Определение № 16314 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16314 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110111391 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, като указанията за предявяване на искове са дадени от РС – Гълъбово.

Съдът намира, че заповедта за изпълнение е била връчена редовно на длъжника Т. Б.

Б. в хода на заповедното производство. В тази връзка съдът взе предвид, че постоянният и настоящ адрес на длъжника е бил посетен три пъти в рамките на един месец, като лицето не е било намерено на адреса при посещенията и не се е явило в законоустановения двуседмичен срок за получаване на съдебните книжа, като и няма работодател. На гърба на съобщението е отразено, че къщата е съборена и е пред нов строеж. Очевидно е, че длъжникът не живее на адреса, в същото време обаче не е отразил нов адрес по чл.94 ЗГР.

По тази причина разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която е едно изключение и се тълкува стеснително не може да се приложи в случая, тъй като изобщо не е налице адрес, който е съобщил пред държавата по смисъла на чл. 94 ЗГР, поради което по аргумент от противното се стига до извода, че няма друга разпоредба в ГПК, на която да се основе даване на указния на заявителя за иск, поради което по-силата на закона заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане на 1 месец и 2 седмици от последното посещение и залепването на съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК. В този смисъл идеята на законодателя е да се брани добросъвестния длъжник, този който е отразил коректно пред държавата адреса, на който реално живее. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. "в" вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл.

17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).

По изложените съображения съдът намира, че производството се явява недопустимо, поради което подадената исковата молба следва да бъде върната, а 1 производството по делото прекратено, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. №

„Електроразпределигелни мрежи Запад“ ЕАД.

11391/27.04.2026 г., подадена от

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11391/2026 г. по описа на СРС, 141 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати на РС – Гълъбово по ч.гр.д. № 56/2026 г.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2