Решение № 14303 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14303 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110175100 по описа за 2024 година

Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представляван от изпълнителния директор, гр.С.... спрямо В. Л. Н. с ЕГН:

********** с адрес в София и с назначен по делото особен представител адв.

А.. с искане за постановяване на решение, с което да бъде установено, че дължи на ищеца следните суми: 439,19 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за топлоснабден имот в Со... с аб. № 200043 ведно със законната лихва от 07.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 140,13 лева - лихва за периода от 15.09.2022г, до 25.09.2024г., както и суми за дялово разпределение от 5.45 лева - главница за периода от 01.08.2021г. до 30.12.2021г. ведно със законната лихва от 07.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 1,82 лева - лихва за периода от 16.10.2021г. до 25.09.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 14.10.2024г. по ч.гр.дело № 59208/2024 г. по описа на СРС.

Поддържа се, че ответникът е носител на ПС спрямо имот с абонатен № 200043, находящ се в гр.София, за който е доставяна топлинна енергия през периода от месец май 2021г. до месец декември на 2021г., които не са заплатени изцяло. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения 1 му особен представите, с който се оспорват исковете като се навежда давност и се оспорват сумите при неправилнотото им начисляване. Оспорва се сумата, която се търси за дялово разпределение. Ангажират се доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От Заповед за настаняване № ЖН – 04-В-010 / 26.08.2008г., издадена на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община – л.14, както и от справка с доказателства към, нея от СО – Район Люлин се установява, че В. е бил настанен като наемател в жилището безсрочно, което е било общинско такова т.е. към исковия период собственик на имота на база на събраните доказателства е Столична Община, а не ответника, което изключва качеството на В. като потребител на топлоенергия.

Това дава основание на състава да приеме, че искът на топлофикационното дружество е недоказан и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При неоснователност на иска за главницата следва да бъде отхвърлен и акцесорната претенция за лихва, както и исковете за стойност на услугата за дялово разпределение.

2

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б спрямо В. Л. Н. с ЕГН: ********** с адрес в София и с назначен по делото особен представител адв. А.. за постановяване на решение, с което да бъде установено, че дължи на ищеца следните суми: 439,19 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за топлоснабден имот в Со... с аб. № 200043 ведно със законната лихва от 07.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 140,13 лева - лихва за периода от 15.09.2022г, до 25.09.2024г., както и суми за дялово разпределение от 5.45 лева - главница за периода от 01.08.2021г. до 30.12.2021г. ведно със законната лихва от 07.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 1,82 лева - лихва за периода от 16.10.2021г. до 25.09.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 14.10.2024г. по ч.гр.дело № 59208/2024 г. по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3