Решение № 751 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20248002103905 по описа за 2024 година приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.7 от ГПК.

Образувано е по молба на Е. Й. Б. и Р. Г. П.-Б. за отмяна на влязло в сила решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 314 от 3.4.2018 г. по гр. д. № 2859 по описа за 2017 г. на ВКС, с което е отнето в полза на държавата имущество на молителите. В молбата се сочи, че с решение от 24 октомври 2023 г. по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/ Европейският съд по правата на човека е констатирано принципно нарушение на правата на молителите по чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи при преценката на причинноследствената връзка между извършеното престъпление и имуществото, предмет на отнемане. Затова молителите считат, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на решенията на българските съдилища.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Прокуратурата на Република България застъпват становището, че молбата е неоснователна, тъй като липсва решение на Европейския съд по правата на човека за установяване на конкретно нарушение по делото на молителите.

1

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Решение от 24 октомври 2023 г. по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/ на Европейският съд по правата на човека, на което се позовават молителите, е постановено по жалба на М. С. З. срещу Република България с предмет дело, по което са конфискувани активи, придобити в резултат от престъпна дейност. Прието е, че предметът на делото е сходен с този, който е разгледан в делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други/ с решение от 13 юли 2021 г. В това водещо решение са установени потенциални недостатъци в Закона от 2005 г./ЗОПДИППД/, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти към конкретните дела, разгледани във водещото решение, Съдът установява, че по делото, образувано по жалбата на З., също е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1, тъй като жалбоподателят е върнал присвоените пари и не е доказано, че се е облагодетелствал по друг начин от престъплението, нито че е участвал в други престъпни дейности. Следователно националните съдилища не са успели да оправдаят налагането на конфискация в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1.

С решенията, постановени от националните съдилища по делото срещу молителите е отнето тяхно имущество в полза на държавата на основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./. Причинноследствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност е обоснована в решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд. Прието е от националните съдилища, че на първо място изводът за такава връзка се налага от установения от наказателния съд факт, че в резултат на престъплението по чл.252, ал.2 от НК ответникът е получил в периода от 2003 г. до 2009 г. неправомерни доходи в размер на 55562,96 лв. На второ място по-голямата част от имуществото е придобито в инкриминирания период, а на последно място престъплението по чл.252 от НК по естеството си генерира имуществени облаги за дееца.

При тези данни настоящата инстанция приема, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на влезлите в сила решения на ВКС. За да се осъществи фактическият 2 състав на тази разпоредба, е необходимо Европейският съд по правата на човека да е установил допуснато нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка с решаване на конкретното дело, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Целта на отмяната в този случай е да бъдат отстранени последиците от нарушението. Нормата не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение поради нарушение на Конвенцията, което е установено по друго дело, разглеждащо подобен въпрос. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 50 от 19.4.2024 г. по т. д. № 262/2024 г. на II ТО, № 12 от 2.2.2017 г. по гр.д. № 4172/2016 г. на IV ГО, № 243 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 4197/2016 г. на I ГО, № 22 от 23.02.2016 г. по гр. д. № 5114/2015 г. на I ГО, № 85 от 17.07. 2017 г. по гражданско дело № 1135/2017 г. на I ГО на ВКС. В случая решението на Европейския съд по правата на човека, заради което молителите желаят да бъдат отменени решенията на националните съдилища, е постановено по делото „З. срещу България“/жалба №53285/15/, по което те не са били жалбоподатели и това е достатъчно, за да бъде оставена молбата за отмяна без уважение.

Противното разрешение би означавало да се преценява дали изводът във влязлото в сила решение, че е налице причинна връзка между отнетото имущество и престъпната дейност е правилен, каквато повторна преценка от ВКС всъщност желаят молителите под предлог, че е допуснато нарушение на чл.1 от Протокол № 1 на Конвенцията. В извънредното и извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК обаче ревизия на правилността на влязлото в сила решение по съществото на спора не може да се извърши, а се проверява само наличието на изчерпателно изброените основания за отмяна.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Й. Б. и Р. Г. П.-Б. за отмяна на влязло в сила решение №399 от 14.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 904 описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 17 от 14.03.2017 г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2017 г. на Бургаския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 314 от 3.4.2018 г. по гр. д. № 2859 по описа за 2017 г. на ВКС, с което е отнето в полза на държавата имущество на молителите.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4