Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 387 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3248/2025
Вид
Определение № 387
Подписан
12.02.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Радослав Г. Въззивно частно гражданско дело № 20255300503248 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К. Г. К., чрез адв. Л. Л. против Определение №13423/20.10.2025г., постановено по ч. гр. д.

№10036/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. състав, с което съдът е изменил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д.

№10036/2025г. по описа на ПРС, I гр. състав, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на жалбоподателя Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, като възнаграждението е намалено от 400 лв. на 200 лв.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Сочи се, че след образуването на заповедното производство по заявление на жалбоподателя, ответниците К. А. и А. А. заплатили дължимата главница, ведно със законната лихва върху нея, за което било направено и признание от етажната собственост. С оглед на това спорен оставал въпросът за дължимостта на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение и за заплатената държавна такса. В тази връзка се навежда, че заплатеното от ЕС адвокатско възнаграждение съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Безспорно било, че длъжниците дали повод за инициирането на заповедното производство, тъй като плащането било извършено след образуването му, поради което и в тяхна тежест следвало да се присъдят разноските. Навежда, че конкретното дело се отличавало с особеност, предвид че заявителят бил с особена правосубектност. Работата на проц. представител не се изчерпвала само с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а била предшествана от проверка на документите по свикване и провеждане на ОСЕС, проучване на начина на формиране на таксите, тяхното изчисляване и пр. Уговореното възнаграждение било съобразено и с Наредба №1/09.07.2004г. От друга страна, в случая била спазена и процедурата по чл. 16, ал.7 1

ЗУЕС, като в законоустановения срок били поставени съобщенията за изготвени протоколи от проведените ОСЕС. От тях било видно кой е управител на ЕС, респ. длъжниците могли да изпълнят задължението си. Изложени са съображения за дължимост на адвокатското възнаграждение. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

В срок е постъпил и отговор от К. Д. А. и А. К. А., чрез адв. С. К., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения.

Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

Заповедното производство е инициирано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К. Г. К. против К. Д. А. и А. К. А.. Предмет на заявлението е парична сума от 203.85 лв., представляваща разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонт на общите части на сградата в режим на етажна собственост за периода от 01.2025г. до 05.2025г.

Претендират се и разноски в размер на 25 лв. държавна такса, както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Заповедният съд е издал Заповед № 4659/03.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 203.85 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2025г. до окончателното плащане, както и за разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 400 лв.- адвокатско възнаграждение.

Постъпило е възражение по чл. 414а ГПК от длъжниците, с което сочат, че заплатили задължението си за главница, лихва, както и държавна такса, след получаването на заповедта за изпълнение и в съответния срок. Изразяват становище, че не дължат разноски, тъй като не дали повод за образуване на делото. Сочат, че за проведените общи събрания разбрали към момента на връчване на Заповедта за изпълнение. До този момент не знаели и какви суми се гласували на общото събрание, срок за плащане и пр. В сградата липсвало инфорамационно табло, не минавал касиер.

Отделно от това адвокатското възнаграждение било прекомерно.

Постъпило е и становище от заявителя, с което признава направеното след образуването на заповедното производство плащане. Сочи, че длъжниците не заплатили дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като в същото време последните дали повод за образуване на делото, във вр. с което се излагат подробни аргументи. На следващо място претендираното адвокатско възнаграждение било съответно на особеностите на производството и съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се искането за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските в размер на 400 лв., представляващи размер на адвокатско възнаграждение.

Постъпил е и отговор от длъжниците на така депозираното становище, а също е постъпило и допълнително становище от заявителя.

Против издадената Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 4659/03.06.2025г. по ч. гр. д. №10036/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, I гр. състав, в частта на заповедта за разноските, е депозирана частна жалба от К. Д. А. и А.

К. А., двамата чрез адв. С. К.. Жалбоподателите са изложили, че не следвало да отговарят за разноски в производството, доколкото не дали повод за завеждане на делото, не им била предоставена възможност да заплащат месечните вноски, дължими за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, нямали информация по коя банкова сметка да преведат съответните суми. Не им била предоставена 2 информация кой бил избран за управител на етажната собственост. Излагат възражения и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпил и отговор от заявителя Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К. Г. К., чрез адв. Е. А., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. По отношение възражението за прекомерност се сочи, размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен с правната и фактическа сложност на казуса. Работата на проц. представител не се изчерпвала само с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а била предшествана от проверка на документите по свикване и провеждане на ОСЕС и пр. Делото се отличава с особеност, предвид че заявителят бил с особена правосубектност.

По повод така депозираната частна жалба е образувано в. гр. д. №2517/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX в.гр.с, по което производство е постановено Определение № 3197/08.10.2025г., с което съдът е приел, че компетентен да се произнесе по исканията на страните е Районният съд, във връзка с което са изложени подробни съображения. Поради това производството по делото е прекратено, а същото е изпратено на Районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Така е постановено и обжалваното Определение №13423/20.10.2025г. по гр. д.

№10036/2025г., по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. състав. За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че длъжниците дължат заплащането на адвокатско възнаграждение, като са изложени подробни аргументи. По отношение размера на същото, решаващата инстанция е приела, че сумата от 400 лв. се явява прекомерна, поради което дължимото възнаграждение е намалено на 200 лв.

След преценка на всичко изложено, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, като аргументите за този извод са следните:

Предмет на разглеждане в настоящото производство не е въпросът за дължимостта на адвокатското възнаграждение в полза на проц. представител на етажната собственост, поради което съдът няма да излага мотиви и няма да обсъжда доводите на жалбоподателя в тази насока. Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че действително подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в конкретния случай е предшествано от други действия, като например запознаване с процедурата по свикване на общото събрание, с взетите решения и пр. При определяне на дължимото се възнаграждение обаче следва да се държи сметка и за материалния интерес, който и понастоящем се определя за ориентир, а в случая предмет на заявлението е парична сума в размер на 203.85 лв. Така претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв. е почти двойно над заявения размер, което според настоящия състав противоречи на принципа за справедливостта. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатско съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждение, което бе утвърдено с решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/22г., но същата наредба може да се ползва като ориентир. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде определено до размера от 200 лв., който е и еквивалентен на заявеното искане за сумата от 203.85 лв., както правилно е преценил и Районният съд. При определяне на размера следва да се държи и сметка, че между същите страни има и други образувани съдебни производства, които имат за предмет отново такси за поддръжка, управление и ремонт на общите части на същата сграда, както всъщност признава самият жалбоподател. Това води до извод за занижена фактическа и правна сложност, въпреки факта, че претендираните вземания по другите производства касаят различен период. След като основанието, въз основа на 3 което се претендират суми е идентично, то това води до намаляване сложността на последващо образуваните дела.

По тези съображения обжалваното определение ще се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13423/20.10.2025г., постановено по ч.гр.д.

№10036/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Радослав Г. Въззивно частно гражданско дело № 20255300503248 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К. Г. К., чрез адв. Л. Л. против Определение №13423/20.10.2025г., постановено по ч. гр. д.

№10036/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. състав, с което съдът е изменил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д.

№10036/2025г. по описа на ПРС, I гр. състав, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на жалбоподателя Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Пловдив, ***, като възнаграждението е намалено от 400 лв. на 200 лв.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Сочи се, че след образуването на заповедното производство по заявление на жалбоподателя, ответниците К. А. и А. А. заплатили дължимата главница, ведно със законната лихва върху нея, за което било направено и признание от етажната собственост. С оглед на това спорен оставал въпросът за дължимостта на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение и за заплатената държавна такса. В тази връзка се навежда, че заплатеното от ЕС адвокатско възнаграждение съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Безспорно било, че длъжниците дали повод за инициирането на заповедното производство, тъй като плащането било извършено след образуването му, поради което и в тяхна тежест следвало да се присъдят разноските. Навежда, че конкретното дело се отличавало с особеност, предвид че заявителят бил с особена правосубектност. Работата на проц. представител не се изчерпвала само с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а била предшествана от проверка на документите по свикване и провеждане на ОСЕС, проучване на начина на формиране на таксите, тяхното изчисляване и пр. Уговореното възнаграждение било съобразено и с Наредба №1/09.07.2004г. От друга страна, в случая била спазена и процедурата по чл. 16, ал.7 1