Решение № 57 от 31.01.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр.Ш., 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т. като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 20213630102517 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, предл.трето от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Р. ХР. Р. с ЕГН ********** с адрес грШ., ул.“Д-Р П.Б.“ № ** чрез адв. С.М. от ШАК със съдебен адрес грШ., ул.“Д.В.“ № 9-13, кантора 24 срещу Прокуратура на Република България гр.С., бул.“В.“ ** с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното досъдебно производство № ***/****г. на РУ Н.П. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление от **/**/****. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излага, че на **/**/****. в гр.К., на ул.“А.С.“ при управление на собствения му товарен автомобил „М.“ модел „С.“ с ДК № ****** ищецът бил спрян за проверка от органи на „Пътна полиция“. При тестването му с техническо средство „Дръг тест 500“ проверката дала положителна проба за употреба на метадон и метамфетамин. Бил му съставен АУАН № ***** от **/**/****., като му бил извършен обиск и бил задържан.

Едновременно с това му били издадени две Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, както и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“, като били снети регистрационните табели на автомобила. Било образувано и досъдебно производство № ***/****г. по описа на Районно управление -Н.П. при ОДМВРШ. за престъпление по 1 чл.343б, ал.3 от НК. При тестването ищецът категорично не бил съгласен с резултата, като настоявал за кръвна проба и бил придружен до болницата, където му взели такава. При последваща проверка от негова страна в болницата на **/**/****. му бил направен тест за наркотични вещества, като резултата бил отрицателен. От това следвало, че и към деня на проверката не може да има такива в кръвта му. Една година и два месеца по-късно, в края на месец май 2021г., имало изготвено заключение по назначената в досъдебното производство експертиза, което не констатирало наличие на наркотични вещества от специалните групи, техни метаболити, включително метадон и метамфетамин. На **/**/****. производството било прекратено с постановление на прокурора, което било получено от ищеца чрез негов пълномощник на **/**/****. На **/**/****. му били върнати свидетелството за управление и талона на автомобила. Ищецът твърди, че бил лишен от възможността да управлява лек автомобил в срока на действие на заповедите за принудителни мерки в продължение на година и два месеца. Наказателното производство предизвикало притеснения у него, като негативните емоции продължили пред цялата година. В заключение моли за положително решение по делото и присъждане на разноските в производството.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен, като в условията на евентуалност се прави искане за частичното му уважаване при значително по-нисък размер на обезщетението за вреди. Не се спори по изложените от ищеца факти, а именно, че срещу него е водено производство по престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което приключило с постановление за прекратяване.

Не се оспорва и фактът, че са наложени принудителни мерки и техния срок. Счита се обаче, че ищецът не доказва размерът на нанесените му вреди, което е в негова тежест. Сочи се, че размерът от 2000 лв. е прекомерен , като не е съобразен с трайната съдебна практика и чл.52 от ЗЗД. Претенцията се оспорва като недоказана, тъй като ищецът не е доказал реално претърпените от него вреди и се моли за отхвърлянето й или в условията на евентуалност определяне на обезщетение в по-нисък размер. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с упълномощения представител – адв. С.М. от ШАК. В първото по делото заседание е направено искане за изменение на искът, чрез увеличаване на неговия размер от 2000 лв. на 15 000 лв. С определение в съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чрез увеличаване на размера му от 2 000 лв. на 15 000 лв. В представените по делото писмени бележки се развиват обстойни доводи за основателността на претенцията и се претендират разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява мл.прокурор Х.М., който оспорва претенцията. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на наложените административни и принудителни санкции срещу лицето, а не в резултат от дейността на прокуратурата.

Обвинение срещу лицето в настоящия случай няма подвигнато и прокуратурата не е правно легитимирана да отговаря срещу настъпили вреди. Същевременно липсват доказателства за 2 твърдените претъпени вреди и ограничения. В условията на алтернативност счита, че вредите са завишени и следва да се уважат в по-малък размер, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното копие на досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ Н.П., производството е образувано за това, че на **/**/****. в 15.15 часа в гр.К., на ул.»А.С.» бил управляван товарен автомобил «М. С.» с рег. № ******* (с регистрационна табела на В.), след употреба на наркотични вещества или техни аналози – метамфетамин и метадон, установено чрез проба извършена с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с идентификационен № **** – ****, като бил издаден и талон с № *******, по който била дадена и кръвна проба за химически лабораторен анализ от установеното като нарушител лице за изследване, което представлявало престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Първото действие по разследването било извършването на разпит на свидетел. За управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози бил издаден Акт № ***** от **/**/****. срещу сочения за нарушител Р.Р. от мл.автоконтрольор при ОДМВРШ.. В талона за изследване № ****** ищецът записал, че не приема показанията на техническото средство – дрегер и му била взета кръвна проба в болницата в гр.Н.П.. Със Заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа, считано от 15.54 ч. на **/**/****. и освободен в 19.40 часа на същия ден. Бил извършен обиск на лице. Била му наложена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0307-000096/**/**/****. – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 18 месеца. Със Заповед № 20-0307-000097 от **/**/****. била прекратена регистрацията на ППС – „М. С.“ за срок от 6 месеца, считано от **/**/****. С Постановление на разследващ полицай от 29.04.****г. (лист 35 от ДП № ***/****г.) било постановено извършването на съдебно-химическа експертиза, възложена на ВМА – МБАЛ – В.. По делото били разпитани, в качеството им на свидетели полицаите, които извършили проверката на ищецът, като същите предали личните си впечатления от поведението му по време на проверката и описали в последователност действията си. На **/**/****. бил извършен разпит на ищеца, в качеството му на свидетел. В разпита си Р., посочва, че в деня предхождащ деня на проверката посетил Спешно отделение в грШ., тъй като получил изгаряния по време на работа от запалването на спрей, с който работил по един от автомобилите в сервиза му. Изгарянето било на голяма площ – от лявата страна на врата до долната част на лявата му ръка. В спешния център му поставили инжекции и раната му била намазана с лекарства. На следващия ден бил тестван по време на проверката от КАТ с тест за наркотици, който се оказал позитивен. Ищецът посочил в разпита си, че бил силно обиден, тъй като не употребявал наркотици, а същевременно работил в сфера, в която управлявал ежедневно МПС не си позволявал дори и употреба на алкохол. Самият той си направил проба за наркотици на следващия ден в болницата в грШ., която била отрицателна, 3 за което представил и доказателства. Такива били изискани и служебно от разследващия полицай и представени от МБАЛШ.. На **/**/****. била изготвена и представена съдебнохимическа експертиза № Е-058/**/**/****., която заключила, че в предоставената за изследване проба на лицето Р. ХР. Р. не се открило наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в това число има отрицателен резултат за употреба на метамфетамин и метадон), което се доказало посредством имунохимичен и газгроматографски анализ. Производството било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1, предл.второ от НК, с Постановление за прекратяване от **/**/****. на мл.прокурор при РП –Ш., предвид заключението на вещото лице, че Р. не е употребил наркотични вещества преди да управлява автомобила си, поради което деянието било несъставомерно от обективна страна и не представлявало престъпление.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Х. – майка на ищеца и Е.К.Я. – първи братовчед на ищеца. И двамата свидетелстват за негативните преживявания, които ищецът имал през периода, докато траело разследването по досъдебното производство, както и за това, че се чувствал несправедливо обвинен. Свид.

Я. разказва, че двамата с ищеца работили като пътна помощ, ползвайки автомобил „М. С.“, а след лишаването от управление на МПС на ищеца и прекратяването на регистрацията на автомобила, се наложило да се разделят и свидетелят започнал работа другаде. Работата на ищеца в автосервиза намаляла значително и към момента започнал работа в Дания. И двамата разказват, че имал годеница, с която се разделил. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита пряката им заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им родствена връзка с ищеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.

По основателността на иска по чл.2, ал.1, т.3, предл.трето от ЗОДОВ : В тежест на ищеца в настоящия случай е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно право по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно образувано наказателно производство и прекратяване на същото, поради това, че деянието не е престъпление; настъпване на твърдените неимуществени вреди и причинно следствената връзка между вредите и незаконното обвинение.

По делото не се спори, че досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ – Н.П. е образувано за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като съобразно разпоредбата на чл.214, ал.3 от НПК в акта за образуване на досъдебното производство не са посочени имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението. Видно от приложеното досъдебно производство се установява, че в неговия ход срещу ищецът не е повдигано и обвинение. В Решение № 1200 от 02.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 3517/2007г. III г.о., както и Решение № 187 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011г., III г.о. се сочи, че е допустимо изразът „обвинение в извършване на престъпление“ по смисъла на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително за нуждите на специалния деликт. Когато в рамките на едно законосъобразно проведено наказателно производство (както в конкретния 4 случай), се установи, че инкриминираното деяние не представлява престъпление, като спрямо конкретно лице са били предприети и извършени следствени действия с негово участие, то е налице незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, което да породи отговорността на държавата за причинените на ищеца вреди. Така също в цитираното от ищеца в исковата молба Решение № 425 от 01.12.2015г. на ВКС по гр.д. № 3143/2015г., IV г.о. се приема, че в случаите когато първоначално досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено престъпление и едва по-късно ищецът е бил уличен или срещу него е повдигнато обвинение за същото престъпление, то той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е било първоначално образувано срещу неизвестен извършител.

Разпечатката съдържа 21 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b2f35f1-6803-442e-bd68-b7ab24e92290