Решение № 261674 от 11.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София, 11.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №

7258 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 и 5 от ЗЗД вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ЗС.

Ищецът Г.О.С. *** сочи, че е съсобственик на поземлен имот в гр.София, р-н Л., ул.***********. На 16.04.2019г. той узнал, че други съсобственици на имота са отчуждили възмездно притежаваните от тях ид.ч. от имота. След справка в имотния регистър при АВ ищецът установил, че с нот.акт № 126 т.І, рег.№ 1458, д.№117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т.един от съсобствениците на имота П.В.С. е дарил на П.Т.Л. 1/30 ид.ч. от имота. С нот.акт № 43 т.ІІ, рег.№ 2434 д.№ 225/11.04.2019г. съсобствениците П.В.С., В.В.С., В.Ц.С., З.Т.Ц., Б.Е.Ц., С.Е.Ц., С.К.М. , М.О.С., И.Н.С. и Р.И.С. са продали на П.Т.Л. притежаваните от тях 19/30 ид.ч. от имота. Ищецът твърди, че при продажбата на имота е нарушен умишлено чл.33 ал.1 от ЗС, като той е бил лишен от възможността за предпочитателно изкупуване на продадените ид.ч. от имота при същите условия.

Посочва, че не му е било предложено изкупуване от който да е от съсобствениците при каквито и да е условия. Твърди, че дарението и последвалата продажба на ид.ч. от имота е било укривано от него. Посочва, че дареният и впоследствие купувач П.Л. е собственик на съседни на процесния имоти и е отправял предложения до ищеца за покупката на имота, които той отказвал. Твърди, че е налице прикрито съглашение по см. на чл.17 ал.1 от ЗЗД при дарението на ид.ч. от имота. Посочва, че тази сделка е симулативна и по отношение на нея следва да се приложат правилата за прикритото между страните по нея съглашение, а именно покупко-продажбата на имота, евентуално даване вместо изпълнение. Моли съда да обяви недействителността на договора за дарение между ответниците П.С. и П.Л. поради липса на основание, евентуално поради привидност, и да допусне в полза на ищеца изкупуване на продадените от други съсобственици на трето лице ид.ч. от имота. Претендира разноските по делото.

Ответникът П.В.С. оспорва предявените искове. Посочва, че ответникът П.Л. е съсед на процесния имот от

2004г. Имотите имали обща граница, поради което се налагало двамата да си съдействат по различни процедури по ЗУТ. В същото време ищецът искал да изкупи ид.ч. от имота от останалите съсобственици на цена под пазарната, да го застрои и да го продаде, заплашвал ги че ще обремени имота с разходи и ще ги осъди да му ги заплатят. По това време ответникът се сближил с П.Л., който му помогнал за грижите и лечението на майка му и брат му, в последствие и за погребението на майка му по време когато ответникът С. живеел в чужбина.

През 2007г. ответникът П.С. се върнал със семейството си в България, където се установил трайно. Ответникът Л. му помогнал да започне бизнес и да си стъпи на краката. В знак на благодарност П.С. дарил на П.Л. 1/30 и.ч. от имота. По това време ищецът бил отдал под наем процесния съсобствен имот и бил заявил на останалите съсобственици, че разходите по поставяне на ограда и изравняване на терена били около 33 000лв., които поискал те да му заплатят веднага. Съсобствениците приели, че Г.С. иска да ги принуди да му продадат техните ид.ч. от имота на предложената от него цена, а претенцията му за поставяне на чакъл и ограда - за нереални разходи. Съсобствениците се събрали и решили да продадат своите ид.ч. от имота на П.Л., тъй като от имота не получавали никакви ползи и не желаели да заплащат тежестите, направени по самоволната инициатива на Г.С.. Разговаряли с Л. и се споразумели за цена от 50 евро/кв.м. Продали имота с нот.акт №68 от 2019г., месеци по-късно ответникът разбрал, че ищецът е завел дело срещу него за заплащане на разходи, свързани с имота – гр.д.№ 8663/19г. на СГС, І ГО, 22 с-в.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на дарението, като посочва че няма привидност на тази сделка. Оспорва твърдението, че е нарушил разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС. Посочва, че е действал съобразно закона и моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.

Ответниците В.С., В.С.,З.Ц.,

Б.Ц., С.Ц., С.М., М.С., П.Л., И.С. и Р.С.,*** оспорват предявения срещу тях иск. В отговора на исковата молба излагат фактически твърдения, близки до изложените от ответника П.С.. Оспорват твърдението на ищеца, че дарението е нищожно, като сочат, че то не противоречи на закона или на морала, нито заобикаля закона, нито е налице привиден договор.

Оспорват твърдението за нарушено право на ищеца да изкупи имота. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират за разноски.

Ответникът П.Л. *** оспорва предявените искове.

Посочва, че през 2004г. е придобил съседния на процесния имот и оттогава е установил отношения със съседите си, съсобственици на процесния имот. Посочва, че отношенията между ищеца и останалите съсобственици са били конфликтни, тъй като ищецът и неговия син са искали да изкупят имота, да го застроят и след това да продадат застроеното. Ищецът започнал процедура по изготвяне на проект за план за регулация и застрояване на имота. Заплашвал останалите съсобственици, че ще ги обремени с големи разходи, предлагал да закупи техните ид.ч. на цена в пъти под пазарната. Тези обстоятелства ответникът Л. разбрал от ответника П.С., с когото станали близки. Ответникът Л. помагал на ответника П.С. за лечението на болната му майка. Оказал му съдействие да започне собствен бизнес, след като П.С. се завърнал със семейството си в България през 2007г. През 2017г. П.С. му споменал на два пъти, че иска да му дари част от процесния имот, и през 2019г., след категоричното му настояване, сделката била извършена за 1/30 ид.ч. от имота. След сделката разбрал, че ищецът е отдал под наем имота без съгласието на останалите съсобственици. Бил оградил имота и изравнил терена и искал от останалите съсобственици да му заплатят 33 000лв. разходи. В същото време прибирал наема за себе си.

Според останалите съсобственици това бил начин да ги принуди да му продадат идеалните си части на предложената от него цена, вкл. като прихване нереалните си разходи за поставяне на чакъл и ограда. Обяснява, че скоро след дарствената сделка с него се свързал адвокат на съсобствениците, които предложили да му продадат имота, тъй като не искали да не получават ползи от имота и да поемат тежести, които други са поели по тяхна инициатива. Споразумели се за цена от 50 евро/кв.м. и на 11.04.2019г. сключили договор за продажбата на ид.ч. на съсобствениците.

Три месеца по-късно ищецът предявил срещу тях иск за заплащане на разходи за имота - 32 688лв. за „привеждане на имота в годност за ползване на наемателя“ и 10 519лв. за „градоустройствена процедура“. Било образувано гр.д.№ 8663/19г. на СГС, І ГО, 22 с-в. Оспорва исковете за признаване нищожност на дарението, като излага подробни съображения. Твърди, че дарението е действителна сделка, с оглед на което искът на ищеца по чл.33 ал.2 от ЗС досежно възникване правото му на изкупуване на имота е неоснователен. Претендира за разноските по делото.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищецът Г.С., ответниците В.С.,

В.С.,З.Ц., Б.Ц., С.Ц., С.М., М.С., П.С., И.С. и Р.С. и неучастващата в процеса С.К. /разпитана като свидетел/ са били собственици по наследство на поземлен имот, възстановен по ЗСПЗЗЗ с идентификатор ***, находящ се в гр.София, р-н Л., ж.к. Л. с площ от 2 102кв.м.

С нот.акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот № 126 т.І, рег.№ 1458, дело №117/11.03.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на действие РС София, ответникът П.С. е дарил на ответника П.Л. 1/30 ид.ч. от този имот.

С нот.акт № 43 т.ІІ, рег.№

2434, дело № 225/11.04.2019г. на Нотариус Д.Т., рег.№ 41 на НК, с район на действие РС София съсобствениците на същия имот П.В.С., В.В.С., В.Ц.С., З.Т.Ц., Б.Е.Ц., С.Е.Ц., С.К.М. , М.О.С., И.Н.С. и Р.И.С. са продали на П.Т.Л. притежаваните от тях общо 19/30 ид.ч. от имота.

По искане на ищеца по делото, за изясняване как се е стигнало до реализиране на процесните две сделки, са изслушани ответниците П.С. и П.Л..

Ответникът П.С. в съдебно заседание излага твърдения, които е отразил и в отговора на исковата молба. Посочва, че се е запознал с П.Л. през 2004г. , който от тогава много му помагал. По това време П.С. все още живеел в чужбина и П.Л. помагал с лечението на болната майка на С. и с лечението на брат му. Заради получената помощ П.С. решил да му се отблагодари и да му дари собствената му ид.ч. от имота. В същото време ищецът поставял условия на роднините си, съсобственици, да му възстановят разходите по облагородяване на имота. Това постановило началото на конфликти между роднините. Ответникът П.С. искал да се отърве от своята част от имота, която била на ниска стойност. В същото време ищецът претендирал от него хиляди левове, а го отдал под наем без да иска съгласието на останалите съсобственици.

Ответникът П.Л. в съдебно заседание обяснява, че процесния имот е съседен на негов имот. Той се обадил на ответника П.С. и го попитал дали процесния имот е продаден. П. му казал , че не е, но му било писнало от ищеца, който го заплашвал, че ще запорира сметките му и с жена му били решили П. да дари имота си на П.Л.. Посочва, че той имал сервиз на тежка техника и му била необходима голяма площ за паркиране, маневри. Интересувал се да купи имоти наоколо, ако нещо се продавало. За отношенията си с ответника П.С. обяснява, че той помогнал на С. за лечението на майка му и брат му, помогнал му и финансово за погребението на майка му. Ответникът обяснява, че не се притеснявал от проблеми с ищеца във връзка с претенциите му за възстановяване на разходи.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства за установяване привидността на дарствената сделка.

Св.Д.П.установява, че е наемател на процесния имот от 2018г. Ползва го за паркинг и съхранение на автомобили. През м.април-май 2019г. се появил един човек, който му казал, че е собственик на имота и че свидетелят следва да се изнесе. Този човек бил от фирмата „Булавто“, която държала съседното място , в което се намирал сервиз за камиони „Ивеко“. Свидетелят се обадил на ищеца и на сина му, които му казали че няма такова нещо, че няма нов собственик, че са няколко наследници собственици на имота. След няколко дни свидетелят бил поканен в офиса на фирмата „Булавто“, където получил заплахи, където служители на фирмата го заплашили да напусне имота. Предложили му друг съседен имот, който да ползва, но не приел, защото той не бил облагороден. В процесния имот свидетелят бил поставил хале, прокарал ток и вода. Направило му впечатление, че в съседния имот на „Булавто“ построили хале на 3 м. от оградата с ползвания от него имот, на което вратата гледала към процесния имот, а не към улицата. По този начин халето не би могло да се ползва, заради оградата, като според свидетеля от фирмата „Булавто“ искали да си прокарат път през процесния имот. Свидетелят посочва, че има договор за наем на имота за срок от 3 години, отказал на напусне, въпреки продължилите заплахи, и в момента още ползва имота.

Посочва, че наел имота от Г.С.. Мястото било като изоставено сметище, с боклуци, камъни, дървета, но се разбрали с бай Г. в 3 месечен срок той да изчисти мястото , да го огради, да сложи врата за паркинг, за да могат да го ползват. Обяснил им, че мястото е на роднини, че искат да построят блок и да оставят на внуците си по един апартамент. Докато се снабдят с документи, с разрешително за строеж, се разбрали свидетелят да съхранява мястото за 3 години. Свидетелят не е виждал другите съсобственици.

Св.Д.Д., съдружник със св.П., обяснява, че познава О.С., син на Г.С. /който е и процесуален представител на ищеца по делото/, чрез когото наели паркинг място в Л.. Мястото било в много лошо състояние – на него имало сметище, било обрасло, но се разбрали О. да го изчисти. След 2-3 месеца мястото било изчистено и фирмата им се нанесла, като свързали мястото с ток, вода, канал. След няколко месеца ги потърсил новия собственик на имота. Свидетелят се учудил, че О. не му е казал , че е продал имота и го потърсил по телефона. О. му казал, че имота не е продаден, но имал проблем с роднини. След време заедно със св.П. ходили в офиса на „Булавто“, като там им казали че имат интереси към имота, тъй като са новите собственици. Предложили им друг парцел, на който да преместят паркинга. Свидетелят и неговия съдружник не се съгласили, защото другите парцели нямали излаз към улица. Тогава ги заплашили, че ще ги изгонят, имали съдии, прокурори, говорили с началника на 9 РУП.