Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6542 от 12.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63990/2023
Вид
Определение № 6542
Подписан
12.02.2024
В сила
12.02.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6542 гр. София, 12.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110163990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, доуточнена с молба с вх. № 354865/08.12.2023 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Т., срещу „В.И.С.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от о б щ о 128,29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2023 г. до 09.11.2023 г. върху дължима главница /превозно навло/ по фактура №***/05.07.2023 г. на стойност 5866,80 лева /заплатена на 09.11.2023 г./ и 2/ сумата от 588,02 лева, представляваща заплатени от ищеца две глоби за претоварване на превозвания товар.

Претендират се и направените по делото разноски, както и направените разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 3056/2023 . на РС Велико Търново в размер на 766,40 лева (държавни такси към ВТРС, такси на ЧСИ по обезпечително производство, адвокатско възнаграждение).

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за международен превоз на товари по заявка №***/27.06.2023 г. за превоз на хранителни стоки – маслини от товарен адрес в Гърция до разтоварен адрес в Германия. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е извършило транспортната услуга, за която е издадена фактура №***/05.07.2023 г. на стойност 5866,80 лева. Посочва се, че превозът е бил извършен при спазване на всички изисквания за качество, навременност и с грижата на добрия търговец, но въпреки това възложителят не е заплатил превозното навло.

На следващо място се твърди, че при извършване на превоза поради неправилно разпределение на товара по осите на превозните средства /камион и ремарке/ в Румъния и в Унгария е наложена глоба за прекомерност на 1 превозвания товар в общ размер на 588,02 лева. Посочва, че доколкото натоварването на стоките е в тежест на товародателя, вредите, вследствие на неправилното натоварване следва да се претърпят от възложителя, поради което и той следва да заплати сумите за наложени глоби.

Посочва се, че „М.“ ЕООД е искал да предяви иск за заплащане на неплатеното навло, като за обезпечаване на бъдещия иск е предявил молба за обезпечаване на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. 20234110103056 по описа на Велико-Търновски районен съд, по което с Определение от 23.10.2023 г. е допуснато обезпечение на иска посредством налагане на запор по банковите сметки на длъжника по издадена обезпечителна заповед.

Уточнява се, че запорите са изпълнени по обезпечително дело № 508/2023 г. на ЧСИ Ц.Ц., рег. № ***. Поради това и ответното дружество в крайна сметка заплатило сумата от 5866,80 лева – главница по фактура №***/05.07.2023 г. – с банков превод на 09.11.2023 г. Ответникът обаче така и не заплатил нито обезщетението за забава – с оглед забавата в плащането на фактурата, нито наложените на ищеца глоби.

В рамките на обезпечителното производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 766,40 лева, които ответникът също не бил заплатил.

С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени.

С исковата молба са представени копие Транспортна заявка №***/27.06.2023 г., фактура №***/05.07.2023 г., ЧМР товарителница за извършен транспорт с приемни листове, обратна разписка за пощенска пратка, извлечение от ТР за партида на ищеца и партида на ответника, протокол №**/24.07.2023 г. с документи /на чужд език, различен от английски език/, определение на Велико-Търновски районен съд по ч.гр.д.

33056/2023 г. и обезпечителна заповед от 25.10.2023 г., приходен ордер ХА1/16.10.2023 г. на ЧСИ, вносна бележка за държавна такса към ВеликоТърновски районен съд, договор за правна защита и съдействие по обезпечително производство № 19828/22.10.2023 г. и приложения към исковата молба (договор за правна защита и съдействие по настоящото дело и адвокатско пълномощно).

Иска се допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с които да се установи съществуването на търговски отношения, изпълнение по процесните заявки, осъществяване на транспорта по договора и ще възпроизведат съдържанието на кореспонденцията между ищеца и ответната страна.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни.

Оспорва, че срокът за изпълнение на задълженията по фактурите между дружествата бил 45 календарни дни след представяне на ЧМР товарителница и счетоводен документ – фактура за извършения превоз. В тази връзка се твърди, че съгласно уговореното между страните условие за заплащане на сумите по фактурите е превозвачът да представи в 20-дневен 2 срок 2 бр. оригинални ЧМР товарителници, заверени с подпис, печат и фактура на превоза. В процесния случай „М.“ ЕООД е представил само 1 бр. оригинална ЧМР товарителница и фактура за транспорта № ***/05.07.2023 г., за което незабавно ответникът е уведомил ищцовото дружество – а именно че са получени непълен набор товарителници – с уведомително писмо изх. № **/28.07.2023 г. Предвид непредставянето на документите в срок според ответника приложим ставал чл. 14.2 от заявката договор – а именно, че срокът за плащане на фактурата се удължавал на 90 дни.

Въз основа на уведомителното писмо след на 11.08.2023 г. „В.И.“ получили втория дължим брой ЧМР и едва от този момент започвал според ответника да тече 90-дневният срок за заплащане на сумата. Поради това ответникът оспорва твърдението да е изпаднал в забава съответно дължимостта на обезщетение за забава.

По отношение претенцията за заплатените глоби, ответникът твърди, че процесните стоки са били правилно натоварени и разпределени в камиона – в Гърция, като при преминаването на границата между България и Гърция не е установено нарушение на теглото и разпределението на стоките по осите на превозното средство. След този момент отговорността за товара преминавала от товародателя върху шофьора на МПС. Именно последният не е изпълнил задълженията си по чл. 18.3. от заявката-договор № ***/27.06.2023 г, тъй като при товаренето на стоките в Гърция не е установил несъответствие между натоварена и заявена стока, не е вписал никакви възражения, забележки относно товара, неговото разпределение и тегло в товарителницата ЧМР, нито възражения или забележки за невъзможност за извършване на проверка на стоките. Посочва, че след проверка на стоките и оформяне на товарителницата и след като не са вписани забележки за стоката, последната се счита приета в добро състояние и отговорност за състоянието й носи превозвачът.

Твърди се на последно място, че голяма част от стоката е доставена повредена и неизползваема, което е вписано в ЧМР товарителницата и в уведомително писмо с изх. №**/11.07.2023 г., за което доставчикът на стоките е уведомен, включително чрез изпращане на снимки на стоките от получателите на стоката в Германия. Посочва се, че превозвачът не е изпълнил задълженията си, тъй като е следвало да уведоми изпращача или получателя за настъпилите повреди, да присъства до разтоварване на стоките и при вписани забележки веднага да уведоми изпращача, а не е изпълнил тези свои задължения. Поради това моли съдът да отхвърли иска.

Като доказателства към отговора на исковата молба са представени уведомително писмо изх. № **/28.07.2023 г., изх. № **/11.07.2023 г., изх.

№ **/31.07.2023 г. и преводно нареждане за кредитен превод.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

3

На ищеца следва да бъде указано, че представените като писмено доказателство документи, а именно: международна ЧМР товарителница (л. 8, 9 и 10), представени 2 бр. касови бонове на чужд език (л. 15 и л. 19), документ с заглавие A.S.T. (A.S.T.) Seria : *** Nr. 23 ***/2023 ( л.16 – 17 по делото) и документ със заглавие FACTURA Seri е *** (л. 18), а също така и документи от л. 20 до л. 23 са представени изцяло на чужд език и в срок следва да представи документите, заедно с надлежен превод на български език.

Следва да се обяви за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за международен превоз на товари по заявка №***/27.06.2023 г. по маршрута Гърция-Германия, като с банков превод на 09.11.2023 г. „В.И.С.“ ЕООД е заплатил на „М.“ ЕООД дължимото навло за превоза в размер на 5866,80 лв.

Съдът намира, че следва да се допусне един от исканите от ищеца двама свидетели единствено за установяване на следните обстоятелства: изпълнението на процесните заявки и точното осъществяване на транспортната услуга.

Относно установяване на договорни отношения между страните искането за допускане на свидетели не е необходимо, тъй като посоченото обстоятелство е безспорно между страните.

Относно установяване на кореспонденцията между страните доказателственото искане за допускане на свидетели е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права п о Договор за международен сухоземен транспорт от 27.06.2023 г по заявка №***/27.06.2023 г.

- правна квалификация – предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 82 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че между тях е сключен договор за международен превоз на товари по заявка №***/27.06.2023 г. по маршрута Гърция-Германия, като с банков превод на 09.11.2023 г. „В.И.С.“ ЕООД е заплатил на „М.“ ЕООД дължимото навло за превоза в размер на 5866,80 лв..

Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 82 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационно отношение между него и ответника по 4 договор за международен превоз, по който товародателя виновно не е изпълнил задължението си натовари правилно стоките в превозното средство, вследствие на което на превозвача е наложена глоба в размер на 588,02 лева, която превозвачът е заплатил.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на валиден главен дълг и изпадане на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

По искането за разноски в обезпечително производство по обезпечаване на бъдещ иск ищецът следва да установи, че е направил разноски за обезпечаване на бъдещ иск, техният размер, както и че по настоящото дело е предявен искът, за който е допуснато обезпечение в отделно производство.

Ответникът следва да докаже, че е заплатил разноските.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

- факти, за които страните не сочат доказателства – не се установяват доказателства за налагане на глоби и заплащането им от представител на ищцовото дружество.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените документи към исковата молба и отговора.

УКАЗВА на ищеца в 2-седмичен срок от съобщението да представи заверен превод на български език на представени като доказателство по делото документи на чужд език: международна ЧМР товарителница (л. 8, 9 и 10), представени 2 бр. касови бонове на чужд език (л. 15 и л. 19), документ с заглавие A.S.T. (A.S.T.) Seria *** Nr. 23 ***/2023 (л.16 – 17 по делото) и документ със заглавие FACTURA Seriе *** (л. 18), а също така и документи от л. 20 до л. 23, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок съдът ще изключи посочените документи от доказателствения материал по делото.