Решение № 2326 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20221100506629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20026538 от 31.03.2022 г., постановено по ГД № 66239 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 174 състав, Прокуратурата на Република България на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на М. В. М. сумата от 2728,80 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 8971,45 лева (която сума представлява сбор от 6 400,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 1 200,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатска защита в наказателното производство, 1371,45 лева – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесена сума за парична гаранция 1000 лв. за периода 06.01.1998 г. до 03.12.2012 г., присъдени на ищеца с Решение № I – 36 - 124 от 30.03.2016 г. по гр.д. № 950/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав на основание чл. 2б от ЗОДОВ), за периода от 18.11.2016 г. до 17.11.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумите , присъдени с Решение № I – 36 - 124 от 30.03.2016 г. по гр.д. № 950/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в това число и съдебните разноски в размер на 10,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумите , като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер от 2728,80 лв. до пълния предявен размер от 5340,00 лв. и за периода от 10.01.2014 г. до 17.11.2016 г. и за 18.11.2019 г.

Решението е обжалвано от ответника Прокуратурата на Република България в частта, с която е присъдена законна лихва върху присъдената сума от 2728,80 лв. Въззивникът поддържа, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно.

1

Излагат се съображения, че по този начин е присъдена лихва върху лихва, т. е. налице е анатоцизъм. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за обезсилване на обжалваното решение в посочената част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. В. М..

Първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на М. В. М. сумата от 2728,80 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 8971,45 лева за периода от 18.11.2016 г. до 17.11.2019 г., както и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над уважения размер от 2728,80 лв. до пълния предявен размер от 5340,00 лв. и за периода от 10.01.2014 г. до 17.11.2016 г. и за 18.11.2019 г., е влязло в сила, доколкото в тези части решението не е обжалвано в срок съответно в осъдителната част от ответника и в отхвърлителната част от ищеца, респ. тази част от решението не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно в обжалваната част, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Единственият довод на въззивника е, че е налице анатоцизъм, респ. че първоинстанционният съд е присъдил лихва върху лихва.

На първо място, следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е присъдил 2 законна лихва върху присъдената мораторна лихва (обезщетение за забава) в размер на сумата от 2728,80 лв., а законна лихва върху главница в размер на 8971,45 лв., представляваща присъдено обезщетение за вреди по чл. 2б ЗОДОВ с Решение № I – 36 - 124 от 30.03.2016 г. по ГД № 950/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав. Оттук следва извод за неоснователност на единствения довод във въззивната жалба.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, респ. първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и като такова в тази част следва да се потвърди от въззивния съд.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ищец. Същият обаче не претендира такива.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК, тъй като цената на иска е в размер над 5000,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20026538 от 31.03.2022 г., постановено по ГД № 66239 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 174 състав, в обжалваната част, с която е първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумите, присъдени с Решение № I – 36 - 124 от 30.03.2016 г. по гр.д. № 950/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в това число и съдебните разноски в размер на 10,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2019 г., до окончателно изплащане на сумите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3