Решение № 147 от 03.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело № 20233100900699 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.-М. А. С. ЕГН ********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София , искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: сумата от 100 000.00/сто хиляди/ лева , представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 2 190.00/две хиляди сто и деветдесет/ лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, от които 1800.00 лева за медицинско изделие – външен фиксатор за таз и 390.00 лева за медицинско изделие – канюлиран винт, като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2019г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, в едно със законна лихва считано от дата на подаване на писмената застрахователна претенция – 06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищеца твърди, че на 07.11.2019г. около 18.00 часа И.

1

Д. Г. управлявайки л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № *****, се движел по бул. „Приморски“ в гр. Варна в посока Летен театър. На кръстовището с ул.

„Стефан Стамболов“ пред него на червен сигнал спрял л.а. марка „Опел Зафира“ с рег. № ***** с водач З.Е.. След като светнал зелен сигнал З.Е. потеглил в посока Летен театър, а движещият се зад него И. Г. предприел изпреварване от лявата му страна, като в момента, в който се прибрал пред автомобила на З.Е., последвал удар с ищцата. Същата в това време като пешеходец предприела пресичане на платното за движение в посока от запад на изток от южния ъгъл на кръстовището. От удара, който бил в предната част на превозното средство, при скорост 58,8 км/ч, ищцата излетяла нагоре, напред и леко вдясно и паднала на няколко метра. В резултат на удара ищцата получила следните травматични увреждания: травматичен шок и съчетана травма – гръдна, изразяваща се в контузия на белите дробове по изразено вдясно, плеврален излив в дясно, задно и пневмоторакс в дясно, и тазова, изразяваща се във фрактура на пубиса, закрита двустранна с дислокация на горен и долен клон на локалната кост вдясно, фрактура на лонната кост вляво с ангажиране на симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/ многофрагметно в дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване на тазовия пръстен на три места. След удара пострадалата била транспортирана по спешност в Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Св.Анна-Варна“. На 12.11.2019г. била пренасочена за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология, където на 13.11.2019г. под обща анестезия била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на таз, репозиция и фиксация с канюлиран винт , след което бил поставен външен фиксатор.

Ищцата била 2 изписана на 22.1.2019г. На 19.12.2019г. постъпила в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД във връзка с настъпили усложнения, като на същата била извършена оперативна интервенция. Вследствие на получените травматични увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания в продължителен период от време, не можела да ходи и да се обслужва сама.

Сочи се, че възстановителният процес не е приключил напълно и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че от инцидента е претърпяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, липса на апетит, страх от пресичане. Направила е разходи за лечението, от които 1800.00 лева за медицинско изделие – външен 2 фиксатор за таз и 390.00 лева за медицинско изделие – канюлиран винт.

Излага, че за ПТП било образувано ДП №483/2019г. СПП при ОД МВР – Варна и НАХД 4886/2021г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение водачът на процесното МПС бил признат за виновен. Твърди се, че съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ О4-382963/06.06.2023г., на която до момента няма писмен отговор за определяне размер на обезщетение, с което ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество с полица валидна до 19.11.2019г. Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил, както и наличието на влязло в сила решение по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че заявените от ищцата увреждания се дължат на заболявания, настъпили преди ПТП.

Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата , поради нарушила правилата за движение на пешеходци, предприемайки внезапно пресичане на пътното платно и ненужно удължавайки времето за пресичане.

Оспорва, претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно завишена. Оспорва претенцията за лихва за забава, като недължима.

В условията на евентуалност, претендира намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с писмена молба, претендира отхвърляне на предявените искове. В условията 3 на евентуалност счита, че претендирания размер на обезщетенията е завишен, като излага, че справедливо би било обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, без да бъде взето предвид възражението им за съпричиняване, което поддържа. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след, съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение и съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на 4 причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите отговорността на ответника обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно, че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника, в т. ч. всички факти и обстоятелства по направеното възражение за съпричиняване.

Безспорни в настоящото производство и установени с представените писмени доказателства са следните факти и обстоятелства.

Страните не спорят , че между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № ***** , към дата на ПТП – 07.11.2019г. е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , с полица валидна до 19.11.2019г., обезпечаващ гражданската отговорност на И. Г.. На л.19 от дело е приложена справка / проверка от Гаранционен фонд, от които се установява валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № ***** към дата 07.11.2019 г. и за периода 20.11.2018г. до 19.11.2019г.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищецът е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, входирано при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с вх. № ************** г., като такова не е било изплатено. Представено е също и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение - претенция вх. № ************** г. до ЗД „Бул Инс“ АД- л. 13 от дело.

Предвид влязлото в сила Решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът намира за доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗДизвършването на деянието, противоправността му – осъществен състав на 5 престъпление, както и виновността на водача, поради което същите не подлежат на пререшаване от настоящия съд.

В конкретиката на настоящия правен спор , безспорно е установено , че на 07.11.2019г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № ***** , И. Д. Г. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДвП.......като се движил със скорост 58.88 км/ч и чл.65 от ЗДвП...... и по непредпазливост причинил на А. А. С. средни телесни повреди: травматичен шок и съчетана травма – гръдна, изразяваща се в контузия на белите дробове по - изразено вдясно, малък плеврален излив в дясно, задно и пневмоторакс в дясно, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и тазова, изразяваща се във фрактура на пубиса, закрита двустранна – фрактура с дислокация на горен и долен клон на локалната кост в дясно, фрактура на лонната кост в ляво с ангажиране на симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/ - многофрагметно в дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване на тазовия пръстен на три места и е обусловила трайно затруднение в движението на снагата и двата долни крайника за период от около шест месеца, като той след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343 а ал.1 б“а“,пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК.