Решение № 520 от 14.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110207676 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на АНГ. П. Д. срещу електронен фиш серия К № 4186626, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, електронният фиш следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Изтъква се, че следва да бъде представена снимка на разположението на уреда, както и на самия знак. Сочи се, че изискването, предвидено в чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е действащо към датата на нарушението. Оспорва се, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Иска се да бъде представен протокол за използване на техническото средство. Поддържа се, че не е отчетена допустимата грешка при отчитане на техническото средство.

Поддържа се, че техническото средство е технически неизправно. Моли се за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на електронния фиш по съображенията, изложени в жалбата.

1

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2020г. в 14.41 часа с автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 619 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „В” с ДК № , се движи в гр. София по бул. „Проф. Марко Семов” след метростанция „Мусагеница“ с посока на движение от бул. „Св. Климент Охридски” към бул. „Ал. Малинов“ със скорост от 64 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място.

Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща техническа проверка на 8.07.2020г. съгласно съставения протокол № 2-3920/8.07.20г.

Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта автоматизираното техническо средство TFR1-M с № 619 е разположено на 23.11.2020г. за времето от 14.00 до 16.00 часа в гр. София, бул. „Проф. Марко Семов” след метростанция „Мусагеница“, като посоката на контролираните МПС е от бул. „Св. Климент Охридски” към бул. „Ал. Малинов“, като в участъка на заснемане важи общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на АНГ. П. Д..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка № 2-39-20/8.07.20г., удостоверение за одобрен тип, ежедневна форма за отчет, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на 2 скоростта, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на контролирания участък, снимка на разположението на техническото средство, снимка на заснетото МПС с дата, час, регистрационен номер, засечена скорост.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП , а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.

В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя 3 начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.

Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.

В електронния фиш се съдържат всички необходими от обективна страна факти, обосноваващи съставомерност на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗдвП – време, място на нарушението, конкретното заснето МПС, максимално разрешената скорост за движение, заснетата скорост, превишената стойност на скоростта, важащото за участъка общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, както и автоматизираното техническо средство с което е осъществено заснемането.

Нормата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 05.07.

2017г., с оглед на което към датата на нарушението е отпаднало изискването със съответни пътни знаци да бъдат обозначавани участъците от пътя, където се осъществява контрол по спазването на правилата за движение с автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш е връчен на собственика на заснетото МПС, който не е посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото 4 му МПС, с оглед на което законосъобразно административнонаказателната му отговорност. е ангажирана

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „В” с ДК № , се е движел със скорост над максимално разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства от категория В, в населено място разрешената скорост е до 50 км/ч. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 64 км/ч след приспадане на допустимото отклонение.

Неоснователно се твърди в жалбата, че в електронния фиш не е приспаднато допустимото отклонение, тъй като измерената скорост е 67 км/ч, а в електронния фиш за установена скорост е приета 64 км/ч. С оглед на това се доказва, че автомобилът, собственост на А.Д., се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 14 км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е преминала последваща проверка за изправност на 8.07.2020г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 2-39-20/8.07.20г., с оглед на което се удостоверява, че автоматизираното техническо средство е изправно към датата на нарушението и възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Към административнонаказателната преписка е приобщена и снимка на разположението на техническото средство, с оглед на това и това възражение на жалбоподателя е неоснователно.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като водачът е съзнавал, че максимално разрешената скорост на процесното място е 50 км/ч., съзнавал е, че се движи със скорост над разрешената, като е целял това.

Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от 50 лева за превишение от 11 до 20 км/ч. С оглед на това отсъстват материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във фиксиран размер от 50 лева и не подлежи на изменение.

5

Тъй като въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство от юрисконсулт, не са налице основания за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4186626, издаден от СДВР, с който на АНГ. П. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6