело до голяма степен и от начина на живот на болния — употреба на алкохол и тютюнопушене, хранителен режим и др. Самото заболяване имало хроничен характер и можело да се обостри във всеки един момент от живота на пациента.

С нотариален акт от 07.08.2019 г. Д. М. придобила собствеността върху жилището на М. К., находяшо се в ***. С предоставеното й пълномощно свидетелката на 07.08.2019 г. изтеглила от банкова сметка на М. К. сумата от 50 023 лева, след което последователно - на 21.08.2019 г. изтеглила 2 000 лева, и на 26.08.2019 г. 360 лева. Тоест, видно от анализа на тези дати е, че тегленията са извършени преди смъртта на М. К.. Трите тегления са извършени от св. М..

На 24.08.2019 г. М. К. е доведен от спешна медицинска помощ в Пълмед, където постъпва в много увредено общо състояние и с ІІІти стадий на застойна сърдечна недостатъчност, като на *** починал в болницата. На 4

29.08.2019 г. Д. Х. М. попълнила молба, в която посочила желанието си нейният близък М. К. да бъде освободен от аутопсия, като попълнила в че същата била „наследничка“. На база на тази молба били освободени тленните останки на М. К., които били приети от Д. М., която организирала погребение, включително и обявила за нещастното събитие на съседите чрез поставяне на некролози в сградата за смъртта и за помените на починалия. М. се погрижила за издаване на съобщение за смърт от лекар в болничното заведение и издаване на смъртен акт.

А. К. разбрал за смъртта на баща си едва в края на месец ноември 2019 г.

Установява се, че контактите между двамата са били редки, както твърдят сввидетелите М., М. и свид. К., от чиито показания се установява, че още докато покойникът живеел с дъщеря й, синът му не се грижел за него и нямали чести контакти, а М. никога не бил говорил за сина си пред К..

Съдът споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал и след задълбочен и последователен анализ.