Определение № 352 от 11.08.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Бургас, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20262000500244 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. В. П. – САК, с адрес за връчване: гр.С., пл. „С.“ № *, ет.*, офис * срещу Определение № 1305/ 05.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 2004/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено.

Въвеждат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искови претенции.

Твърди се, че ответниците по делото отричат правото на собственост на частната жалбоподателка, като са предприели действия за отразяването на техните вещни права по отношение на процесния поземлен имот в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., а именно: вписване на техния наследодател Т. Д. С. като носител на вещни права на основание Договор за делба № 38, т.7, рег.3 от 20.07.1974 г. на Бургаски районен съд.

Поддържа се, че е налице правен интерес от водене на дело. Обосновава се наличието на конкуренция на права по отношение на собствеността и обективни пречки за Р. Д. да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Възразява се, че правният интерес не отпада поради обстоятелството, че с нарочни молби по делото всички ответници са признали предявените искове. Сочи се, че признание на иска е основание за 1 постановяването на решение при условията на чл.237 ГПК. Изтъква се, че само и единствено влязло в сила съдебно решение е правно основание за вписване на промени в регистъра на собствениците към кадастралната карта и заличаване на Т. С. като такъв. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил правно-релевантните факти досежно претендираната собственост и представените по делото доказателства.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е надлежно администрирана като препис от нея е връчен на насрещните страни, които в срока по чл.276 ГПК не са подали отговор по нея.

Въз основа на данните по делото, настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията по чл. 275 ГПК, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д.№ 2004/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд Бургас по искова молба от Р. Г. Д. против В. Д. Д., Е. А. К., Е. С. А., Т. Г. С. и К. Г. С., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Б., кв. С., ул.“Б.“*, с площ от 306 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***. В исковата молба са въведени твърдения, че с нотариален акт № 130, т.I, дело 254/ 1978 на Г. Н. – районен съдия в гр.П. праводателите на Р. Д., както и трети за спора лица, закупили чрез ОНС по 1/6 ид.ч. от парцел І-110 в кв.12 по плана на с.Сарафово, взаимно си учредили право на строеж и реализирали строителство на жилищна сграда на два етажа, която по-късно поделили доброволно. Въз основа на сключен договор за издръжка и гледане за част от дворното място и сградата, както и в резултат на наследяване, ищцата поддържа, че е единствен собственик на терена и сградата, които отделно от това се владеят повече от 44 години от нейните наследодатели и от нея самата явно и необезпокоявано. При справка в АГКК ищцата установила, че в 2 кадастралния регистър е извършена поправка и за собственик е вписан Т. С., чиито наследници са ответниците по делото и които никога не са осъществявали владение. Твърди се още, че парцел I-107,110 от кв.12 по плана на кв.С. от 1972 г. е образуван от два имота – имоти с пл.№107 и пл.№110.

Имот пл.№107 е бил собственост на Г. Б. Д., като частта, попадаща в парцела е била 866 кв.м. и именно тази част е придобита с горепосочения нотариален акт от 1978 г. Имот пл.№110 е бил собственост на Т. С. – наследодател на ответниците, като частта, попадаща в парцела е била с площ от 316 кв.м.

Ищцата заявява също, че съсобствеността в парцела, възникнала по силата на регулацията, не е била прекратявана нито преди, нито след продажбата с нотариалния акт от 1978 г. Въз основа на така изложените твърдения се обосновава наличието на правен интерес от позоваването на придобивна давност, осъществявана от ищцата и праводателите й за периода от 1978 г. до момента върху имота, както и върху построената в него през 1981 г. двуетажна сграда.

Всички ответници по делото са депозирали отговори на исковата молба, в които единодушно заявяват, че признават правото на собственост на ищцата върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Б., кв. С., ул. „Б.“ *, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, както и че не са дали повод за завеждане на делото.

Въз основа на така изложените данни, Окръжен съд – Бургас е прекратил делото по съображения за липса на съдебен или извънсъдебен спор между страните за правото на собственост върху поземления имот и сградата, поради което е извел и липса на правен интерес от иска за установяване на собственост.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, както е в настоящия случай, той следва да установи в самото исково производство - чрез свидетелски 3 показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период, и т. н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че имотът принадлежи на ищеца. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че въз основа на направеното от ответниците по настоящото дело признание, е следвало да се постанови решение по чл.237 ГПК. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направеното по делото признание, че ищцата е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения по чл.237 ГПК, по тях не се постановява решение при признание на иска. При всички положения обаче остава въпросът за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

Съгласно трайната съдебна практика по ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/ 2012 г. на ОСГТК ВКС, ТР № 8/ 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/ 2014 г.на ОСГК ВКС, ТР № 4/ 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/ 2014 г. на ОСГК ВКС, правен интерес от за водене на установителен иск за право на собственост на недвижим имот, придобито по давност, е налице, когато претендираното право се оспорва от ответника или когато той претендира съществуването на друго право, несъвместимо с правото на собственост, т.е. когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.

Такова действие, при това не от категорията на търпимите, би било например подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК. В частната жалба се навеждат твърдения, че ответниците по настоящото дело са предприели действия, изразяващи се в нарочно заявление за вписване на наследодателя им в кадастралните регистри на гр.Б.. Действително, Т. Д. С. е посочен като собственик на ид.част 295/1182 от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, въз основа на Договор за делба № 38, том 7, рег.3 от 20.07.1974 г. на Бургаски районен съд, както в приложената по делото скица на имота (гърба на л.15 от гр.д № 6590/ 2025 г.

4 на Районен съд Бургас), така и в Уведомление № 24-29213/ 27.09.2024 г., приложено към настоящата частна жалба, но не са наведени твърдения, нито са представени в тази връзка доказателства, че вписването на наследодателя на ответниците е именно в резултат на техни действия. Предвид изложеното в исковата молба относно притежаваното от ищцата право на собственост върху въпросните имоти, признанието му от страна на ответниците чрез подадените отговори и липсата на всякакви претенции и предприети действия за смущаване на това нейно право от тяхна страна, се обосновава извод за липса на спор за материално право, респ. за липса на правен интерес от предявения установителен иск. Следва да се посочи, че за изменение на кадастрална карта и регистри, за да отговарят на актуалното състояние, се провежда административна процедура по ЗКИР.

Предвид гореизложеното следва да се споделят изводите на Окръжен съд – Бургас, че предявеният установителен иск е лишен от правен интерес поради липсата на съдебен или извънсъдебен спор между страните за правото на собственост върху поземления имот и сградата.

Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция и първоинстанционния съд, обжалваното определение, като законосъобразно и правилно, следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Г. Д., ЕГН

**********, чрез адв. В. П. – САК, с адрес за връчване: гр.С., пл. „С.“ №*, ет.*, офис * срещу Определение № 1305/ 05.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 2004/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6