Решение № 4010 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Д. Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Д. Василева Въззивно гражданско дело № 20241100513494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника “България Еър” АД срещу решение № 15386/08.08.2024 г., постановено гр. д. № 68573/2023 г. по описа на СРС, 76 състав, с което, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София, дължи на Д. П. У., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********* офис 2 – адв. И. П., сумата от 782.33 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет на 16.04.2020 г., над 1500 км., предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по направление Летище „София", България - Летище „Хийтроу", Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.06.2023 г. по ч. гр.д. № 19247/2023 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Не се оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съобразно която по делото е прието за безспорно установено отмяната на полета. Твърди се, че е било наллице извънредно обстоятелство съгласно нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно, че полетът е отменен поради въведената извънредна епидемична обстановка, породена от разпространението на вируса Covid-19. Датата, на която е следвало да бъде извършен процесният полет - 17.04.2020г., попада в периода, в който е било обявено с решение на Народного събрание извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че съществуването на пандемията Covid-19 е ноторно известен факт, и 1 като такъв неговата известност се предполага, следователно не подлежи на доказване, оше по-малко - на пълно и главно доказване от ответната страна. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и цялостно отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Д. П. У., чрез адв. И. П. подава отговор с искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения за липса на обстоятелства от извънреден характер, които да дадат основание за освобождаване от отговорност на ответното дружество. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 7, § 1, б.

„б“ Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.

Ищцата Д. П. У. твърди, че на 18.01.2020 г., чрез платформата lastminute.com, М.В. – фактически съжител на ищцата, е резервирал четири самолетни билета за полет, изпълняван от въздушния превозвач „България Еър“ АД, предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по маршрут от летище „София“, гр. София, България, до летище „Хийтроу", гр. Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. на 16.04.2020 г. М.В. – фактически съжител на ищцата е получил електронно писмо на своя имейл адрес ********* от имейл адреса на кол центъра на ответното „България Еър" АД - *********bg. Писмото е било с тема „VJE7TX", която съвпада с кода на резервацията. С това писмо превозвачът за пръв път е уведомил, че директният полет до Лондон на следващия ден е анулиран и фактическият съжител на ищцата е поканен да отговори на въпросното писмо или да се свърже с кол центъра на ответника за повече информация и опции. На 17.04.2020 г. ответната страна е изпратила чрез своя кол център електронно писмо, с което е уведомила фактическия съжител на ищцата, че могат да бъдат прехвърлени за полет, който ще бъде изпълнен на 18.04.2020 г. или за друг полет на 20.04.2020 г. Сочи се, че размерът на дължимото от опериращият въздушен превозвач обезщетение в случай на отмяна на полет е поставен в зависимост от разстоянието на полетите. Разстоянието между летищата „София“ и „Хийтроу“, измерено по метода на дъгата на големия кръг е повече от 1500 км и по - малко от 3500 км. Чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент 261 / 2004 определя сумата от 400 евро, като размер на обезщетението, при полет между 1500 и 3500 км.

В срока по чл.131 ГПК ответникът твърди, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство, а именно пандемията от „COVID- 19“. Изложени са подробни съображения защо пандемията и бързото разпространение на COVID-19 представляват извънредно обстоятелство. Сочи се, че процесният полет е планиран за дата 17.04.2020 г., към който момент е действала Заповед № РД-01- 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е която на територията на страната са организирани контролно-пропусквателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, като органите на Министерство на вътрешните работи са осъществявали контрол по целта на пътуването на гражданите.

Безспорно е между страните по делото, че помежду им валидно е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на което ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет „VJE7TX" по направление София-Лондон на 17.04.2020 г., както и че същият е отменен на 16.04.2020г.

Безспорно е и, че процесният полет е над 1 500 км, както и че ответникът е предложил друг полет на следващия ден 18.04.2020г. или на 20.04.2020г.

2

Пред въззивния съд страните не са ангажирали доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените претенции.

По конкретно релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е създаден за предоставяне на защита на пътници, заминаващи от летище, разположено в държава членка, в случаите, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял.

Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в ” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Неоснователно се явява оплакването на ответника - въззивник, че 3 закъснението се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, които да изключват отговорността на превозвача.

В хода на процеса ответникът поддържа, че не е могъл да изпълни полета на 17.04.2020г., тъй като към датата на планирания полет е била налице пандемия от Ковид-19, заради която в страната са били наложени множество ограничителни мерки по време на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение.

Поддържа се, че непредвидимостта и непредотвратимостта на вирусната инфекция освобождават авиопревозвача от отговорност, като здравните власти са издали предписания към гражданите да ограничат пътуванията си, това се е отразило на транспортния бизнес и поради некупуването на достатъчно билети е направило полетите търговски неизгодни за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. следва да се тълкува стриктно, доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение. В действителност съгласно константната съдебна практика посочените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такИ. "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В случая настоящият въззивен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на подобни извънредни обстоятелства, тъй като той се позовава общо на съществувалото към датата на полета извънредно положение и свързаните с него ограничителни мерки, но не твърди забрана за осъществяване на определени полети, сред които да попада процесният. Ответникът не твърди, нито установява по делото, че са съществували конкретни ограничения, наложени от здравните власти, които са забранявали въздушния транспорт на територията на Република България, като наличието на пандемия само по себе си не може да се разглежда като извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, без да се отчита конкретното й отражение върху отменения полет. Същевременно, несъстоятелно е и позоваването от страна на ответника на дадените с известие на Европейската комисия Тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развИ.щата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01), доколкото във връзка с това възражение ответникът не е навел конкретни фактически твърдения относно обстоятелствата, които са обусловили вземането на решение за отмяна на процесния полет. Според цитираните насоки, когато публичните органи предприемат мерки за овладяване на пандемията от Ковид-19, тези мерки по своето естество и произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния контрол.