Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 22.12.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 485/2025
Вид
Решение № 316
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 7447 от 28.10.2025г., подадена от А. Г. В., ЕГН **********, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Д. и партньори“, Булстат ***, представлявано от адв. Й. Д. от САК, против решение № 149/16.06.2025 г. по гр. д. № 233/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от него против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК:***, гр.София, частичен осъдителен иск с правно основание чл.432, вр. чл. 380 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД над размер 1 750, 00 лв. до предявения такъв от 4 750,00 лв. - главница, представляваща остатъка от дължимото, но неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 25.11.2023 г.

Жалбоподателят счита решението на Районен съд - Козлодуй в отхвърлителната му част за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, намиращо се в пълно протИ.речие с института на чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика. Твърди, че определеният от съда размер на 1 обезщетението за търпените от него неимуществени вреди от 3 000,00 лв. се явява крайно занижен, несправедлив и несъответстващ на получените от него травматични увреждания, съпътстващите ги затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието му и качеството му на жИ.т като цяло, периода на лечение и възстановяване, като не ще изиграе репарираща си функция. Също така, счита, че така определеният размер не е съобразен и със съдебната практика. По-нататък в жалбата се излага фактическата обстановка, установената в процеса от събраните писмени и гласни доказателства, включваща получените от жалбоподателя травматични увреждания, които кореспондират с механизма на процесното ПТП, проведеното лечение, лечебно-възстановителният период и претърпените болки и страдания от жалбоподателя. Същият счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, районният съд не е отчел всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на търпените от него неимуществени вреди, не е отчел в пълнота характера и степента на получените телесни увреждания, периода на лечение и възстановяване, съпътстващите травмите физически болки, страдания, неудобства и лишенията в ежедневието му, както и негативните психически изживявания от процесното ПТП. Моли съда да отмени решението на PC-Козлодуй в обжалваната му част и да постанови ново решение, с което да му присъди още 3 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано 01.05.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъди ответното дружество да му заплати сторените разноски пред двете съдебни инстанции, в цялост.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „ЗАД ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 2 жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от А. Г. В., ЕГН ********** против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК ***, с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл. 380 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 4 750,00 лв., представляваща остатъка от дължимото, но неплатено застрахователно обезщетение в размер 6000 лв. за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 01.05.2024 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателното изплащане на обезщетението и за разноски.

В исковата молба ищецът А. Г. В., ЕГН **********, твърди, че на 25.11.2023 г., около 11:55 часа, на път III-1503, района на км. 1+500, в област Враца, община Мизия, е станало пътно-транспортно произшествие, при което л.а. „БМВ ХЗ", с per. № BP *** CM, управляван от Н. П. Г., е блъснал принудително спрелия на пътното платно поради авария л.а. „Опел Комбо", с per. № BP *** ВА, управляван от Ц. Т., в който автомобил на предна дясна седалка е пътувал, в резултат на което е пострадал.

Поддържа, че при процесното ПТП е получил: средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - травма на глава и сътресение на мозъка, с изпадане в безсъзнателно състояние и наличие на хематоми фронтално и темпорално вдясно разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни. Посочва, че е посетил лечебни заведения в гр. Враца и гр. Бяла Слатина, където му е проведено лечение, въпреки което продължава да търпи силни по интензитет физически болки и страдания, от които все още не бил възстановен и продължава да приема медикаменти. Изтъква, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „БМВ ХЗ", с per. № BP *** СМ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/30/122003687178, със срок на действие от 21.12.2022 г. до 21.12.2023 г., сключена със ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД. На 31.01.2024 г. е предявил доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените вследствие на ПТП неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета № 0801-000851/2024-01.

3

Твърди, че с писмо изх. № 939/16.02.2024 г. ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД е поискал от него представяне на допълнително документи от образуваното и водено досъдебно производство, с които обаче не разполагал и не разполага и към момента на подаване на исковата молба, поради което не е представил такива. В резултат на това в законоустановения тримесечен срок застрахователят е отказал да му заплати застрахователно обезщетение. Поддържа, че е предявил иск пред Районен съд Козлодуй за присъждане на справедлИ. обезщетение, въз основа на който е образувано гр.д. № 580/2024 г. по описа на същия. С решение № 344/23.12.2024 г., постановено по горепосоченото дело, Районен съд - Козлодуй е уважил изцяло предявения иск за присъждане на справедлИ. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Доколкото обаче искът бил предявен като частичен, за сумата от 1 250,00 лв., то ответникът бил осъден да заплати само тази сума, ведно със законната лихва от 01.05.2024 г. до окончателното плащане на присъдената сума. Посочва, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Счита, че справедливия размер на дължимото му се обезщетение е в размер 6 000 лв., от които ответникът е заплатил само 1 250 лв.

Ответното дружество Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК:***, в срока по чл. 131 от ГПК, с отговора на исковата молба е оспорило предявения иск за неимуществени вреди по размер с твърдения, че същия е необосновано завишен. Поддържа, че медицинските документи по делото са недостатъчни и не обосновават твърдените неимуществени вреди и поискания размер на обезщетение за тях, че липсват медицински документи, издадени непосредствено след настъпилото произшествие, с които да са констатирани травматични увреди на ищеца, които да са настъпили вследствие на процесното произшествие, че липсват документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, както и медицински документи относно възстановителните процеси, че липсват контролни прегледи на ищеца при травматолог и ортопед, които са необходими при твърдените увреждания на пострадалия.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 344/23.12.2025г., постановено по гр.д. № 580/2024г. по описа на РС-Козлодуй, Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК:*** е осъдено да заплати на А. Г. В., ЕГН ********** сумата 1250.00 лева, част от сумата 15000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца А. Г. В. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП от дата 25.11.2023г., причинено от виновния водач Н. П. Г. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с ДКН: ВР 4

***СМ, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество, което е издало застрахователна полица № BG/30/122003687178, валидна от 21.12.2022г. до 21.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2024г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението.

В решението е прието за установено, че на 25.11.2023 г., около 11:55 часа, на път III-1503, района на км. 1+500, в област Враца, община Мизия, при управление на МПС - л.а. „БМВ ХЗ", с per. № BP *** CM, водачът Н. П. Г., ЕГН **********, е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП с принудително спрелия на пътното платно поради авария л.а. „Опел Комбо", с per. № BP *** ВА, управляван от Ц.

Д. Т., ЕГН **********, в който автомобил на предна дясна седалка е пътувал ищецът А. Г. В., ЕГН **********, на когото са причинени телесни повреди - разкъсноконтузна рана на челото, лекостепенно мозъчно сътресение, хематом на главата и хипертонична криза; че към датата на настъпване на посоченото ПТП по отношение на управлявания от Ц. Д. Т. лек автомобил „БМВ ХЗ", с per. № BP *** CM, е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № BG/30/122003687178, в ответното дружество със срок на валидност 21.12.2022г. до 21.12.2023г. ; че на 31.01.2024г. А. Г. В. е предявил пред ответника - застраховател на водача на застрахованото МПС застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, въз основа на която била образуваната щета № 0801-000851/2024-01, но същият не се е произнесъл - нито е платил, нито е отказал да плати претендираното застрахователно обезщетение; че от процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, намиращи се в причинна връзка със застрахователното събитие. При така приетото за установено от фактическа страна съдът е приел за установени всички кумулативни предпоставки на деликтната отговорност на ответното дружество по чл.45 и сл. от ЗЗД; приел е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 и чл.137в, ал.1 от ЗДвП - неизползването на предпазен колан; приел е също, че при съобразяване на претърпените от ищеца болки и страдания, като пострадало от ПТП лице, справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е в претендирания размер от 1250.00 лева, частично от 15000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя - 01.05.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.