Решение № 263194 от 27.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5318/2021
- Вид
- Решение № 263194
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 27.10.2022
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
Гр. София, 27.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5318 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20039901/11.02.2021 г. на СРС, 165 с - в, по гр. д № 53917/2019 г. са отхвърлени предявените от „Д.к.Б.“ АД, ЕИК: ********, срещу Г.А.Л., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване дължимост на сума от 486, 25 лв. - главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 27.10.2015г. и сума от 25, 36 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 01.06.2018 г.- 15.08.2018 г., за които вземания е издадена на 17.10.2018 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №54662/2018г. на СРС, 165 с-в.
Решението се обжалва от ищеца „Д.к.Б.“ АД, чрез представителя му, по съображения, че е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно СРС е приел, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, понеже волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Дружеството е финансова институция по смисъла на ЗПУПС, а не е банкова институция по чл. 3, ал. 1 ЗКИ, поради което договорът за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит няма характер на договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ, а представлява договор за заем по чл. 240 ЗЗД. Поддържа, че неправилно СРС се е позовал на изискванията на т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, което е не е приложимо в процесния случаи. Последното се прилага само относно обявяване предсрочната изискуемост на вземания от банкови кредити и не засяга заемните правоотношения, по които заемодател е небанкова институция. По делото е останало недоказано възражението на ответника, че не е подписвал договора за кредитна карта. Претенцията е доказана и от приетата пред СРС ССчЕ. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответницата Г.А.Л., чрез особения си представител, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно, съгласно събраните в производството доказателства.
Основателно СРС е приел, че клаузата в договора, предвиждаща настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, не е породила действие, тъй като кредиторът не е отправил нарочно изявление за обявяване на тази изискуемост до длъжника, в приложение на тълкуването, дадено в т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Правилно СРС е приел, че ТР се прилага и за договори за заем от небанкови институции. Поддържа, че по делото не се твърди и не са представени доказателства за обявяване на остатъка от дълга за предсрочно изискуем, поради което законосъобразно исковете са приети за изцяло неоснователни.
Моли да се потвърди решението на СРС, като законосъобразно постановено ведно със законните последици.
СГС, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по реда на въззивната проверка, приема следното:
СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо в оспорената част.
Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая се установява, че страните са били овързани от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners
Club“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от
27.10.2015 г. при Общи условия. От протокол за получаването на кредитна карта и месечни извлечения за движение по кредитна карта за периода: м. 10.2015 г. - м. 08.2019 г. се установява, че ответницата е получила кредитна карта, по която е извършено усвояване на суми за периода 30.10.2015 г. 14.08.2017 г., според заключението на ССчЕ. Договорът е сключен за срок от 1 година – до 30.09.2016 г., с възможност за автоматично удължаване за следващ срок, при условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяването му най - малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. (чл. 18. 1. 1. от договора).
Подписите на ответницата върху посочените по – горе документи са оспорени в производство по реда на чл. 193 ГПК, проведено пред СРС. От приетата там съдебно - графическа експертиза обаче е установено, че подписите върху оспорените документи са положени от ответницата – кредитополучател.
Във връзка с установяване на непогасените задължения по договора пред СРС е прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и съдът намира за компетентно изготвено. Според експертизата за периода от получаване на кредитната карта - 29.10.2015 г. до момента на подаване на заявлението – 15.08.2018 г. по кредитната карта са усвоени суми в общ размер на 1 122 лв., като последната сума е усвоена (изтеглена по картата) на 14.08.2017 г., съгласно таблица № 1, на л. 5 от експертизата (стр. 116 от делото на СРС).
Според заключението, за периода: м. 11.2015 г. - м. 04.2017 г. по договора са заплащани минимални погасителни вноски по месечните извлечения, в размер общо на 779 лв., като за периода от 01.05.2017 г. - 15.08.2018 г. са отчетени 3 бр. плащания на обща стойност от 210 лв.
За периода от 01.05.2017 г. - 15.08.2018 г. са отчетени 3 бр. плащания на обща стойност от 210 лв., като след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, на 07.09.2018 г. е отчетено плащане от 50 лв. Общият размер на заплатеното възлиза на сумата от 1 039 лв. Вещото лице е приело, с оглед отчетените плащания, че по главницата е останало непогасено задължение в размер на 461, 61 лв.
По съществото на спора и като съобрази установените по делото факти, както и становищата на страните във въззивното производство, съдът намира следното :
Основателно СРС е направил извод, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно доказване, съществуването на валидни договорни отношения с ответника, по които за последния са възникнали задължения в претендирания за установяване размер на главница и лихви, а ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу исковете.
Съдът следи и без довод на страните за нарушения на императивните материалноправни норми.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за издаване на международна кредитна карта DINERS CLUB, по револвиращ кредит, от 27.10.2015 г., както и на поетите с него права и задължения въззивният състав счита, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК и страните следва да подчинят правоотношението на правила на ЗПК. Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, съгласно чл.
10, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора.
В исковата молба ищецът е посочил, че поради просрочване при плащане на месечни вноски по кредита за срок по - дълъг от 150 дни, считано от 16.07.2018 г. задълженията на ответницата по кредита са станали автоматично предсрочно изискуеми. Ищецът не е твърдял, че длъжника е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като е поддържал, че такова уведомяване не се изисква когато кредиторът е небанкова финансова институция.
За да отхвърли исковете СРС е приел единствено, че кредиторът не е упражнил правото си да направи претендираният остатък от дълга за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изискванията на ТР № 4/18.06.2014 г., ВКС, ОСГТК.
Във връзка с основните възражения на ищеца, поддържани и в жалбата, че изискванията за обявяване предсрочна изискуемост на кредита на длъжника касаят само банковите институции, а „Д.к.Б." АД е небанкова институция, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не намира приложение за нея, както и изискванията на ТР № 4 от 18.04.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, въззивният състав намира следното :
В т. 18 от цитираното тълкувателно решение и в множество други решения : решение № 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г., I т. о., решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 44 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на ВКС, IV г. о., са изложени съображения, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. Това право се упражнява с едностранно волеизявление, чието действие настъпва с достигането му до длъжника, при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.
С достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Според решение № 99 от
1.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., I т. о., уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока, според общата разпоредба на чл. 71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.
В обобщение следва, съгласно дадените разрешения в практиката на ВКС, които се споделят от настоящия състав, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД или по ЗПК, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Това волеизявление трябва да достигне до насрещната страна и ще породи действие, ако са били налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Това е така, тъй като договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. Няма пречка страните по договора за заем да уговорят кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок, но е изключено страните предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства, целият заем става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо изявление на кредитора за обявяване на тази предсрочна изискуемост. В практиката последователно се приема, че такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, понеже противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора.
Разпечатката съдържа 46 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b34d4f3-efc1-4ba4-b070-3b9f273006ed