Решение № 213 от 15.05.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Търговище, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101751 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП, при участието на трето лице-помагач на ответника.

Ищцата М. С. П. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.П. П.–АК Хасково, твърди в исковата молба, че сключила

Договор за потребителски кредит

№

10163620/30.08.2022г. с ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, гр.София за сумата от 800лв., като излага, че в чл.12,ал.4 от същия е предвидено заплащане на неустойка в размер на 508,80лв. при което дължимата сума ставала 1392лв. Излага още , че уговорена неустойка по договора, противоречи на добрите нрави по см. на чл. 26,ал.2,пр. трето от ЗЗД и е уговорена в нарушение на чл. 143,ал.1 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения, поради което ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за прогласяване на клаузата , уговаряща посочената неустойка по чл. 12,ал.1 и ал.4 от договора за нищожна, на осн чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД във вр. с чл. 143,ал.1 от ЗЗП и чл.

146,ал.1 от ЗЗП; претендират се разноски и адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се 1 явява и не се представлява; постъпила е молба от процесуалния й представител за даване ход на делото в отсъствие на ищцовата страна, за уважаване на предявения иск и с оглед признанието на иска, заявено с писмения отговор-за постановяване на решение при признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК; претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.И. И. -САК-съдебен адресат, в който се въвежда възражение за недопустимост на иска, доколкото задълженията по посочения кредит са цедирани на трето лице.“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, а в условията на евентуалност-за конституирането му като помагач на ответника; признава обстоятелството, че между страните е сключен посочения договор за кредит.В условията на евентуалност, при отхвърляне на възражението за недопустимост на иска, ответникът заявява, че признава същия, а доколкото не е предприемал каквито и да е действия по принудително изпълнени, счита, че не е станал причина за завеждане на иска, поради което моли да не се присъждат разноски в негова тежест; въвежда и възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител;постъпила е молба за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника.

С определение № 190/13.02.2025г., постановено по делото, съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника цесионера “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като е постановена размяна на книжа с помагача. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от помагача не е постъпил, липсва становище по иска.В съдебно заседание помагачът не изпраща представител.

По възражението на ответника за недопустимост на иска, съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140 от ГПК, като е приел възражението за неоснователно.

Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично признание на иска от ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.05.2025 г., постановено по делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

2

При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страните могат да се разпореждат.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 12,ал.1 и ал.4 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., задължението по който е цедирано с договор за цесия от 20.12.2023г. на третото лице-помагач на ответника, е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като не е нужно съдът да излага мотиви за това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК .

Тъй като в настоящото производство е участвала трета подпомагаща ответника страна, то решението има установително действие в отношенията между третото лице “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София и ищцата М. С. П. от гр.Търговище, на осн. чл. 223,ал.1 от ГПК. Установеното в мотивите на решението е задължително в отношенията между ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, гр.София и третото лице-помагач “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.

По разноските: Ищецът е претендирал разноски, които, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 51,85лв. внесена държавна такса, като се претендира и присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата по чл. 38,ал.2 от ЗАдв., като ответникът въвежда възражение за това, че не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска, при което моли да не му бъдат възлагани разноски. По така въведеното възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК съдът приема следното: Видно от представените доказателства по делото, ответникът е цедирал вземанията си по процесния Договор за потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., на третото лице-помагач на 20.12.2023г., т. е. две години преди завеждане на настоящия иск на 19.12.2024г. и още в депозирания писмен отговор е признал иска.Поради изложеното съдът приема, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, обуславящо основателността на възражението му, 3 поради което разноски в негова тежест не следва да се присъждат, а искането на ищцата в тази връзка следва да се отхвърли, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК нищожността на чл. 12,ал.1 и ал.4 от Договор за потребителски кредит № 10163620/30.08.2022г., сключен между М. С. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.******** и “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, гр.София, представлявано от Кирил П., на осн. чл. 124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски, като неоснователно, на осн- чл. 78,ал.2 от ГПК.

Решението има установително действие в отношенията между третото лице “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София и ищцата М. С. П. от гр.Търговище, на осн. чл. 223,ал.1 от ГПК , а установеното в мотивите на решението е задължително в отношенията между ответника “Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, гр.София и третото лице-помагач “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4