Решение № 42 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200501003 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№1059 по описа за 2025 година е отхвърлен предявения от Д. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ц. С." №**, с пълномощник - адв. Н. Т. Я. от АК Пазарджик, срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. С.

Б. и Д. М. М., иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. Б. С. не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания” АД следните суми: 244,00 лв. – главница, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 23.08.2016 г. до окончателното изплащане, 25,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20169040400358 при ЧСИ Х. П., с рег. № 904, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист № 2195 от 29.08.2016 г.., издаден по ч. гр. д. № 2996/2016 г. по описа на РС Пазарджик, поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.

Осъден е Д. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ц. С." №** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Д.р Петър 1

Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Д. Б. С.

Счита, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като вземането е с станало изискуемо на 29.08.2016 г. и 5-годишният давностен срок е изтекъл на 29.08.2021 г. без извършване на прекъсващи давността действия, които да са му били известни.

Съдът отхвърлил иска , като приел , че няма период от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение и съответно не е налице погасяване на вземането по давност. Позовал се на активност от страна на взискателя, изразяваща се в молби за налагане на запори и описи на движими вещи, както и на постъпления от запори върху трудово възнаграждение.

Съдът неправилно тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 116 от ЗЗД във връзка с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не всяко действие в изпълнителното производство прекъсвало давността, а само тези, които целят принудително удовлетворяване на кредитора.

Съдът тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като е приел, че всяко плащане от трето задължено лице по запор върху трудово възнаграждение прекъсва давността. Посоченото в ТР № 2/2015 г. не касаело всяко отделно плащане, а инициирането на изпълнителния способ. След първоначалното налагане на запора през 2016 г. и първите няколко плащания до юни 2017 г., не била налице активност от страна на взискателя, която да е довела до ефективно прекъсване на давността за целия период.

Съдът не съобразил твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за предприеманите изпълнителни действия. Само действия, които са доведени до знанието на длъжника, могли да имат прекъсващ давността ефект, тъй като целта на давността е да санкционира бездействието на кредитора.

Първоинстанционният съд не изследвал и оценил всички изпълнителни действия и доказателства за реалното им осъществяване и връчване на длъжника, по приложеното изпълнително дело от ЧСИ Х. П.. Самото искане за прилагане па изпълнителен способ не било достатъчно, ако съдебният изпълнител не предприеме реални действия по него и длъжникът не е уведомен.

Мотивите на съда били вътрешно противоречиви и непълни. От една страна, съдът приема, че давността е прекъсвана с всяко изпълнително действие, но от друга страна, не прави задълбочен анализ на ефективността на тези действия и дали те са доведени до знанието на длъжника. Съдът е приел за прекъсващи давността действия, които съгласно ТР № 2/2015 г. не са такива (напр. проучване на имущественото състояние, извършване на справки).

Съдът не обсъдил всички факти и доводи.

2

Изложени са според жалбоподателя нови факти и доказателства , които нито са нови ,нито са факти и доказателства по смисъла на чл.260 т.5 и 6 от ГПК.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с което предявеният иск уважен.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Ответникът оспорва жалбата и намира решението за правилно. Започналата да тече погасителна давност от издаване на заповедта за изпълнение била многократно прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.

Законодателят не бил поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н.

В т.5 от Тълкувателно решение 3/2015 г„ ОСГТК на ВКС, било посочено, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по запор. В цитираното горе тълкувателно решение върховните съдии са счели, че макар целеният резултат да не е постигнат, то действието представлява такова по изпълнението и е валиден изпълнителен способ.

Погасителната давност била прекъсната с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, е граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, б. "в" от ГПК, в която е използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване", "реализиране", "завършване" или подобни синоними, като не е необходимо и предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника. Противното би означавало да се отдаде приоритет на недобросъвестно поведение на длъжника.

След образуване на изпълнителното производство в релевантния по спора период „Агенция за събиране на вземания" ЕАД“ в качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително неголеми интервали от време са били отправяли искания до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията , които са били уважавани от съдебния изпълнител, но не са били удовлетворени поради липса на активи у длъжника.

3

Без значение било дали по изпълнителното дело е настъпила перемпция.

Сочат,че за периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г. давностни срокове не текат.

Позовават се на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с настъпване на перемпция при солидарни длъжници.

Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Правят възражение евентуално за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против „Агенция за събиране на вземанията „ АД ищецът Д. Б. С. твърди ,че на 13.03.2025год. от работодателя му били получени книжа от ЧСИ Х. П. за връчване -Съобщение с изх.

№9978/07.03.2025год. с приложено копие от изпълнителен лист №2195 от 29.08.2016 год., издаден по ч.г.д. №2995/2016г. и запорно съобщение до работодателя. Насрочен бил опис на движими вещи, собственост на длъжника на 16.04.2025год..

Така ищеца узнал ,че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист №2195, от 29.08.2016 год., въз основа на Разпореждане №8538/29.08.20216г. по ч.г.д.№ 2995/2016г по описа на Районен съд -Пазарджик.

Ищецът бил осъден да заплати на ответника главница в размер на 244.00лв., законна лихва, считано от датата на подаване на заявление в Районен съд - 23.08.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 25.00лв.-Държавна такса, 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Образувано било изпълнително дело №20169040400358 при ЧСИ Х. П., с рег.№904, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, задължението вече било в общ размер от 1 422.09лв. към 07.03.2025год..

След образуване на изпълнителното дело поканата за доброволно изпълнение не му била връчвана.

Твърди , че на основание чл.110 от ЗЗД е погасено правото на принудително изпълнение за сумата от 244.00 лева(главница), посочена в изпълнителният лист, поради това не дължи изпълнение.

С Разпореждане №8538/29.08.2016г., издадено по ч.г.д.№2995/2016г. на РС гр. Пазарджик бил издаден изпълнителният лист №2195 от 28.09.2016г. с посочени в него суми главница в размер на 244.00лв., законна лихва, считано от датата на подаване на заявление в Районен съд - 23.08.2016г., до окончателното изплащане на задължението както и разноските по делото в размер на 25.00лв. -Държавна такса, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение

4

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая това е 29.08.2016г. и срока и е пет годишен.

Давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение. Такива принудителни действия са били насрочвани, но дали са били извършени на ищеца не му е известно, защото не е бил уведомен до момента на връчване на запорното съобщение от настоящият му работодател на 13.03.2025год.

Такива действия били описани в издаденото му Удостоверение с изх.

№11222/13.03.2025год. от ЧСИ Х. П..

Моли да бъде прието за установено, че не дължи на ответника “Агенция за събиране на вземанията“АД, , сумата 244.00.лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н.), както и такси и разноски в изпълнителното производство в размер на 316.79лв., съгласно ТТРЗЧСИ, поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

Направено е и искане за допускане на обезпечение.

С определение от 18.03.2025 година , съдът е допуснал обезпечение ,чрез спиране на изпълнителното производство.

Писмен отговор от ответника не е постъпил.

След насрочване на делото е постъпила молба ,в която ответникът оспорва иска. За вземането било образувано изпълнително дело № 358/2016 г. по описа на ЧСИ Х. П. с № 904 на КЧСИ. По така образуваното изпълнително дело били искани и извършвани изпълнителни действия: на 04.10.2016 г. – изпратено запорно съобщение; на 27.02.2017 г. – изпратено запорно съобщение; на 10.04.2018 г. - изпратено запорно съобщение и наложен запор на трудово възнаграждение; на 07.08.2018 г. – депозирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия; на 30.10.2018 г. – изпратено запорно съобщение; на 23.04.2019 г. – депозирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия; на 10.01.2020 г.

– депозирана молба с искане за извършване на изпълнителни действия; на 28.09.2020 г.