Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 916 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 2510/2024
Вид
Определение № 916
Подписан
18.12.2024
В сила
18.12.2024
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.147а · Закон за устройство на територията
  • чл.39 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.282 · Наказателен кодекс
  • чл.282 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.199 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.207 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.231 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24 ал.1 т.1 пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно дело № 20245300202510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.213 ал.5 от НПК.

Образувано е във връзка с изпратена по компетентност от АП Пловдив жалба от В. Л. Л., ведно с преписка № 2532/2024г. по описа на АП Пловдив и преписка № 4306/2024г. по описа на ОП Пловдив. Независимо, че жалбата е адресирана до ВКП, чрез АП Пловдив, компетентен да се произнесе по същата е ОС Пловдив. Съгласно чл.200 от НПК пред прокурор от погорестоящата прокуратура се обжалват постановленията на прокурора, но само тези, които не подлежат на съдебен контрол. В случая такъв е предвиден, като съгласно чл.213 ал.4 от НПК потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. Това е Постановление от 07.10.2024г. на ОП Пловдив, с което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена пр. преписка № 4306/2024г. по описа на ОП Пловдив, образувана по повод жалба от В. Л., потвърдено с Постановление от 06.11.2024г. на АП Пловдив пр. преписка № 2523/2024г. по описа на АП Пловдив. Ето защо съответният първоинстанционен съд, който следва да разгледа жалбата, е окръжният, доколкото и прокурорският акт се отнася до образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по смисъла на чл.282 ал.1 от НК и/или друго от общ характер по смисъла на НК.

В жалбата се твърди, че длъжностни лица от Община К. умишлено съботират документацията във връзка с издаване на разрешение за промяна предназначението на недвижим имот, явно с цел търсене на изгода от това, като ****, *** и *** не са взели адекватни мерки. Иска се да се отменят постановленията на ОП Пловдив и на АП Пловдив и да се образува досъдебно производство по случая.

Междувременно по делото е постъпило уведомление от жалбоподателя Л., с което приложено е представено Определение № 10702/05.12.2024г. на АС Пловдив, ХVIII с., с което е отменен отказ на *** на Община К., обективиран в писмо изх. № 94-00-6791/16/ от 04.04.2024г., и преписката е изпратена за произнасяне по Заявление № 94-00-6791/10.11.2023г. по същество 1

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице – лице, направило съобщението, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Преписката е била образувана в ОП Пловдив по повод жалба на В. Л., в която се излагат факти, на база на които същият стига до заключението, че длъжностни лица от администрацията на Община К. умишлено не му издават разрешение за промяна предназначението на недвижим имот, определено от него като съботиране на документацията във връзка с искането разрешение.

С обжалваното постановление прокурорът от ОП Пловдив е приел за установено следното:

На 18.04.2023г. в Община К. било депозирано заявление от И.А. Л.а от гр. К. за промяна предназначението на недвижим имот, находящ се в гр. Б., общ. К., обл. Пловдив, ул. ****. Целяло се предназначението на част от първия етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се на посочения адрес, да бъде променено от „магазин за продажба на хляб и закуски през шубер“ в „кафеаперитив“. По повод на заявлението на 11.05.2023г. **** на Община К. – Ф.Ф. изпратил писмо до И. Л.а, с което я уведомил, че разрешава да се извърши проучване и проектиране. В писмото били изброени и документите, които трябвало да бъдат представени, за да бъде издадено разрешение за строеж.

Били посочени и документите, които трябвало да бъдат представени в случай, че се цели да се издаде само разрешение за промяна на предназначението без извършването на СМР съгласно чл.147а от ЗУТ.

След консултация с архитект В. Л., действащ като пълномощник на майка му И. Л.а, решил, че желае само промяна на предназначението без извършването на СМР съгласно чл.147а от ЗУТ. За целта на 10.11.2023г. депозирал заявление до Община К., към което приложил и изискуемите според него документи. На 19.12.2023г. И. и В. Л.и били уведомени, чрез писмо от Община К., че за да бъде издадено исканото разрешение е необходимо да бъдат представени следните допълнителни документи: здравно заключение от РЗИ, писмено нотариално заверено съгласие от собствениците на съседните имоти във връзка с изискванията на чл.39 ал.2 от ЗУТ и решение на ОВОС или решение за преценяване необходимостта от ОВОС от РИОСВ.

Във връзка с дадените указания В. Л. представил в общината две писма – от РЗИ и от РИОСВ. Нотариално заверено съгласие от собствениците на съседните имоти Л. не представил, тъй като според него то не било необходимо за разрешението, което иска да му бъде издадено.

Междувременно, след получаване на писмото И. Л.а депозирала последователно две жалби до Административен съд Пловдив – първата срещу въпросното писмо/уведомление от 19.12.2023г., която била оставена без разглеждане и втората срещу определения от Л.а като мълчалив отказ на Община К. да й бъде издадено разрешение, която също била оставена без 2 разглеждане.

Впоследствие с писмо от 04.04.2024г. В. и И. Л.и били уведомени от *** на Община К., че поради непредставянето на изискуемите документи, производството във връзка с издаване на разрешение за промяна на предназначението се прекратява. Това И. Л.а счела за незаконосъобразно и обжалвала пред Административен съд Пловдив, като с Определение № 4266/14.05.2024г. по адм. д. № 800/2024г. била отхвърлена жалбата й против посоченото писмо. На *** на Община К.. С Определение № 7946/26.06.2024г. по адм. д. № 6334/2024г. по описа на Върховен административен съд било отменено Определение № 4266/14.05.2024г. по адм. д. № 800/2024г. по описа на Административен съд Пловдив и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Видно от междувременно постъпилото по делото уведомление от жалбоподателя Л., с което приложено е представено Определение № 10702/05.12.2024г. на АС Пловдив, ХVIII с., е отменен отказът на *** на Община К., обективиран в писмо от 04.04.2024г. и преписката е изпратена за произнасяне по същество по Заявление № 94-006791/10.11.2023г.

Въз основа на така установеното в резултат на възложената проверка по образуваната преписка, извършена от органите на МВР при РУ К. при ОДМВР Пловдив, прокурорът е стигнал до извода, че липсват данни за извършено престъпление по чл.282 ал.1 от НК и/или друго от общ характер по смисъла на НК. Този си извод е мотивирал с това, че за престъпление по чл.282 от НК отговаря длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Прокурорът е приел, че дори и Л. да счита указанията, съдържащи се в писмото на *** на Община К., за незаконосъобразни и да прави извод, че е съботиран от общината, това не означава, че длъжностните лица вършат престъпление, вкл. и такова по чл.282 от НК. По-нататък прокурорът е посочил, че макар и да е възможно изисканите за представяне документи или част от тях да не са необходими за издаване на разрешение за промяна предназначението на недвижим имот, не е налице никаква индикация това да е сторено с цел да се набави облага или да се причини другиму вреда, както и да е налице възможност да настъпят немаловажни вредни последици. Противното би означавало, че всеки мълчалив отказ или неправилно прилагане на закона от даден административен орган покрива състава на престъпление по посочената правна квалификация. Предвид изложеното и доколкото престъплението по чл.282 от НК е умишлено, прокурорът е счел, че е налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК, а именно – деяние не е било извършено, поради което и на основание чл.199 ал.1 и чл.231 ал.1 от НПК е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил пр. преписка № 4306/2024г. по описа на ОП Пловдив.

С Постановление от 06.11.2024г. на АП Пловдив е потвърдено Постановление от 07.10.2024г. на ОП Пловдив по пр. преписка № 4306/2024г.

3 по описа на ОП Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, като обосновано и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление, с доводите в жалбата и приложените преписки, с оглед правомощията си по чл.213 ал.5 от НПК, намира че прокурорският акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, като изцяло споделя доводите на прокурора от ОП Пловдив, че липсват достатъчно данни за образуване на наказателно производство, който правен извод изцяло е бил споделен и от прокурора при контролиращата прокуратура, потвърдил атакуваното прокурорско постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.207 ал.1 от НПК, за да се образува досъдебно производство е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В случая законен повод има, доколкото е налице жалба до прокуратурата. Липсва обаче втората предпоставка за образуване на досъдебно производство, а именно достатъчно данни за извършено престъпление. Преди да постанови акта си прокурорът е възложил извършване на проверка и едва след това, като е обсъдил материалите, събрани в хода на същата, е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.282 ал.1 от НК и/или друго от общ характер по смисъла на НК.

В жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство, отново се настоява, че длъжностни лица от Община К. умишлено съботират документацията във връзка с издаване на исканото разрешение, явно с цел търсене на изгода от това, като се твърди, че ****, *** и *** не са взели адекватни мерки. Както правилно е посочил прокурорът в обжалваното постановление, за да е налице престъпление по чл.282 от НК следва от обективна страна длъжностното лице да наруши или превиши служебните си задължение или права и то със специална цел – за облагодетелстване или увреждане, като престъплението може да бъде извършено само умишлено. В случая от материалите по делото не се установява такава цел в действията на *** на Община К. или на други длъжностни лица. Прав е прокурорът и относно това, че дори и изисканите за представяне документи или пък част от тях да не са необходими за издаване на разрешение за промяна на предназначението на недвижим имот, не означава, че това е сторено с цел да се набави облага или да се причини другиму вреда, доколкото противното би означавало, че всеки мълчалив отказ или неправилно прилагане на закона от даден административен орган покрива състава на престъпление по посочената правна квалификация. Тези изводи не се опровергават и от представеното по делото Определение № 10702/05.12.2024г. на АС Пловдив, ХVIII с., с което е отменен отказ на *** на Община К., обективиран в писмо изх. № 94-006791/16/ от 04.04.2024г. и преписката е изпратена за произнасяне по същество по Заявление № 94-00-6791/10.11.2023г.

Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че смисълът на разпоредбата на чл.207 ал.1 от НПК е досъдебно производство да се образува 4 само когато съществуват обективни данни, създаващи реална възможност да се разкрие престъпно деяние, като по този начин се гарантира, че няма да бъде засегната личната и правна сфера на други лица, без това да се налага от обосновано очакване за постигане на резултати, каквито са предвидени в НПК.

Предвид горното съдът намира, че правилно и законосъобразно представителят на ОП Пловдив е съобразил установените факти и обосновано е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 4306/2024г. по описа на ОП Пловдив, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.213 ал.5 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 07.10.2024г. на ОП Пловдив, с което е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена пр. преписка № 4306/2024г. по описа на ОП Пловдив, потвърдено с Постановление от 06.11.2024г. на АП Пловдив по пр. преписка № 2523/2024г. по описа на АП Пловдив.