Решение № 677 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15007/21.12.2022 г. по гр. д. № 26856/2022 г. по описа на СРС, 128 състав е признато за установено по отношение на И. Н. Т., че дължи на „ЕОС М.“ ООД следните суми, за които на 07.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3796/2022 г. по описа на СРС, а именно сумата от 1115,78 лева, представляваща главница с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., дължима по договор за стоков кредит № 2933847/18.10.2017 г., сключен между ответника и „УниКредит К.Ф.“ ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 21.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2022 г. до изплащането на вземането, сумата 683,16 лева, представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г. и сумата от 45 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2020 г. до 11.07.2021 г. включително, като е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1211,62 лева, иска за договорна лихва над уважения размер до пълния предявен от 795,34 лева и иска за лихва за забава над 1 уважения размер до пълния предявен от 134,62 лева и за периода от 12.07.2021 г. до 26.01.2022 г. като неоснователни и недоказани. С решението „ЕОС М.“ ООД да заплати на И. Н. Т. сумата от 500 лева, представляваща направени от ответницата разноски по делото.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба вх. № 29717/03.02.2023 г. от И. Н. Т., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че правилно и основателно районният съд е приел, че ответницата не била надлежно уведомена преди завеждане на делото за извършената цесия и приема, че такова било настъпило с връчване на книжата по делото, към които било приложено и уведомлението за цесия. По-нататък правилно било прието, че с поведението си кредиторът на ответницата „УниКредит К.Ф.“ можело да се разгледа като основание за приложение на чл. 95 от ЗЗД (забава на кредитора), но не е прието за основателно възражението на И. Т., че цесионера „ЕОС М.“ ООД в уведомлението до нея не е посочил размера на непогасените според пълномощника на ищеца парични задължения по договора за стоков кредит, както и банкова сметка, по която същите да бъдат погасявани, поради което обстоятелство и новият кредитор бил изпаднал в забава по смисъла на чл. 95, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД. Това било обсъдено единствено при разпределяне на разноските. До постановяване на решението ищецът, въпреки направено частично признание на иска и уточнение на размера от вещото лице, не е посочил банкова сметка. В тази връзка, посочва, че към момента на завеждане на исковата молба, вземането не е било изискуемо по размер и основание, не били посочени срокове за неговото изпълнение и местоизпълнение на същото (адрес на новия кредитор или посочена от него банкова сметка), поради което същият бил заведен преждевременно и следвало да бъде отхвърлен. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 98114/07.04.2023 г. от въззиваемия „ЕОС М.“ ООД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

С Определение № 11722/28.03.2023 г. по гр.д. № 26856/2022 г. по описа 2 на СРС, 128 състав е оставена без уважение молба на „ЕОС М.“ ООД , с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 15007/21.12.2022 г. по отношение на присъдените на ответницата И. Н. Т. разноски.

Против определението е постъпила частна жалба вх. №

112268/24.04.2023 г., подадена от „ЕОС М.“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че въпреки че в по-голямата част исковата претенция е уважена, съдът не само, че не бил присъдил в полза на ищеца направените разноски, но дори осъдил ищеца да заплати изцяло направените от ответника разноски. Съдът неправилно приел, че били налице условията по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно, че ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото и ако признаел иска разноските се възлагали на ищеца. В настоящия случай, нито една от двете предпоставки не били налице. Ответникът дал повод за завеждане на делото, като не е изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми. Освен това, ответницата не била признала иска. С факта на подаване на възражение, тя била оспорила дължимостта на претендираните суми, като в подадения отговор не се съдържало изявление за признание.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъде постановено друго, с което искането да бъде уважено.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 26856/2022 г. по описа на СРС, 128 състав е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС М.“ ООД против И. Н. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79, ал.1 във връзка с чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с на 18.10.2017 г. бил сключен Договор за стоков кредит № 2933847 между „УниКредит К.Ф.“ ЕАД (с предишно наименование 3

УниКредит Кларима“ АД) и И. Н. Т., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 7754,20 лева за закупуване на дограма. Уговорено било размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на 30 % и ГПР да е в размер на 34,49 %.

Ответницата се задължила да погасява отпуснатия кредит на 60 месечни вноски с последна месечна вноска на 07.11.2022 г. Твърди, че след усвояване на кредита кредитополучателят правел вноски, но преустановил плащанията.

Твърди, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2021 г. и приложенията към него между „УниКредит К.Ф.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД задължението на И. Н. Т., произтичащо от Договор за стоков кредит № 2933847/18.10.2017 г. било изкупено от „ЕОС М.“ ЕООД. Поддържа, че с изрично пълномощно ищецът бил упълномощен да извършва уведомяване на длъжниците и тъй като ищцата не получила изпратеното й уведомление, посочва, че следва да се приеме, че е уведомена за цесията с получаване на препис от исковата молба. Посочва, че в периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г. била дължима главница в размер на 1211,62 лева, договорна лихва в размер на 795,34 лева и лихва за забава в размер на 134,62 лева. Моли да бъде признато за установено, че отвеницата дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 3796/2022 г. по описа на СРС, 128 състав. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който И.

Н. Т. оспорва предявените искове. Посочва, че исковата сума се претендира на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2021 г. между ищеца и кредитора по Договор за стоков кредит от 18.10.2017 г. Твърди, че както сключеният договор за цесия, така и задълженията на страните по него не са изпълнени съобразно разпоредбата на чл. 99-100 от ЗЗД и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит К.Ф.“ ЕАД, поради което са станали единствена причина за неизпълнение на задълженията по договора. Твърди, че на 31.08.2021 г. е уведомена от предишния си кредитор, че е погасила изцяло получения стоков кредит и й била възстановена сума в размер на 560 лева, която според него била надвзета. Поддържа, че в нарушение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и чл. 13 от Общите условия на „Уникредит К.Ф.“ ЕАД старият кредитор не изпълнил задължението си да я уведоми писмено в съответствие с чл. 99, 4 ал. 3 от ЗЗД, че е прехвърлил правата си по Договора за кредит на трето лице, както и че след датата на сключване на договора за цесия от 21.06.2021 г. всички плащания по кредита се дължали на цесионера, като всички постъпили при него плащания следвало да бъдат прехвърлени на цесионера в определен срок. Поддържа, че разпоредбата на чл. 3.2 от Договора за цесия, с която цедентът делегира задълженията си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и чл. 13 от Общите условия на „Уникредит К.Ф.“ ЕАД на цесионера без нейно съгласие била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, но с оглед чл. 26, ал. 4 от ЗЗД това не било довело до нищожност на целия договор. Заявява, че с оглед нарушенията на цедента, след сключване на договора за цесия, но преди да бъде уведомена „Уникредит К.Ф.“ ЕАД приел три плащания – на 12.07.2021 – 200 лева, на 13.08.2021 г. – 100 лева и на 30.08.2021 г. в размер на 260 лева, но не била уведомена, че на 21.06.2021 г. плащанията е следвало да бъдат правени на новия кредитор. Твърди, че на 31.08.2021 г. при опит да внесе поредната вноска за погасяване на кредита, изрично била уведомена, че задължението по кредита било погасено, поради което й върнали сумата от 560 лева. Заявява, че до получаване на препис от исковата молба не била уведомявана за извършеното прехвърляне, а дори с приложенията към исковата молба не бил посочен размера на непогасените парични задължения по договор за стоков кредит, поради което обстоятелство новият кредитор бил изпаднал в забава по смисъла на чл. 95, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, като се имало и предвид, че на 31.08.2021 г. била уведомена от стария кредитор, че няма задължения към нето. Изразява съгласието си да извърши плащания към новия кредитор, но след като бъде установен техния размер на основание вноски и съответнаата лихва, както и сроковете за тяхното внасяне по договора за стоков кредит.

Поддържа, че към завеждане на исковата молба вземането не е изискуемо по размер и основание, не били посочени срокове за неговото изпълнение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като е преждевременно предявен.

Претендира направените по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 3796/2022 г. на СРС, 128 състав. По заявление от 26.01.2022 г., подадено от „ЕОС М.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.02.2022 г., с която е разпоредено на И. Н. Т. да заплати на заявителя сумата от 1211,62 лева, представляваща главница с настъпил падеж за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., дължима по договор за стоков кредит № 2933847/18.10.2017 г., 5 сключен между длъжника „Уникредит К.Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 21.06.2021 г., ведно със законната лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 795,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2020 г. до 07.07.2021 г., сумата от 134,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2020 – 27.01.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между „Уникредит К.Ф.“ ЕАД и И. Н. Т. е съществувало облигационно правоотношение по силата на Договор за стоков кредит № 2933847/18.10.2017 г., както и че вземането по този договор е прехвърлено на ищеца „ЕОС М.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 12.06.2021 г. Прието е, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия преди получаване на препис от исковата молба, но нова не се е отразило на размера на задължението, както и на сроковете за плащане на сумите. Първоинстанционният съд е приел, че лихва за забава следва да бъде начислено само до 12.07.2021 г., когато е постъпило плащане на задължение по договора, тъй като поради неуведомяването й за извършеното прехвърляне кредиторът е изпаднал в забава за следващия период. Прието е, че на ищеца следва да бъдат възложени разноските в производството по делото, тъй като ответницата не била дала повод за завеждане на делото, като с определение по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.