Определение № 3675 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3675 гр. Варна, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501714 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на адв.Й., като процесуален представител на Л. Л. Б. против Определение № 8031 от 17.07.2024 година, постановено по гр.дело № 9375/2023 година, по описа на ВРС, с което е било спряно производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото доказателства.

Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия. За целта се излага, че в случая предвид отчуждението на имота, предявената искова претенция е по чл.30 от ЗН и тя няма преюдициален характер досежно настоящия процес. В заключение се настоява съдът на отмени определението за спиране.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. С., като процесуален представител на Ж. И. П. и с него се излага, че атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.34 от ЗС между Ж. П. и Л. Б..

От фактите по делото е станало ясно, че покойните Нанка И. и Илия Илиев са били съпрузи, като в условията на СИО са придобили ап.3 в град Варна, бул.“Мария Луиза“ № 4.Оставили са като наследници две дъщери – ищцата Ж. П. и Мара И. Манева.

Установено е, че Нанка И.а И. е починала на 17.06.1980 година, както и че на 15.06.1982 година Мара И. Манева е извършила отказ от наследството на своята майка, вписан в Книгите на ВРС.

Видно е още, че с н.а.40/1991 година Илия Илиев е надарил своята 1 внучка Илияна Григорова Б.а със ½ ид. част от процесния имот. На същата дата с н.а. № 64/1991 година Мара Манева е надарила дъщеря си – Илияна Б.а с ¼ ид. част от имота.

На 31.03.2010 година с н.а. 64/2010 година Илияна Б.а е надарила своя съпруг Л. Б. с ¾ ид. части от имота.

Започването на делбеното производство е дал повод на съда да обяви края на съдебното дирене и да обяви ход по същество.

С молба от 10.07.2024 година адв. С. е настоял процеса да бъде спрян предвид обстоятелството е била предявена искова претенция по чл.30 от ЗН от страна на Нина Маринова Манчева /сестра на ответницата/ против Илияна Б.а, с виждането, че този процес се явява преюдициален.

С атакуваното определение ВРС е спрял производството по делото до влизане в сила на решение по гр.дело № 8259/2024 година, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Виждането на ВОС е следното:

Според, според настоящия съд остава въпроса, дали предвид описаните по горе фактически обстоятелства, по броя и вида на исковите претенции и ответниците, може да се направи обоснован извод, че производството пред ВРС– конкретно гр.д. № 8259/2024 година между страните е преюдициално.

От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от обуславящото. Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело. За наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения на ответника.

В конкретния случай обаче това не е така и настоящия съд се позовава на наличната практика на ВКС на Р България, конкретно на Определение № 2161 от 30.04.2024 година, по гр.дело № 761/24 година на Първо ГО. Според него „искът за възстановяване на запазена част от наследството е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като извод за наличие, респ. за липса на съсобственост между страните може да бъде направен едва след като съдът се произнесе по въпроса дали извършеното от наследодателя завещателно разпореждане или дарение накърнява запазената част на наследника с право на такава част, както и по въпроса по какъв начин следва да се извърши възстановяването - имотът, предмет на завещателно или дарствено разпореждане, може да бъде допуснат до делба само ако по реда на чл. 36, ал.

1 ЗН имотът бъде върнат изцяло в наследството, респ. възстановяването се извърши като на наследника с право на запазена част бъде предоставена 2 идеална част от завещания, респ. от подарения имот, както и при намаляване на универсално завещателно разпореждане. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от лицето, срещу когото е постановено намалението, но само при условията на чл. 37 ЗН. Отчужденията с имота, извършени от лицето, ползващо се от завещателните или от дарствените разпореждания на наследодателя, могат да бъдат отменени само ако са извършени в посочените в чл. 37 ЗН срокове и то ако наследникът не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Преди искът за възстановяване на запазената част от наследството да бъде разгледан от съда, не би било възможно да се направи извод за допустимостта и основателността на отменителния иск по чл. 37 ЗН.

Искът за отмяна на отчужденията на завещан или подарен имот, извършени от заветниците или надарените, може да бъде предявен след като срещу тези лица е постановено намаление на завещанието, респ. дарението.

Както последователно приема ВКС в своята практика, по своята правна природа искът по чл. 37 ЗН е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение (решение № 208/27.11.2015 г. по гр. д. № 189/2015 г. на І г. о. на ВКС). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от ползващото се от завещателното разпореждане лице, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл.

37 ЗН, предявен след като решението по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството влезе в сила. Искът за възстановяване на запазената част от наследството, предявен по реда на чл. 30 ЗН срещу ползващото се от завещанието или дарението лице, следователно е преюдициален по отношение на отменителния иск по чл. 37 ЗН.

Когато искът за възстановяване на запазената част от наследството е предявен при условията на обективно съединяване с иск за делба, но ползващото се от завещателното разпореждане лице е прехвърлило имота, предмет на завещателното разпореждане на трето лице, дори искът по чл. 30 ЗН да се приеме за основателен, за да бъде направен извод, че имотът е съсобствен, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл.

37 ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да бъде допусната делбата (решение № 554 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС). Следователно в подобна хипотеза отменителният иск по чл. 37 ЗН е преюдициален по отношение на иска за делба, но не и по отношение на иска за възстановяване на запазената част от наследството, предявен по реда на чл. 30 ЗН. До провеждането на този иск въпреки 3 извършеното по реда на чл. 30 ЗН намаление не може да се допусне делбата, тъй като все още е спорен въпросът дали е налице съсобственост, която може да бъде прекратена чрез съдебна делба. Първо трябва да бъде разрешен спорът по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството, след това следва да бъде разгледан отменителният иск по чл. 37 ЗН и едва след приключването на производството по този иск съдът следва да се произнесе и по искането за допускане на завещаното, респ. подареното от наследодателя имущество до делба. В подобна хипотеза трите иска следва да бъдат разделени за разглеждане в самостоятелни производства, след което производството по отменителния иск по чл. 37 ЗН бъде спряно до приключване на производството по иска за възстановяване на запазената част от наследството, а производството по иска за делба да бъде спряно до приключване на производството както на иска, предявен по реда на чл. 30 ЗН, така и на иска, предявен по реда на чл. 37 ЗН“. В случая иск по реда на чл.37 от ЗН няма предявен.

Ето защо, ВОС приема, че определението се явява неправилно и е редно да бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдо – производствените действия.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8031 от 17.07.2024 година, постановено по гр.дело № 9375/2024 година, по описа на ВРС, девети състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдо – производствените действия.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на ВКС на Р България на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4