Определение № 561 от 30.09.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Свиленград, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20265620100079 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба от М. Н. М., с която е отправено към съда искане с правно основание чл.127а, ал.2, вр. ал.1 от СК - за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Г. Л. – ответник по делото, за това децата на страните да пътуват в чужбина и в тази връзка да им бъдат издадени задгранични паспорти.

В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи и че гражданският им брак бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие, с влязло в сила Решение № 205 от 23.11.2022г. по гр. д. № 686/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград. От брака си страните имали две малолетни деца: Г. Т. Л. и Х. Т. Л.. По силата на решението за развода родителските права върху децата били предоставени на майката, при която било определено и местоживеенето им. Между родителите липсвало съгласие децата да пътуват в чужбина, с цел екскурзии и почивки, извън режима на бащата, поради което молителката имала правен интерес спорът за бъде решен от съда.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да разреши на децата Г. Т. Л. и Х. Т. Л. да бъдат издадени задгранични паспорти и те да пътуват в чужбина, с цел екскурзии и почивки в държави-членки на ЕС и Република Турция, извън режима на бащата, до навършване на пълнолетието им, като с това се замести липсващото съгласие на бащата. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на молбата.

В съдебно заседание молителят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата, като моли съда да я уважи и да й присъди сторените от нея разноски.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез пълномощника си, изразява становище, че не е създавал пречки за пътуване на децата в чужбина и че не е давал повод за завеждане на делото. Представя два броя декларации – съгласие за двете деца, съответно от 2022-ра и 2023-та година.

Съдът, като разгледа молбата и прецени събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

С влязло в сила Решение № 205/23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 686/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград, бракът между страните М. Н. М. и Т. Г. Л. е прекратен чрез развод по взаимно съгласие. С решението е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.51, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Т. Л., роден на 23.05.2013 г., и Х. Т. Л., родена на 09.11.2018 г., е 1 предоставено на майката М. Н. М., а на бащата Т. Г. Л. е определен режим на лични отношения с децата.

В първото открито съдебно заседание ищецът е представил Декларация – съгласие, изходяща от двамата родители М. Н. М. и Т. Г. Л., с нотариално заверени подписи от 31.05.2022 г., с която те се съгласяват синът им Г. Т. Л. да напуска пределите на Република България, като пътува и пребивава в чужбина със или без придружител, за срок до навършване на пълнолетие на детето. Също в първото открито съдебно заседание ищецът е представил Декларация – съгласие, изходяща от двамата родители М. Н. М. и Т. Г. Л., с нотариално заверени подписи от 31.03.2023 г., с която те се съгласяват детето им Х. Т. Л. да напуска пределите на Република България, като пътува и пребивава в чужбина със или без придружител, за срок до навършване на пълнолетие на детето. Оригиналите на двете декларации - съгласие се връчиха на ищцата, а преписите се приеха като писмени доказателства.

По реда на чл.176 от ГПК ответникът Т. Г. Л. е заявил, че при подписването на представените два броя декларации-съгласие са били издадени по два оригинала от всяка от тях - за всеки от родителите. Заявил е, че децата винаги са пътували, че не бил отказвал те да пътуват и че ищцата не му е искала издадените декларации-съгласие. Заявил е:

„Декларациите бяха в нея и миналата година ги даде на родителите ми, за да отидат на море в Гърция с децата и оттогава си седят при баща ми и не са поискани от никого.“.

По делото са разпитани като свидетели ****************** – дядо на децата по майчина линия и Г. Т. Л. – дядо на децата по бащина линия.

Свидетелят Манов посочва, че бил чул от дъщеря си М., че Т. не й дава да извежда децата, но не бил чувал за спорове между тях за това. Не можел да каже какъв е проблема – „просто трябвало да се даде пълномощно“.

Свидетелят Л. посочва, че между М. и Т. никога не е имало разногласия относно пътуването на децата в чужбина. Посочва, че М. винаги е имала съгласието на Т. децата да пътуват с нея в чужбина и когато пътували заедно със свидетеля, майката носила и предоставяла декларациите. Както М. имала, така и Т. имал декларации. Свидетелят е категоричен, че никога Т. не е правил пречки на М. да извежда децата и че не е чувал спорове между тях за това. Дори, миналата седмица децата били някъде с майка си извън България.

Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, по молба на единия от родителите с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и найважни са интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.

В конкретния случай, съдът счита, за ищцата липсва правен интерес от предявяване на искането по чл. 127а, ал. 2 СК.

Безспорно се установи, че бащата на децата, с декларация от 31.05.2022 г. с нотариално заверени подписи, е дал съгласие детето Г. да пътува и пребивава в чужбина със 2 или без придружител за срок до навършване на пълнолетие, а с декларация от 31.03.2023 г. с нотариално заверени подписи, е дал съгласие детето Х. да пътува и пребивава в чужбина със или без придружител за срок до навършване на пълнолетие. Не се твърди и не се установи по делото бащата да е оттеглил съгласието си по тези две декларации. Към момента на предявяване на молбата по чл. 127а, ал.2 от СК срокът на декларациите не е изтекъл. След като към този момент няма спор и съгласието не е оттеглено, липсва защитим правен интерес за ищцата, като майка на децата, който да бъде отстояван в производството по чл.

127а от СК за произнасяне на съда с решение, заместващо липсващото съгласие на бащата на децата те да пътуват в чужбина, т.е. съдът няма какво да „замести“.

Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, т.е. ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси, това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца.

Наличието на нарочна декларация от родителя, на когото не са предоставени упражняването на родителските права за това детето да пътува с другия родител, който упражнява родителските права в чужбина и издаването на съответните документи за това, е относимо към допустимостта, а не към основателността на искането по чл. 127а, ал. 2 от СК, а изложените в исковата молба твърдения, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите, относно пътуване на детето в чужбина, са без правно значение, ако в производството по делото са установени факти, които ги опровергават. В този смисъл е Определение № 257/04.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1592/2014 г. на ВКС, III г.о.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес.

Относно разноските по делото съдът счита, че в случая те следва да останат в тежест на страната, която ги е направила. Действително, установи се, че ищцата е завела делото, без да е поиска съгласие от ответника и при несъмнено нейно знание, че такова вече е било дадено. Не се установи и ищцата да е искала от ответника оригиналите на декларациите, които са подписани от двамата родители, съответно той да е отказал да й ги предаде. От друга страна, ответникът не е подал отговор на исковата молба, с който веднага да представи декларациите и да признае искането, въпреки че е знаел, че ищцата е предала тези декларации на баща му миналата година и оттогава те не са у нея. Ето защо, доколкото не се доказа изрично виновно поведение само на едната страна и тъй като това е производство по спорна администрация, което е в интерес на детето, а не е класически двустранен исков процес, всяка страна следва да си поеме разноските.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3