Решение № 621 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430202030 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на „А.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. *******, ул. „****** **********“ № ***, представлявано от В.Ц. управител против Наказателно постановление № 15-2500197 от 08.10.2025 г. на Д. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал 2 от КТ е наложил на „А.И.“ ЕООД административно наказание – Глоба в размер на 1500 лв., за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във връзка със Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г..

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява в лицето на адв. Е. М. от АК Плевен, която моли съда, да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Алтернативно се моли за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендират се разноски.

За ответната страна по жалбата Д. Дирекция „Инспекция по труда“ 1 Плевен, редовно и своевременно призована, представлява се от юрк. З. Е..

В хода на съдебните прения юрк. Е. моли съда, да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 15-2500197 от 16.09.2025 г. за това, че на 19.08.2025 година в обект: цех (работилница) за панировки, намиращ се в гр. *******, ****** *********** ****, склад ** „А.И.“ ЕООД гр. Плевен, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

*******, ул. „****** **********“ № ***, представлявано от Вл. Ем. Ц., с ЕГН: **********.

При проверката е установено (преглед на оценката на риска от май 2023 година и подадената на с ВХ24048785/25.04.2024г., декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд), че дружеството извършва дейност в икономическа дейност с код по КИД – 2008 „10.89 Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“, и че в него полагат труд лица, наети по трудови правоотношения.

За календарната 2025 г. работниците и служителите от основната и спомагателна дейност на дружеството подлежат на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“, тъй като икономическата дейност, която изпълняват работещите е с код по КИД 2008 - 10 е и е с коефициент на трудов травматизъм Ктт= 0,66, който е по-висок от средния за страната Ктт=0,63, съгласно Заповед №РД-06-45 от 30.10.2024 г. в на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г.

Предвид гореизложеното, е установено, че „А.И." ЕООД гр. Плевен, с 2

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „Д. Ч." №*** представлявано от Вл. Ем. Ц. с ЕГН **********, в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство в частта по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към 19.08.2025 г. не е изпълнило задължението си да сключи договор за застраховане за риск „трудова злополука“ за 2025 г. на своите работници и служители, заети в основната и спомагателна дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност, с код по КИД 2008 - 10, която за 2025 г. е с трудов травматизъм повисок от средния за страната.

Нарушението е отстранено на 04.09.2025 г. съгласно Застрахователна полица № 3607250570000015/04.09.2025 г.

Нарушение - на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука" във връзка със Заповед № РД-Об-45 от 30.10.2024 г. в на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г.

По делото е представена застрахователна полица от 04.09.2026г., сключена от „А.И.“ ЕООД за застраховане на работници и служители за застраховка „трудова злополука“, ведно със списък на застрахованите лице.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителката И. М. Д. на длъжност гл. инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” – град Плевен в присъствието на свидетеля П. П. М., подписан е от актосъставителката, свидетеля и представител на жалбоподателя, като е връчен и препис на последния.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършеното нарушение.

Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с 3 императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановление. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция.

В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства - разпита в съдебно заседание на актосъставителката И. М. Д. и на свидетелят П. П. М., който е свидетел, както при съставяне на акта, така и при установяване на нарушението.

За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло свидетелските показания на И. М. Д. и на П. П. М., тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели.

Съдът констатира, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство за доказано 4 противоправно размер. деяние и за наказание, което е определено в минимален Съдът счита, за безспорно установено, че „А.И." ЕООД гр. Плевен с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „Д. Ч." №*** представлявано от Вл. Ем. Ц. с ЕГН **********, в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство в частта по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като към 19.08.2025 г. не е изпълнило задължението си да сключи договор за застраховане за риск „трудова злополука" за 2025 г. на своите работници и служители, заети в основната и спомагателна дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност с код по КИД 2008 - 10, която за 2025 г. е с трудов травматизъм повисок от средния за страната.

Преценката по съществото на спора за наличие на съставомерно деяние, направен от административно-наказващият орган, е обоснован и законосъобразен.

Съответстващ на доказателствата по делото е изводът за осъществено нарушение чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука" във връзка със Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. в на Министъра на труда и социалната политика за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г.

Съгласно чл.413, ал.2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

За да приложи визирания общ състав по чл.413, ал.2 от КТ, административно-наказващият орган в случая приема за доказано неизпълнение от страна на работодателя, на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ.

Според правната норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за 5 риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Нормата на чл.52, ал.2 от ЗЗБУТ допълва условията и реда за застраховане по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, въвеждайки необходимостта да се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Дефинициите за „здравословни и безопасни условия на труд“, „работодател“ и „работещ“ по §1, т.1, 2 и 2а от ДР на ЗЗБУТ включват в условията на труд, условията, които не водят до злополуки при работа; определят работодателя като идентично понятие с дефиницията по §1, т.1 от ДР на КТ и дефинират като работещ определена категория лица, между които е всяко лице, което е наето от работодателя.

Препращането в чл.52, ал.1 от ЗЗБУ относно условията и реда за застраховане правят приложими изискванията на Наредба за задължителното застраховане за работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /обн. ДВ, бр.15/17.02.2006г., изм. и доп./.

Правилото на чл.2, ал.1 от Наредбата задължава работодателят да застрахова работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Правната уредба се допълва от Параграф единствен от ЗР към ПМС №24 от 06.02.2006г. за приемане на Наредбата, съгласно който коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности по данни на НОИ от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в ДВ. Относима за случая е цитираната в НП, Заповед № РД-06-45/30.10.2024г. на министъра на труда и социалната политика.

Приложимата към казуса нормативна уредба правилно е анализирана от административно-наказващият орган и е формиран обоснован извод за нарушение на задължението от „А.И.“ ЕООД по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ.