Решение № 2157 от 25.10.2019, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1207/2019
- Вид
- Решение № 2157
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 27.07.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Плевен, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито заседание, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При секретаря : Вероника Георгиева като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 1207 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД против Е.С.М., за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че по силата на договор за заем сключен между *** и ответника, на ответника е представен паричен заем в размер 2200 лв. Твърди се, че с договора е рефинансиран текущ заем на ответника по договор за паричен заем № 238514 в размер на 1428,11лв. Твърди се, че страните са направили изрично изявление за прихващане на изискуеми задължения, като в случая процесния договор има сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на заемателя се е погасило изцяло, а заемодателят е изплатил остатъка от дължимата сума. Твърди се,ч е Е.М. се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2408,52 лв, ведно с договорната лихва на 34 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 73,78 лв. Твърди се, че ответникът е извършил плащания в общ размер 2275 лв.Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1167,32 лв, за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за заем ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора, като в случая начислената договорна лихва е в размер на 73,66 лв за периода от 04.02.2016г.- 22.09.2016г.- датата на настъпване на падежа по договора. Твърди се, че в сключения между страните договор ответникът се е задължил в 3 дневен срок да представи на заемодателя едно от обезпеченията посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил , че в случай на неизпълнение на задължението дължи неустойка, която се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 855,52 лв.Твърди се, че разпоредбите на договора предвиждат в случай, че настъпи забава за плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на 9 лв., които се начисляват и за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, но не могат да бъдат по-големи от 45 лв.
Твърди се ответникът е трябвало да изплати целия заем на 22.09.2016г.- последната падежна дата, като оттогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът продължава да не плаща, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 265,31 лв от 23.09.2016г.- датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, от момента на подаване на заявлението – 15.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумата
1167.32 лв. – главница до погасяване на паричния заем; сума в размер на 73.66 лв. – договорна лихва от 04.02.2016 г. до 22.09.2016 г.; сума в размер на 855.52 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 265.31 лв. - законна лихва от 23.09.2016 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 21.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и да осъди ответникът да заплати направените по делото разноски.
Ответникът в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител адв. А. е представил писмен отговор, в който изразява становище, че оспорва предявените искове. Оспорва истиността надоговор за паричен заем № 2479805/27.01.2016г., както и приложение № 1 и потвърждение на договор за прехвърляне на вземания. Оспорва, че ответникът е получил заемната сума. Оспорва, че прехвърлянето на вземането е произвело действие по отношение на ответника.Прави възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със ЗЗП. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
По делото е конституирано като трето лице помагач „А.з.с.н.в.“
ЕАД. Третото лице помагач изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. № 84439/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 1 т.2 от ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК. Установителния иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От представения по делото препис на Договор за паричен заем №2479805 от 27.01.2016г., сключен между *** АД, в качеството на заемодател и ***, в качеството на заемател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника заем в размер на 2200лв. Според обективираното в чл.2 от договора, ответника е следвало да върне предоставената му в заем сума на 34 месечни вноски, всяка в размер на 73,78 лв. и платима на посочени дати на падеж, последната от която - 22.09.2016г. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40.00% , ГПР 48,60 % и общ размер на всички плащания 2508,52лв.
Страните са уговорили също така, според обективираното в чл.4, задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер – заемателя. При неизпълнение на това задължение са предвидили в чл.4, ал.2 неустойка в размер на 1817,98лв., която да бъде заплащана от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 53,47лв.Постигнали са съгласие в чл.8, че ако заемателя забави заплащането на някоя от погасителните вноски, ще дължи заплащането на разходи за изпращане на писма, телефонни разговори, посещения на адреса и др.
По делото не се спори, че ответникът, в качеството на заемател не е изпълнил задължението си по чл.4, ал.1 от договора за предоставяне на сочените обезпечения в определения тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателя е начислил неустойка в размер на 855,52лв.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него, че заемодателя *** АД е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.”ООД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем .
От представения договор за цесия от
03.05.2019г./ след образуване на делото/ е видно, че А.з.к.н.п.з. е прехвърлила н.А.з.с.н.в. вземанията произтичащи от процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
По делото не е представено уведомление до длъжника за извършената цесия, нито от стария нито от новия кредитор.
Ищецът не твърди, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Видно от заключението на ВЛ по назначената съсдебно-графологична експертиза, което съдът кпредитира като вярно, обективно и компетентно е, че остатъкът от задължението на *** по договор за паричен заем № 2479805 е в размер на
2458,69 лв, от която сумат главница 1167,32 лв, договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 22.09.2016г., неустойка 855,52 лв. , законната лихва за забава върху главницата за периода от 22.09.2016г. до 14.10.2019г. е в размер на 362,19 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в производството по делото, че между ответника и „ ***“ ООД е сключен договор за кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и „ ***” ООД е предоставил на ответника сумата 200 лв. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи сумите за главница и лихва.
Наред с претенцията за главница и договорна лихва, ищецът е заявил също претенция за заплащане неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 855,52 лв, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 265,31 лв. за периода 23.09.2016г.- 14.11.2018г.. Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от 7.07.2016 г. по търговско дело № 3686/2014 г. на Първо
ТО и други приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне независимо от реализирано право на възражение на страните. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т.
20. По отношение на него следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11. В случая получаването от ответницата на преддоговорна информация за параметрите на кредита и че такава е била предоставена от ищеца не е установено по стандартен европейски формуляр. В чл.16 т.2 на договора е посочено, че заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа на „ ***“ ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на Заемателя, подробно изброени на интернет страницата му.
Не е установено по делото, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифа на „***“ ООД, относима към договори за паричен заем. Не се установи по делото, че до заемателят е достигнало предложение за сключване договор за паричен заем с информация за ГЛП и ГПР, които ще се прилагат и други важни условия, които са посочени в процесния договор като неустойките по чл.4 на договора например. Неясни са условията, методиката и начина на формирането на друг вид задължения като разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Същото е определено при липса на основание, тъй като в случая не става въпрос за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, доколкото е подадено заявление по чл.410 ГПК пред заповедния съд. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,60 %, а ГЛП в размер на 40,00 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която норма нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Понятието "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, поради което тяхното нарушаване е приравнено с това на противоречието на договора със закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации. В настоящия случай по процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставена в заем сума от 2000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49,00 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на договора 27.01.2016 г. обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. В този смисъл е постановено решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., Второ ГО и други. В случая този критерий е нарушен. Договорената между страните годишна лихва в размер 40,00 % надхвърля значително размерa на законната такава за времето на сключване на договора – същата е в размер на почти пет пъти определения от БНБ основен лихвен процент 10.02. От горното съдът приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 48,60 %, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b2f2641-a023-486a-bba1-48eb51212f92