Решение № 38 от 11.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано след изпращането му от Апелативен съд – София в хипотезата на чл.23 ал.3 от ГПК за разглеждане от Окръжен съд – Кюстендил.

Депозирана е въззивна жалба с вх.№5156650/30.09.2019г . от А. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.***, насочена срещу решение №214069 от 11.09.2019г., постановено от Софийски районен съд по гр.д.№35158/2016г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Софийският районен съд е прекратил производството по гр.д.№35158/2016г. по описа на СРС, в частта по предявения от А.

Н. Б. срещу Софийски градски съд, с адрес в гр.София, бул.***, иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№20020/2014г. по описа на СГС в разумен срок, като недопустим, и е отхвърлил предявения от А. Н. Б. срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.

№5337/2014г. по описа на СГС в разумен срок, като неоснователен; осъдил е А. Н. Б. да заплати на Софийски градски съд сумата в размер 200 лева разноски, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Въззивникът навежда съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт в частта, в която производството по един от исковете е прекратено. Възразява 1 срещу доводите на първоинстанционния съд, който приел, че предявеният иск е недопустим, доколкото не е било инициирано административно производство по Глава IIIа от ЗСВ. Подчертава, че искът е предявен докато производството по гр.д.№ 20020/2014г. по описа на СГС е било висящо, респ. твърди, че искът е допустим, съгласно разпоредбата на чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, а разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е приложима само за приключени производства.

Релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Твърди, че доколкото с иска се претендира обезщетение за обичайните вреди, причинени от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, то съгласно практиката на ВКС не е необходимо доказването на всички негативни емоции и преживявания. Счита, че районният съд не е обсъдил в цялост релевантните за правилно решаване на спора факти и не е взел предвид релевираното с исковата молба твърдение за нарушение на процесуалната справедливост от страна на състава на СГС, както и други факти от значение за справедливото решаване на спора в разумен срок, съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ .

Иска се обезсилване на първоинстанционното решение в прекратителната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, както и отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен.

След подаване на въззивната жалба – на 16.01.2022г., жалбоподателят А. Н. Б. е починал, поради което, на основание чл.227 от ГПК, с определение от 21.05.2024г. същият е заличен като страна по делото и на негово място е конституиран частният му правоприемник – наследник от първи ред, като низходящ от първа степен – синът му В. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ***, който в молба с вх.

№3026/02.07.2024г. заявява, че поддържа подадената от праводателя му въззивна жалба.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Софийски градски съд, чрез пълномощника му Д. Д., на длъжност „съдебен помощник“ .

Излага се становище, че депозираната въззивна жалба в частта й, в която се обжалва решението в прекратителната му част, има характер на частна жалба и следва да бъде разгледана по реда на чл.274 от ГПК. Твърди се, че в тази част жалбата е просрочена, поради което следва да бъде върната. В условие на евентуалност, се навеждат съображения за неоснователност на жалбата в тази част, доколкото производството по гр.д.№20020/2014г. по описа на СГС било окончателно приключило с определение от 01.04.2019г. по гр.д.№4435/2018г. по описа на ВКС, и задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск в тази хипотеза била изпълнението на административната процедура по Глава IIIа от ЗСВ.

Релевират се доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба, в частта й, в която се обжалва решението в отхвърлителната му част и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Твърди се, че именно активната процесуална дейност на ищеца е довела до по-голяма продължителност на процесното гражданско дело, което обаче не може да се вмени в отговорност на въззиваемата страна, която от своя страна е проявила активно поведение да осигури защита на правата на ищеца и да придвижи производството напред. Набляга се, че при преценка на разумността на продължителността на производството следва да се отчете натовареността на ответника СГС, доколкото държавата е взела мерки за преодоляване на този проблем, като се придържа към подробното изложение в тази насока в отговора на исковата молба. Поддържа се, че производството е протекло срочно и бързо в рамките на въззивна и касационна инстанция, респ. като цяло срокът на продължителност на делото на всички инстанции не е прекомерен. Допълва се, че делото няма голям залог за лицето, респ. не изисква да се вземат специални мерки от разглеждащия го съд за скоростното му разглеждане.

Акцентира се върху обстоятелството, че по делото от страна на ищеца останали недоказани настъпването на неимуществени вреди и наличие на пряка причинноследствена връзка между евентуални такива и продължителността на процесното дело, 2 и се твърди, че дори да се приеме наличие на вреди за ищеца, то те са изключително малозначителни.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се присъждане на разноски в производството, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Окръжен съд-Кюстендил, след като съобрази данните, съдържащи се в материалите по делото и прецени доводите, оплакванията и възраженията на страните, намира, че е сезиран с допустима за разглеждане въззивна жалба, както в частта й, насочена против решението на СРС, имащо характер на определение, така и в останалата й част. Въззивната жалба е подадена в установения от закона двуседмичен преклузивен срок. Независимо, че в прекратителната му част обжалваното решение има характер на определение, което, съгласно чл.275 от ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването, приложимо в настоящия случай, се явява правилото на чл.62 ал.3 от ГПК, според което когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В конкретния случай, СРС е определил един общ срок за обжалване на решението, който по отношение на прекратителната част надхвърля законния, но доколкото въззивната жалба е подадена в рамките на определения от съда срок, то същата не може да се приеме за просрочена. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата, в частта, насочена срещу решението на СРС, имащо характер на определение, се явява неоснователно. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна – ищеца в първоинстанционното производство, който има право и интерес от обжалването, както и е насочена срещу съдебен акт, който, според процесуалните правила, подлежи на въззивна проверка.

Допустимата за разглеждане въззивна жалба е частично основателна, а съображенията за този извод се заключват в следното:

РС-София е бил сезиран с предявени на 28.06.2016г. от А. Н. Б. срещу Софийски градски съд два обективно кумулативно съединени осъдителни искове, намиращи правното си основание в чл.2б ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно: иск за сума в размер на 1 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№20020/2014г. по описа на СГС в разумен срок, както и иск за сума в размер на 24 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№5337/2014г. по описа на СГС в разумен срок. Производството е образувано като гр.д.№35158/2016г. по описа на СРС.

Към датата на предявяване на исковете нито едно от двете производства - гр.д.

№20020/2014г. по описа на СГС и гр.д.№5337/2014г. по описа на СГС, не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция – 27.06.2019г., както гр.д.№20020/2014г., така и гр.д.№5337/2014г., двете по описа на СГС са приключени с влезли в сила съдебни актове: гр.д.№20020/2014г. – на 01.04.2019г., а гр.д.№5337/2014г. – на 16.01.2018г., на които дати са постановени определения на ВКС, с които не е било допуснато касационно обжалване на въззивните решения.

Пред РС-София са били представени доказателства, че по отношение на гр.д.

№5337/2014г. по описа на СГС междувременно е била финализирана и процедура по глава трета „а“ от ЗСВ по заявление на Ат.Б., съдържащо оплакване от нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото.

С обжалваното решение СРС е приел, че исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.

№20020/2014г. по описа на СГС в разумен срок, е недопустима, с оглед липсата на посочени и представени от ищеца доказателства за подадено до ИВСС заявление по 3 чл.60а от ЗСВ, с което Б. да е инициирал производство по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, предвид разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, според която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 24 000 лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д.№5337/2014г. по описа на СГС в разумен срок, СРС е намерил за допустима, но е отхвърлил като неоснователна. След като е проследил хронологията на движение на въпросното дело, районният съд е приел, че ответникът СГС е предприемал активни процесуални действия по даване указания на ищеца, по предоставяне на правна помощ на същия, своевременно е насрочил първото съдебно заседание, отлагал е заседанията в разумни срокове, поради правени от ищеца искания.

Отчитайки критериите, които, според съда, следва да бъдат съобразени, за да се прецени дали делото е било разгледано и решено в разумен срок, СРС е намерил, че нито общата продължителност на производството, нито времето, в рамките на което съдът се е произнасял на различните етапи по време на висящността му, обуславят извод за нарушаване на правото на ищеца, произтичащо от чл.6 §1 от КЗПЧОС. Също така, СРС е посочил, че намира за недоказано ищецът да е претърпял нравствени, емоционални и психически вреди, които да се намират в причинна връзка с воденето на делото и да подлежат на обезщетяване.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, настоящият съд извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.