Решение № 260005 от 18.02.2021, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260005

18.02.2021 г. гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник

В публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

Съдия: Роман

Николов секретаря Златка

Стоянова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 93 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 378, ал. 4 от КЗ вр. чл. 51, ал. 3 от ЗЗД и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.И.Й. от ***, с ЕГН: **********, против Застрахователна компания „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сума в размер от

35000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), за претърпени неимуществени вреди, които са в резултат на ПТП настъпило на *** г. в едно със законната лихва от 03.08.2018 г. както и направените разноски.

Ищцата твърди, че на *** г. е пострадала от ПТП на пътя *** – *** в района на ***, където лек автомобил марка „Москвич“, рег. № *** я блъснал и я влачил 1-2 метра. Лекувана е в НИСМП „Пирогов“ гр. С. до *** г. и е изписана с десностранна спастична хемипареза, десен централен фациалис, частична моторна и сензорна афазия. За нанесените й телесни повреди, за предизвиканите физически болки и емоционални страдания вследствие на произшествието, пострадалата е предявила иск срещу ДЗИ и е била обезщетена със сумата от 20 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди с влязло в сила Решение № 442 от 20.04.1992 г. постановено по гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд Перник за 1992 г. Счита, че от 03.08.2018 г. е започнала да търпи нови болки и страдания вследствие на влошеното й състояние – ексцес, изразяващи се в неприятното главоболие загуба на спомени, загуба на нормален говор затруднения при произнасяне много думи, както и нарушения на мисълта. Счита, че тези увреждания и страдания са влошили състоянието й и иска да бъдат репарирани от застрахователната компания, която да й заплати сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влошаването на състоянието й – 03.08.2018 г.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба като заявява, че предявената искова претенция се явява процесуално недопустима, тъй като с оглед влязло в сила Решение по гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд гр.

Перник за 1992 г., на основание 299, ал. 1 от ГПК спора не може да бъде пререшаван.

Оспорва между ищеца и причинителя на вредата към датата на събитието да е бил сключен застрахователен договор. Към *** г. дружеството „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е съществувало, съответно не е осъществявало застрахователна дейност.

Счита, че искът с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е неоснователен. Оспорва претендираните вреди да са в причинно – следствена връзка с твърдяното застрахователното събитие. Възразява, че е изтекла и погасителната давност, тъй като от настъпването му са изминали около 29 години. Твърди, че иска е завишен по размер. При условията на евентуалност, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязло в сила Решение № 442 от

20.04.1992 г. постановено по гр. д. № 104 по описа на Окръжен съд Перник за 1992 г., Държавния застрахователен институт гр. П. е осъден да заплати на ищцата Б.И.Й. сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от автопроизшествие, станало на *** г. в района на ***, с лек автомобил „Москвич“ рег. № ***, собственост и управляван от Б. Р. З., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и 373,50 лв. разноски по делото, като за разликата до пълния му претендиран размер 40 000 лв. съдът отхвърлил иска.

Видно от съдебното решение, съдът е приел, че щетата на третото лице е доказана. По несъмнен начин е била доказана и причинната връзка между действията на водача на застрахованото превозно средство и настъпилата щета. Съставът на Окръжен съд Перник е приел, че ищцата обаче също е допринесла с действията си за настъпване на автопроизшествието.

Същата в нарушение на правилата за движение е предприела пресичане на пътното платно не на определеното за това място, пресякла е внезапно, без да се съобразява с останалите участници в движението – в случая с автомобила собственост и управляван от Б. Р. З.. Поради това и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът е счел, че обезщетението следва да се намали съобразно приноса на ищцата. При тези изводи Окръжният съд е приел, че искът следва да се уважи за 20 000 лв., след приспадане приноса на пострадалата, а за разликата до пълния размер от 40 000 лв. като завишен го е отхвърлил.

Както се установява от мотивите на посоченото съдебно Решение решаващият състав на съда при определяне размера на обезщетението не е обсъждал травмите причинени на Б.Й. и последиците от тях в професията, общуването, създаването на семейство, обслужването в домакинството и като цяло в начина й на живот.

На

*** г. II-ри състав на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ Р. А.“ П., след освидетелстване издал на ищцата Експертно решение № *** г., с водещата диагноза е „Вътречерепна травма“. Описано е състояние след травматична субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, регио париеталис ет темпоралис синистра с персистираща левостранна хемипареза. Частична сензомоторна афазия и отслабена годност на мозъка. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на Б.И.Й. 56 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като същата не следва да полага тежък физически труд.

На

*** г. II-ри състав на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ Р. А.“ П., след преосвидетелстване издал на ищцата Експертно решение № ***, със същата диагноза и описание, както в първото експертно решение. И с това решение лекарите от ТЕЛК признават на Б.И.Й.

56 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като същата не следва да полага психофизически натоварвания.

На

*** г. специализиран ТЕЛК за *** ЕООД, гр. С., след ново преосвидетелстване издал на ищцата Експертно решение № ***, с водеща диагноза **************.

Описано е състояние ******************. С това решение лекарите от СТЕЛК признават на Б.И.Й. 86 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година.

На

*** г. II-ри състав на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ Р. А.“ П., след преосвидетелстване издал на ищцата Експертно решение № ***, с водещата диагноза ***************. Описани са данни за настъпила средностепенна *****************.

С това решение лекарите от ТЕЛК признават на Б.И.Й. 92 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от 3 години.

На

*** г. II-ри състав на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ Р. А.“ П., след преосвидетелстване издал на ищцата Експертно решение № ***, с водещата диагноза „Постконтузионен синдром“. Описани са данни за настъпила тежка **************************.

С това решение лекарите от ТЕЛК признават на Б.И.Й. 92 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от 3 години.

На

*** г. I-ви състав на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ Р. А.“ П., след преосвидетелстване издал на ищцата Експертно решение № ***, с водещата диагноза „Постконтузионен синдром“. Описани са данни за настъпила тежка *************************.

С това решение лекарите от ТЕЛК признават на Б.И.Й. 92 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от 3 години.

Ищцата сочи се, че датата на влизане на това Експертно решение в сила е датата, на която следва да се приеме, че тя е получил усложнение, влошаване (ексцес) от травмата на главата, причинена от ПТП-то, станало на *** г. Твърди се, че е налице значително усложнение и влошаване здравето й, което е потвърдено в решенията на ТЕЛК, като вредите от тях също подлежат на обезвреда.

Свидетелката Д. П. В., майка на ищцата изнася данни в подкрепа твърденията на ищцата за влошеното й здравословно състояние. Заявява, че от 2-3 години състоянието на дъщеря й се е влошило, като непрекъснато се оплаква, че я боли главата. След 1991 г., до преди 2-3 години имала ***************. Категорична е, че преди катастрофата тя не е имала **************. Свидетелката заявява, че ищцата е *****************. Заявява, че влошаването на здравословното състояние на ищцата не е настъпило в конкретен момент и не е свързано с някакво конкретно събитие.

Разпитана е и свидетелката Д. Л. К., дъщеря на ищцата. От нейните показания се установява, че състоянието на майка й от 2018 г. започнало да се влошава.

Преди 2018 г. *****************. Според свидетелката, ищцата не е същия човек, който е била преди. Променила се много, държала се *****************. Според свидетелката майка й е ************. Заявява, че когато общува с други хора, тя **************. От баща си знае, че ищцата е претърпяла катастрофа през 1991 г.

Наблюдавайки последните 3-4 години, счита, че се влошава много бързо, *************************.

Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират напълно. Съдът ги анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид роднинските и близки отношения с ищцата, като същите са безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства и експертизите по делото.

Горните факти се установяват и от приетите заключения по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р А. дава заключение, че увреждането от деня на злополуката и настоящето здравословно състояние на ищцата са в причинна връзка помежду им и се дължат на причиненото от травмата увреждане. Настъпилата тежка *************************, са резултат от ********************************. В същия смисъл но по лаконични са и двете заключения на вещото лице д-р К.. Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като компетентни и обективни.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

По допустимостта: Със

ЗЗИ (Закон за застраховане на имуществото изв. бр. 12/58 г.) са определени обектите и субектите, подлежащи на задължително застраховане, както и поетите от ДЗИ рискове. Застрахователната дейност, съгласно Закон за ДЗИ (ДВ, бр. 54/69 г. с изм. и доп.), е възложена на ДЗИ. Задължение на ДЗИ е да сключи със собственика на МПС договор за застраховка като единствен застраховател, на когото държавата е възложила тази дейност. Монополното положение на ДЗИ не може да се счита отпаднало до приемане на Закон за застраховането, публикуван в ДВ, бр. 86/1996 г., в сила от 1.01.1997 г. Видно от приложените по делото доказателства искът от 1992 г. е предявен срещу ДЗИ. От вписванията в Търговския регистър и от съществуващите в ТР документи се установява, че по партидата на „ДЗИ“ ЕАД са вписани редица промени на фирмата след регистрацията с Решение № 1 от 30.10.97 г. на СГС. Към 2000-2001 г. дружеството е с фирма „ДЗИ“ ЕАД, впоследствие към 30.01.2008 г. – ЗПАД „ДЗИ“, към 30.07.2008 г. – ЗАД „ДЗИ“, а от 16.10.2012 г. – „ДЗИ* Животозастраховане“ ЕАД. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ********* е регистрирано с Решение № 1 от 29.07.1998 г., чийто едноличен собственик е „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********. В предмета на дейност на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е посочена и застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства. Предвид на изложеното, настоящият състав на съда счита, че ответникът „ДЗИ Общо застраховане“

ЕАД, като правоприемник на дейността на Държавен застрахователен институт в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, е легитимиран да отговаря в процеса. Възраженията, че „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не пасивно легитимиран ответник, са неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 378, ал. 4 от КЗ ексцес е всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съобразно същата норма давността е 5-годишна от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане. Предвид началната дата на проявление на твърдения от ищцата ексцес – 03.08.2018 г. давността не е изтекла. В този смисъл е и т. 4 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Следователно възражението на ответника, че исковете са погасени по давност, е несъстоятелно.