Определение № 1954 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002101930 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Й. Д. – ЧСИ с рег. № .... към КЧСИ, с район на действие – Ловешки окръжен съд, срещу решение № 192 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 236/2023 г. на Великотърновски апелативен съд (ВТАС), в частта му, в която е отменено решение № 260000 от 04.01.2023 г. по гр.д. № 543/2019 г. на Ловешки окръжен съд в една от отхвърлителните му части и вместо него е постановено ново решение, с което е уважен предявеният от „Изи Паркет“ ООД срещу касатора иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ, като ЧСИ Р. Й. Д. е осъден да заплати сумата 161.98 лв. представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ (остатък от цена на публична продан, получен след удовлетворяване на взискатели и дължими такси и разноски в изпълнението), ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и са уважени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 14 741.15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 120 335.93 лв. за периода от 30.05.2019 г. до 12.08.2020 г., и сумата 6 943.36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 43 022.53 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 16.03.2022 г.. С атакуваното въззивно решение, касаторът е осъден да заплати на ищеца „Изи Паркет“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 692.45 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първа и втора съдебни инстанции. То е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като трето лице – помагач на страната на ответника.

1

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли то да бъде отменено, след което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Предявява възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна пред касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ответник релевира вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в произнасяне „свръх петитум“ по главния и акцесорния искове, както досежно присъдените суми, така и досежно периодите, за които те се отнасят. Навежда и основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Съществува ли самостоятелен иск с правно основание чл. 455, ал. 3 ГПК, който всеки длъжник може да предяви към ЧСИ, за да получи "остатъка" от постъпилата по изп. дело сума или претендирането на подобна сума следва да става единствено по реда на чл. 441 ГПК вр. с чл. 71 ЗЧСИ?“ и 2. „Кой е процесуалният момент, в който ЧСИ изпада в забава във връзка с отправено към него искане по реда на чл. 455, ал. 3 ГПК и не следва ли преди да бъде извършен превода, процесното изпълнително дело да бъде прекратено при хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК?“. По тези въпроси счита, че няма съдебна практика. Релевира също и очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в това, че по главния иск е присъдена сумата от 161.98 лв., въпреки че от приетото заключение на икономическата експертиза по делото е установено, че претендираното главно вземане е изцяло погасено в хода на процеса от ищеца.

Ответникът по касационната жалба - „Изи Паркет” ООД подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

Третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не подава отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по кумулативно съединени искове по граждански спор с цена на всеки над 5 000 лв.), т. е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение и за забавено изпълнение на главното задължение.

Намерил е за установено от доказателствата в процеса, че пред ответния ЧСИ Р. Д. е било висящо изп. дело № 92/2014 г. с взискател „ВИКО“ ЕООД и длъжник - ишецът „Изи Паркет“ ООД, по което е проведена публична продан на недвижим имот - собственост на длъжника, като за продавач е обявен взискателят при цена от 236 113 лв. Изготвеното от ответния ЧСИ разпределение е предявено на страните на 08.04.2014 г., обжалвано е от длъжника и с влязло в сила на 01.07.2015 г. решение на ВТАС по в. гр. д. № 234/2015 г. е извършено окончателно разпределение на получената продажна цена, като вземанията на взискателя са прихванати от нея и на същия е възложено да довнесе сумата 146 298.19 лв.. От последната сума за 2 погасяване на вземания на НАП и Община Троян за данъци и на ЧСИ за такса по т. 26 ТТЗЧСИ съгласно разпределението е била дължима общо сума в размер на 25 962.26 лв..

Решаващият съд е приел за установено от приетото и неоспорено заключение на счетоводната експертиза, че всъщност вземането на НАП е било в по-малък размер от посочения в разпределението на ВТАС (8 289.20 лв., а не 14 871.03 лв.), при което за удовлетворяване на горепосочените кредитори е преведена сумата 19 380.43 лв., като е останал остатък за връщане на длъжника в размер на 126 917.76 лв.. Купувачът на публичната продан е превел дължимата продажна цена по сметката на ЧСИ едва през м.02.2019 г., а издаденото в негова полза постановление за възлагане от 18.02.2019 г. е влязло в сила на 14.05.2019 г. предвид обжалването му по съдебен ред. Във връзка със забавеното изпълнение взискателят е осъден с влязло в сила решение да заплати на длъжника обезщетение за причинените му имуществени вреди. Непосредствено след влизане в сила на постановлението за възлагане, с молба от 23.05.2019 г., получена от ЧСИ на 29.05.2019 г., „Изи Паркет“ ООД е отправило искане за прекратяване на изп. дело и е направило изявление, че желае да му бъде преведен остатъкът от продажната цена по посочена банкова сметка. Вместо да приключи делото ЧСИ по искане на взискателя е назначил икономическа експертиза, която да определи остатъка от вземането на взискателя и подлежащата на връщане на длъжника сума и въз основа на дадено от експерта заключение е изготвил ново разпределение. С постановление № 1474/ 17.12.2019 г., влязло в сила на 28.02.2020 г., ЧСИ е приключил процесното изп. дело № 92/ 2014 г., но не е превел сумата на длъжника. След приключване на процесното принудително изпълнение, според приетото експертно заключение, с подлежащата на връщане на ищеца сума в размер на 126 917.76 лв., хронологично са извършени следните плащания: 1/ на 12.08.2020 г. на основание получени на 01.11.2019 г. и 20.01.2020 г. запорни съобщения ЧСИ е превел от тази сума на ЧСИ В. П. сумата 34 068.32 лв., от която 15 197.53 лв. по изп. дело № 1440/ 2017 г. и 18 870.79 лв. по изп. дело № 59/2020 г.; 2/ на същата дата - 12.08.2020 г., ЧСИ е превел сумата 43 244.08 лв. по банкова сметка на АД „Г. и А.“ - пълномощник на „Изи Паркет“ ООД; 3/ на 20.09.2020 г. на основание запорни съобщения, изпратени от ЧСИ Д. във връзка с висящи пред него изп. дела, е превел по изп. дело № 1058/ 2019 г. сумата 27 775.78 лв. и по изп. дело № 1059/ 2019 г. сумата 14 836 лв.; 4/ на 14.10.2021 г. ответникът е превел по посочената от „Изи Паркет“ ООД банкова сметка сумата 27 775.78 лв., предвид обезсилване на изп. лист, инициирал производство по изп. дело № 1058/ 2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д.; 5/ на 16.03.2022 г. предвид обезсилване на изп. лист, инициирал производството по изп. дело № 1059/ 2019 г., ответният ЧСИ е превел по посочената от „Изи Паркет“ ООД банкова сметка сумата 13 439.02 лв., а с остатъка до 14 836 лв. - 1 396.98 лв. са погасени остатъчни задължения на дружеството по изп. дело № 701/2017 г. - 790.20 лв. и по изп. дело № 52/2022 г. - 606.78 лв.; 6/ на 18.04.2022 г. е преведена сумата 831.60 лв. по изп. дело № 61/2022 г. на ЧСИ И. Л., и 7/ на основание на обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изп. дело № 1312/ 2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д., върху сумата 6 000 лв. е наложен запор. След извършване на горепосочените плащания, въззивният съд е заключил, че остатъкът от неразпределени средства, получени по процесното изп. дело № 92/2014 г., възлиза на сумата 161.98 лв., при съобразяване, че в 3 хода на исковия процес и към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, ответникът е превел на ищеца сумата 84 458.88 лв., съставляваща част от останалите неразпределени средства от продажната цена от публичния търг по процесното принудително изпълнение.

Въз основа на гореустановените правнорелевантни факти, ВТАС е приел предявеният иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ за частично основателен - само до размера на сумата 161.98 лв.. Посочил е, че към датата на приключване на процесното изп. дело № 92/ 2014 г., ответникът - ЧСИ е дължал връщане на длъжника - „Изи Паркет“ ООД на остатъка от продажната цена, получена при реализирането на публична продан на негов недвижим имот. Подчертал е, че този остатък не е бил изплатен дори след надлежно отправено от длъжника по изпълнението искане за приключване на изпълнителното дело, което е било основателно. Остатъкът не е бил заплатен към датата на исковата молба 17.09.2019 г., нито към датата на получаване на препис от исковата молба от ответния ЧСИ 21.11.2019г., нито след влизане в сила на постановлението за приключване на изпълнителното производство на 28.02.2020 г.. Въззивният съд е намерил, че към тези дати не е съществувало законно основание ЧСИ Д. да задържа каквато и да било част от остатъка от продажната цена. Счел е, че ЧСИ не би могъл да обоснове невръщането на остатъка от продажната цена със спиране на производството по изп. дело № 92/ 2014 г. на основание издадена обезпечителна заповед. Съобразил е, че в хода на исковото производство ищецът е получил от ответника сумата 84 458.88 лв., докато със сума в размер на 36 296. 90 лв. правомерно са погасени задължения на ищеца към трети лица с оглед наложени запори от ЧСИ, както и че сумата от 6 000 лв. правомерно е задържана по сметка на ЧСИ Р. Д. във връзка с обезпечителен запор по изп. дело № 1312/ 2019 г.. Счел е, че горепосочените суми, макар неправомерно задържани от остатъка от продажната цена след разпределението, са се намирали по специалната сметка на ЧСИ и той е бил длъжен да изпълни съобщените му запори, защото съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора той се лишава от правото да се разпорежда с вземането. След като с остатъка от постъпилата от проданта сума са погасени задължения на ищеца „Изи Паркет“ ООД към трети лица, не може да се приеме, че в имуществената сфера на ищцовото дружество е настъпила вреда, изразяваща се в неполучаване на пълния остатък от продажната цена. Заключил е, че остатакът от неразпределени средства, получени по изп. дело № 92/2014 г., е в размер на 161.98 лв., и само тази сума следва да бъде осъден ответникът да върне. Решаващият съд е приел, че тъй като към датата на исковата молба главната деликтна претенция на ищеца е била изцяло основателна, а плащането както към него, така и към ЧСИ във връзка със запорни съобщения, е извършено в хода на настоящото производство, ищецът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забава върху неправомерно задържаната сума, считано от датата на увреждането до превеждането на съответната част от нея на правоимащото лице. За дата на увреждането е счел 30.05.2019 г. – денят, следващ получаването от ЧСИ на молбата за приключване на производството и превеждане на исковата сума. Предвид развитието на конкретното изп. дело, по което при пълно бездействие на ЧСИ обявеният за купувач взискател е платил цената с изключителна забава, 4 издаването на постановление за възлагане е станало години след влизане в сила на разпределението, при което не е било възможно спазването на срока по чл. 455, ал. 2 ГПК.