Решение № 556 от 13.10.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Сливен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230101692 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, против длъжника М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр.

Сливен, *****, която е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че бил сключил с ответницата на 06.02.2019 г. договор за потребителски кредит № 30034916412 в качеството си на кредитодател при следните параметри – сума на кредита : 600 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноска по кредита 36,16 лв., ГПР 44.68 %, годишен лихвен процент-38,30% и лихвен процент на ден 0.11 % . Ответницата също така била поискала да закупи и пакет от допълнителни услуги със следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 742,56 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 30,94 лв. Общото задължение на ответницата по кредита и пакета от допълнителни услуги се било равнявало на 1610,55 лв., общият размер на вноската бил 67,10 лв., а датата на погасяване 15-ти ден от месеца. Кредиторът бил изпълнил задълженията си и бил превел по сметката на ответницата сумата от 600 лв. на 06.02.2019 г. На 12.09.2019 г. страните били подписали Анекс № 1 към ДПК № 30034916412 за отлагане на погасителните вноски № 6, 7 и 8, като неразделна част към анекса бил станал и нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски от 24 бр. били ставали 27 бр. и ГПР бил в размер на 37,04 %. Съгласно т. 4 от ОУ към ДПК № 30034916412 страните били договорили и договорно възнаграждение, което също било 1 отсрочено и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -15.11.2019 г. до 03.12.2020 г. /датата на предсрочната изискуемост на кредита/. Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от ОУ към ДПК длъжникът бил дължал възнаграждение в размер на 742,56 лв. и бил заплатил единствено сумата от 182,33 лв. и оставала дължима сумата от 560,23 лв. Споразумението за допълнителни услуги не било задължително, а се било сключвало по избор на длъжника. Негов предмет били следните услуги, които кредиторът се бил задължавал да предостави на длъжника при направено искане от негова страна-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Ответницата била пожелала да закупи такъв пакет от допълнителни услуги. Длъжникът не бил заплатил част от погасителните вноски и на основание чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 03.12.2020 г. ищецът бил обявил предсрочната изискуемост на кредита, като ищецът бил направил опит да обяви предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, но видно от приложената обратна разписка изпратена до посочения в договора адрес на длъжника съобщението останало непотърсено. Претендират и лихви за забава. Длъжникът бил заплатил сумата от 502,60 лв., с която било погасено задължението му в размер на 363,16 лв. номинал и сумата от 39,47 лв., с която била погасена лихвата за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ, а със сумата от 100 лв. били погасени такси по Тарифата за извънсъдебното събиране на вземането и чл. 17, т. 4 от ОУ към ДПК.

Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС.

Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумата, за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно сумата от 509,35 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит № ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/03.02.2021 г./ до окончателното плащане, сумата от 173,21 лв., съставляваща договорно възнаграждение за периода от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 560,23 лв., съставляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 71,37 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 20,77 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез адв.

М. от АК-Ямбол. Заявява, че предявения иск бил неоснователен и недоказан. Посочва, че между страните били възникнали правоотношения на основание договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Позовава се на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като кредиторът бил посочил само абсолютните стойности на лихвения 2 процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като била липсвала ясно разписана методика за формирането на ГПР и кои точно компоненти се включват в него.

Бил посочен лихвен процент по заема, който бил фиксиран, но не било изяснено как неговите стойности се съотнасят към ГПР. Счита, че максималния размер на уговорената договорна лихва не следвало да надхвърля трикратния размер на законната лихва за процесния период. В случая това изискване не била спазено и договорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави и била нищожна. Посочените нарушения на принципа на справедливост от страна на кредитора били създавали условия за неговото неоснователно обогатяване. Тези клаузи относно възнаградителната лихва и относно възнаграждението на кредитора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП и били във вреда на потребителя и били противоречали на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и длъжникът бил дължал единствено главницата в размер на 600 лв. по договора за потребителския кредит и бил заплатил на ищеца сумата от 502,60 лв. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 410/ 2021 г. по описа на РС- Сливен, от което се установява, че на 03.02.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението.

Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

На 06.02.2019 г. страните били сключили договор за потребителски кредит № 30034916412 при следните параметри – сума на кредита : 600 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноска по кредита 36,16 лв., ГПР 44.68 %, годишен лихвен процент-38,30% и лихвен процент на ден 0.11 % . Ответницата също така е поискала да закупи и пакет от допълнителни услуги със следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 742,56 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни 3 услуги 30,94 лв. Общото задължение на ответницата по кредита и пакета от допълнителни услуги се равнява на 1610,55 лв., общият размер на вноската е 67,10 лв., а датата на погасяване 15-ти ден от месеца. Кредиторът е изпълнил задълженията си и е превел по сметката на ответницата сумата от 600 лв. на 06.02.2019 г. На 12.09.2019 г. страните са подписали Анекс № 1 към ДПК № 30034916412 за отлагане на погасителните вноски № 6, 7 и 8, като неразделна част към анекса е станал и нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски от 24 бр. станали 27 бр. и ГПР станал в размер на 37,04 %. Съгласно т. 4 от ОУ към ДПК № 30034916412 страните договорили и договорно възнаграждение, което също е отсрочено и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г. /датата на предсрочната изискуемост на кредита/. Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от ОУ към ДПК длъжникът се задължил да заплати и възнаграждение в размер на 742,56 лв. и е заплатил единствено сумата от 182,33 лв. и останала дължима сумата от 560,23 лв. Споразумението за допълнителни услуги не е задължително, а се сключва по избор на длъжника. Негов предмет са следните услуги, които кредиторът се задължил да предостави на длъжника при направено искане от негова страна-приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Ответницата е пожелала да закупи такъв пакет от допълнителни услуги. Длъжникът не е заплатил част от погасителните вноски и на основание чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 03.12.2020 г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита, като ищецът е направил опит да обяви предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, но видно от приложената обратна разписка изпратена до посочения в договора адрес на длъжника съобщението остава непотърсено. Длъжникът е заплатил сумата от 502,60 лв., с която е погасено задължението му в размер на 363,16 лв. номинал и сумата от 39,47 лв., с която е погасена лихвата за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ, а със сумата от 100 лв. са погасени такси по Тарифата за извънсъдебното събиране на вземането и чл. 17, т. 4 от ОУ към ДПК.

Съдът е отделил като безспорно обстоятелство между страните фактът на плащането от страна на ответницата на сумата от 502,60 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи наличието на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответницата, настъпването на предсрочната изискуемост на задължението и нейното обявяване и уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и изпълнението на задължението си да предостави на ответницата ползването на допълнителния пакет услуги. Следва да докаже основанието и размера на задължението 4 на длъжника за договорната и мораторната лихва. Следва да докаже, че договорът за потребителския кредит е бил сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК.

Ответницата следва да докаже, че е извършила плащане по договора за кредит, както и възраженията си за неравноправност на клаузите за договорната лихва и възнаграждението за пакета от допълнителните услуги.

Налице е валидно облигационно правоотношение породено от сключване на договор за потребителски кредит между страните. Съгласието относно описаните в договора уговорки страните удостоверяват с положените от тях подписи в края на документа. Ответницата не оспорва авторството на частния документ. Кредиторът е изпълнил задължението си по кредита и е превел процесната сума на ответницата. Настъпила е предсрочната изискуемост на задължението и същата е била обявена на длъжника с получаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а също и с получаването на исковата молба и приложенията по нея. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 502,60 лв.