Определение № 154 от 02.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000090 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 4018/05.02.2026г., подадена от адв. В. Д. от САК, в качеството му на процесуален представител на „ЕКО ЕГС“ ООД- гр. Варна и Л. С. Я., срещу определение № 136/28.01.2026 г., постановено по т. д. № 384/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за допълване на постановеното по същото дело определение № 1066/23.07.2025г., на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 81 от ГПК, за осъждане на насрещната стрА.

„Колеви Груп Ел“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК 205270083, да заплати на жалбоподателите горницата над присъдената сума от 265.87 евро до претендираните 5890.08 евро, представляваща разноски за процесуално представителство за заповедно производство по ч. гр. д. № 2350/2025г. по описа на ВРС.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно в обжалвА.та част, като са изложени подробни съображение за допуснати нарушения от първоинстанционния съд на основни начала на състезателност и равенство на страните в процеса в резултат на направеното препращане в мотивите на атакувания съдебен акт към Раздел V на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа при определяне на присъдения размер от 500 лв., без да са приложени точните критерии на чл. 36 от Закона за 1 адвокатурата. Излага се, че преди подаване на възражението по чл. 414 ГПК адвокатът- пълномощник е извършил задълбочен А.лиз на посочените в заявлението по чл. 417 ГПК твърдения и значителен по обем доказателствен материал, представен със заявлението, въз основа на който А.лиз е обосновано възражение за ненастъпил падеж на паричните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение. Твърди се също, че активните действия на адвоката във връзка със заповедното производство не се изчерпват с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, а са изготвени и подадени: молба до ВРС за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420 ГПК, (която е уважена от заповедния съд), и мотивиран отговор на подадена от заявителя частна жалба срещу определението по чл. 420 ГПК; освен това адвокатът- пълномощник се е запознал с представения по т. д. № 384/2025г. по описа на ВОС препис на искова молба, като част от поетото задължение за проследяване развитието на заповедното производство. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението в обжалвА.та част и уважаване на искането по чл. 248 ГПК за целия заявен размер от 11 520 лв., (респ. допълнително присъждане на сумата 5 624.21 евро за направени съдебно– деловодни разноски за процесуално представителство за заповедно производство по ч. гр. д. № 2350/2025г. по описа на ВРС.) Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от формално легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част на молба по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Насрещната стрА. „Колеви Груп Ел“ ЕООД- гр. Добрич не е подала отговор в законоустановения срок.

Варненският окръжен съд, Търговско отделение, III- ти състав, като провери данните по делото и обсъди съображенията и доводите в жалбата във връзка с изложените оплаквания, намира следното:

С молба вх. № 22575/05.08.2025г., подадена от адв. В. Д. в качеството му на общ процесуален представител на ответниците по т. д. № 384/2025г. по описа на Варненски окръжен съд- „ЕКО ЕГС“ ООД- гр. Варна и Л. С. Я., е поискано допълване на постановеното по делото прекратително определение № 1066/23.07.2925г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК чрез 2 присъждане на направени съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за заповедно производство по ч. гр. р. д. №2350/2025г. по описа на ВРС.

В последваща молба вх. № 2719/26.01.2026г., подадена от адв. В. Д. в качеството му на процесуален представител на Л. С. Я., е направено изявление, че в предходната молба, с която е направено искането по чл. 248 ГПК, е допусната фактическа грешка, като е поискано присъждане на разноски на „Еко егс“ ООД- гр. Варна, вместо само на Л. С. Я., която е стрА. в лично качество по представения по делото договор за възлагане на процесуално представителство за заповедно производство и се явява единствено задължено лице по издадената от адвокатското дружество фактура № 0000000236/15.07.2025г.

При постановяване на определение

№

136/28.01.2026г. първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази, че с оглед изявленията в молба № 2719/26.01.2026г., е валидно сезиран за произнасяне по искане по чл.

248 ГПК само от ответницата Л. С. Я., респ. е десезиран по отношение на искане на „Еко егс“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд”, съответно приложима в производствата по частни жалби съгласно препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК, въззивният съд има задължение за служебно произнасяне по допустимостта на съдебен акт, предмет на инстанционен контрол, само в обжалвА.та част. В случая, тъй като първоинстанционното определение не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, вкл. и по отношение на присъдените съдебно- деловодни разноски за сумата 265.87 евро в полза на „Еко егс“ ООД- гр. Варна, в правомощията на въззивния съд е да прецени допустимостта на съдебния акт само в обжалвА.та отхвърлителна част. Определението е недопустимо и подлежи на обезсилване в обжалвА.та част, с която е отхвърлено искането на “Еко Егс“ ООД ЕИК 201324605, със седалище гр. Варна, за присъждане на разноски за процесуално представителство за разликата над присъдената сума до претендираните 5890.08 евро.

В остА.лата обжалвА. част, с която е отхвърлено искането на Л. С. Я. за присъждане на разноски за процесуално представителство за заповедно производство за разликата над присъдената сума до претендираните 5890.08 3 евро определение № 136/28.01.2026г. е допустимо, но е частично неправилно.

Първоинстанционният съд е приел, че за разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението по чл. 414 от ГПК не е необходимо да бъде обосновано. По тази причина сторените разноски по повод възражението не се съизмеряват със заявения за защита от заявителя материален интерес/ така Определение № 102/ 14.03.2022г., постановено по ч. т. д.№ 2481/2021г. на ВКС/, а следва да се съобразят конкретните процесуални активности на процесуалния представител.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази част, по отношение критериите за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство се споделят от състава на въззивния съд. Извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл, при обсъждане на възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на представител на длъжник в заповедното производство следва да се съобрази фактът, че това производство е едностранно и в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Поради това размерът на заявените парични задължения няма пряко отражение върху размера на разноските, дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен видът на предприетата защита.

Наред с това, в Наредба №1/2004г. з а възнагражденията за адвокатската работа, приложима само като ориентир за справедливия паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд, не е предвиден начин за определяне размера на минималните хонорари, платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя, а това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка- посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително, не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е развитие на заповедното 4 производството в исков процес, в границите на който ответникът- длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.

С оглед на гореизложеното не могат да бъдат споделени доводите на пълномощника, че въпросното възнаграждение може да бъде намалено само до сумата, платена на адвоката на заявителя, която в случая е определена въз основа на правилото на чл. 7 от Наредба №1/2004г. Разпоредбата на чл. 78, ал.

5, изр. последно, ГПК, според която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната стрА., е влязла в сила след подаване на частната жалба и поначало е неприложима при възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на представител на ответника в заповедно производство, с оглед характера на производството.

Съставът на въззивния съд намира, че определената от окръжния съд сума от 500 лв. като подлежаща на присъждане част от поискани съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение за заповедно производство в хипотеза на направено възражение за прекомерност от насрещната стрА.заявител, е справедлив паричен еквивалент на адвокатския труд само за извършеното процесуално действие по изготвяне и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, която сума е близка до размерите в раздел V на Наредба №1/2004г. з а възнагражденията за адвокатската работа. Следва да се посочи само за пълнота, че присъденият размер от 265.87 евро не е точната равностойност на 500 лв., която всъщност възлиза на сумата 255.65 евро.

Освен възражение по чл. 414 ГПК обаче, пълномощникът на длъжника в заповедното производство е изготвил и подал молба по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение в полза на „Колеви Груп Ел“ ЕООД- гр. Добрич, ЕИК 205270083, която е била уважена от първоинстанционния съд с определение № 5373/23.04.2025г. по ч. гр. д. № 2350/2025г. по описа на Варненски районен съд. Също така, адвокатът е изготвил по възлагане на длъжника Л. С. Я. и подал в срок мотивиран отговор на частната жалба на насрещната стрА. срещу определение № 5373/23.04.2025г., с което е спряно незабавното изпълнение.

С оглед вида на посочените процесуални действия, вида и количеството на извършената работа от адвоката – пълномощник, и преди всичко с оглед фактическата и правна сложност на фактите по съпътстващите производства 5 по чл. 420 ГПК и чл. 274 и сл. ГПК, съдът намира, че на молителката Л. С. Я. се дължи репариране на част от платеното адвокатско възнаграждение до размер на сумата 1700 лв. с равностойност от 869.20 евро. От тази дължима сума са присъдени от първоинстанционния съд 265.87 евро, следователно остават за присъждане 603.33 евро.

Поради частично несъвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции определението, предмет на въззивен контрол, следва да се отмени в съответната обжалвА. част, като се постанови друго съобразно мотивите на въззивната инстанция, а в остА.лата отхвърлителна част- да се потвърди.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 136/28.01.2026 г., постановено по т. д. № 384/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за допълване на постановеното по същото дело определение № 1066/23.07.2025г., на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 81 от ГПК, за осъждане на насрещната стрА. „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД- гр.