Решение № 190 от 29.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ихтиман, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840101485 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от К. Й. Г., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: град София, ж. к. „Младост IV“, ул.

„Бизнес парк София“ № 1, вх. А, ет. 4, представлявано от Т. И. В. – изпълнителен директор (универсален правоприемник на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375), отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че срещу него е издаден от Районен съд – Ихтиман Изпълнителен лист от 11.10.2010 г. на основание Заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК № 661 от 08.10.2010 г. по ч.гр.д. № 927/2010 г., в полза на „Обединена българска банка“ АД за сумата от 3 128,95 лева – главница, ведно със законната лихва от 06.10.2010г. до изплащането на вземането; 198,27 лева – договорна лихва за периода от 12.12.2009 г. до 05.10.2010 г.; 250,28 лева – наказателна лихва за периода от 12.12.2009 г. до 05.10.2010 г.; 71,55 лева – държавна такса и 296,80 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист и молба от „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 450/2010 г. по описа на ЧСИ Н. Д. В хода на изпълнителното производство вземането на взискателя „Обединена българска банка“ АД е прехвърлено по силата на договор за цесия по смисъла на чл. 99 и следващите от ЗЗД на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375 (с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД).

1

Според ищеца възможността на ответника да събере вземането си по принудителен ред е била погасена с изтичането на общата 5-годишна давност.

Ищецът твърди, че изпълнителни действия не са били предприемани срещу него след 13.06.2013 г., когато са били изплатени на взискателя събрани в хода на изпълнителния процес суми. Твърди се още, че цитираното от него изпълнително дело е било прекратено на 23.11.2023 г. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, поради т. нар. „перемпция“, тъй като визскателят в продължение на 2 години, считано от 13.06.2013 г. не е поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи обстоятелството, че на основание същия изпълнителен лист, въз основа на който е образувано първоначално ИД 450/2010 г., е образувано ИД 85/25 г., което обстоятелство е разбрал от връчената му покана за доброволно изпълнение на остатъка от все още непогасените вземания, обективирани в изпълнителния лист от 11.10.2010 г., издаден от Районен съд – Ихтиман.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че К. Й. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД сумата от 8715.79 лв., включваща неолихвяема сума в размер на 315.90 лв., главница в размер на 3 128.95 лв., лихви в размер на 4 970.94 лв., както и други суми, дължими до този момент, общо в размер на 300 лв., по повод на която сума е образувано изп.д. № 20257930400085 по описа за 2025 г. на ЧСИ Н. Д. въз основа на Изпълнителен лист от 11.10.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 927/2010 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, поради погасяване на възможността за принудително изпълнение на същите, с изтичане на предвидената в закона давност. Моли се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД упражни правото си на отговор. С отговора си, ответникът счита иска за неоснователен като се позовава на обстоятелството, че по ИД 450/2010 г. са предприемани множество изпълнителни действия, поради което давността е многократно прекъсвана. Сочи и Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, където е регламентирано, че давност не е текла по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г., поради което следва да бъде съобразено като факт при разглеждане на въпроса за давностния срок, както и спирането на течението на давностните срокове при действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Заявява, позовавайки се на Тълкувателно решение 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че настъпилата перемпция е без правно значение по отношение на прекъсването на погасителната давност.

Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът К. Й. Г. не се явява, като се представлява от пълномощника си – адв. И. А., който поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск. Сочи, че след 2

2017 г. до 2025 г. не са извършвани каквито и да е действия, още повече действия по изпълнение. Моли съдът да присъди сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които са в минимален размер.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание по делото. От същия е постъпила писмена молба чрез юрк. Г. М., с която заявява, че поддържа депозирания отговор на исковата молба. Сочи, че искът е неоснователен, тъй като не е доказано на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Отново в мотивите към т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че в „исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ На следващо място в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че в „изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).“ По този начин посредством т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 3 изпълнително действие. Със същата т. 10 от тълкувателното решение се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, с което постановление е било прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителното производство.

Посредством последващо Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК е прието и конкретизирано, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

От съдържанието на двете посочени по-горе тълкувателни решения може да се направи извод не само кои изпълнителни действия водят до прекъсване на погасителната давност, но и това, че до 26.06.2015 г. при образувано преди тази дата изпълнително дело не е било необходимо искането или предприемане на конкретно изпълнително действие за да се прекъсне давонстта, тъй като до този момент давност не е текла по време на изпълнителния процес, а от 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното дело давност вече тече и същата се прекъсва с всяко поискано и/или предприето действие, което е от естество да прекъсне давностния срок.

В мотивите към друго тълкувателно решение, а именно – мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, е посочено, че: „Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.“. Уточнено е в тълкувателния акт и кои молби за изпълнителни действия водят до прекъсване на давността, във връзка с което е прието, че „води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.

В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.

426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.“ От съдържанието на т. 3 към Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК може да се направи извод, че всяко поискано с надлежна молба конкретно изпълнително действие по висящо или по дори перемирано изпълнително дело, води до прекъсване на давността.

Предвид всичко горепосочено, за да се прецени в конкретния казус, дали действително е настъпило погасяване на вземанията поради изтекла давност, следва да се прецени, на базата на ангажирания доказателствен материал, 4 искани ли са или извършвани ли са конкретни изпълнителни действия. Само за яснота следва да се посочи, че от страна на ищеца и ответника по делото не се сочи да е иницииран и воден исков процес или да е извършвано извънсъдебно признаване на дълга. Тоест, подлежи на установяване в настоящото исково производство дали кредиторът в материалните отношения е поискал от съдебния изпълнител извършване на действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и/или дали такива действия са извършени, така че искането им или извършването им да са довели до прекъсвания на давностния срок и започване на нов такъв, който да не е изтекъл.

От приложен по делото препис от изпълнителен лист /представен от ищеца, а така също представен и от частния съдебен изпълнител, от който са представени копия на изпълнителни дела № 20107930400450 и № 20257930400085 по описа на ЧСИ Н. Д./ е видно, че листът е издаден на 11.10.2010 г. на основание чл. 418, вр. чл. 417, т. 9 от ГПК в полза на „Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. № 927 от 2010 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, като длъжникът К. Й. Г. е бил осъден да заплати на кредитора суми в размер на: 3 128,95 лева – главница, ведно със законната лихва от 06.10.2010г. до изплащането на вземането; 198,27 лева – договорна лихва за периода от 12.12.2009 г. до 05.10.2010 г.; 250,28 лева – наказателна лихва за периода от 12.12.2009 г. до 05.10.2010 г.; 71,55 лева – държавна такса и 296,80 лева адвокатско възнаграждение.