Решение № 4627 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100114391 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 19.12.2025 г. К. С. е заявил, че към 2014 г. е работил в „НБД“ ООД (НБД), имал е чисто криминално минало и се е ползвал с уважение и авторитет сред колеги и приятели. На 22.04.2014 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248А, ал. 3, връзка с ал. 2, пр.

1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с ал. 1 от НК. През 2015 г. срещу него е бил внесен обвинителен акт и след отводи на съдии от окръжни съдилища в страната, делото е било разгледано от СГС, който е провел 31 открити съдебни заседания по него.

[2] СГС е признал К. С. за невиновен, но Прокуратурата е подала протест. САС е потвърдил присъдата и тя е влязла в сила на 22.12.2020 г.

[3] Наказателното производство е накърнило честта и доброто име на К. С.. Той е останал дълго време без работа, а дългите съдебни заседания са го 1 притеснявали и уморявали. К. С. е бил стресиран и напрегнат, което се е отразило на психическото и физическото му състояние.

[4] К. С. оценява на 120 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от наказателното производство. Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не му е заплащала обезщетение за тези вреди.

Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати:

- 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение плюс законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото (исковата молба, л. 1-4).

2. На ответника

[5] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. няма влязла в сила присъда, с която К. С. да е бил признат за невиновен;

2. К. С. не е претърпял твърдените неимуществени вреди от наказателното производство;

3. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л.

86-92).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[6] Не се спори, че К. С. е бил роден на **** г. От 2001 г. той е работил в „ЕН ДИ БИ“ ЕООД, като към 2014 г. е бил негов заместник-управител (справката, л. 105-106). К. С. е бил жизнен, заобиколен от приятели и колеги, грижел се е за семейството си (показанията на свидетелката С.а, л. 111-112).

[7] Не се спори, че на 22.04.2014 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3, връзка с ал. 2, пр. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 4, връзка с ал. 1 от НК и през 2015 г. срещу него е бил 2 внесен обвинителен акт в съда, като първоначално съдии от окръжни съдилища са се отвеждали от разглеждането на делото, но впоследствие СГС го е разгледал. Не се спори, че подсъдими по делото са били и бившият председател на САС съдия П. и бившият председател на Военно-апелативния съд съдия П..

[8] СГС е провел 21 открити съдебни заседания по делото, като К. С. не е дал повод за отлагане на нито едно от тях (протоколите, л. 176-465). На 21.06.2019 г. СГС е постановил и обявил присъда, с която е оправдал К. С. по повдигнатото обвинение, като присъдата е подлежала на обжалване в 15дневен срок от обявяването (присъдата (л. 121-128). СГП не е подал протест срещу присъдата в тази част (протеста, л. 181-184). Затова присъдата е влязла в сила по отношение на К. С. на 09.07.2019 г.

[9] Междувременно, на 12.02.2015 г. е било прекратено трудовото правоотношение на К. С. с „ЕН ДИ БИ“ ЕООД до декември 2015 г. е получавал обезщетение за безработица. На 07.03.2016 г. той е започнал работа като консултант поддръжка на информационни технологии при „АБВ-ТЕХ“ ЕООД, където е работил до 30.08.2019 г., когато отново е бил назначен за заместник-управител на „ЕН ДИ БИ“ ЕООД (справките, л. 103-106).

[10] Към наказателното производство е имало обществен и медиен интерес, и то е било отразявано в медиите (публикациите, л. 76-79). Това е притеснявало К. С., а наказателното производство и следствените действия, извършвани срещу него, са го стресирали и напрягали. Той е станал тревожен и по-затворен, колеги и приятели са го избягвали, бил е изплашен (показанията на свидетелите С. и С.а, л. 109-112).

[11] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала на К. С. обезщетение. Той е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 82) и 3 000,00 лева на адвокат (л. 80-81). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

3

[12] К. С. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Държавата отговаря за това, когато гражданинът е бил оправдан.

[14] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. К. С. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това срещу него е било образувано наказателно производство;

2. К. С. да е бил оправдан по това наказателно производство;

3. тойв да е претърпял вреди от наказателното производство;

4. Прокуратурата да не му е заплатила обезщетение.

[15] Съдът установи, че К. С.:

1. е бил привлечен като обвиняем по процесното наказателно производство;

2. по него К. С. е бил оправдан, като присъдата е влязла в сила;

3. от наказателното производство К. С. е претърпял неимуществени вреди;

4. Прокуратурата не му е изплатила обезщетение за тези вреди.

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът определя този размер към 09.07.2019 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда спрямо К. С..

[17] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени 4 в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[18] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има или влошаване на здравословното състояние на увредения;