Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4648 от 22.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9795/2024
Вид
Решение № 4648
Подписан
22.12.2024
В сила
17.01.2025
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 2, т. 9 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 8 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред

РЕШЕНИЕ

№ 4648 гр. Варна, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110109795 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. Ж. срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че за периода 01.10.1983г. до 01.02.1985г. ищецът е бил в трудово правоотношение в структурата на ОК на ДКМС гр. Варна като секретар на Общоселския комитет на ДКМС в с. С., община В..

В исковата молба ищецът твърди, че през периода 01.10.1983г. до 01.02.1985г. е бил назначен като щатен работник на длъжността секретар на Общоселския комитет на ДКМС в с. С., с определено трудово възнаграждение в размер на 185 лева, видно от протокол № 22 от 16.09.1983г. на заседание на ОбК на ДКМС гр. Вълчи дол. Въз основа на това решение твърди, че е подписал и трудов договор, като е работил на 8-чосов работен ден. Тредовото правоотношение е прекратено на 01.02.1985г., поради приемането му като редовен аспирант по агрономство в университета в гр. Стара Загора, като освобождаването му е станало с решение по протокол № 2 от 26.02.1985г. на заседание на ОбК на ДКМС гр. Вълчи дол. В този период от време твърди, че е работил с И.А., заемал длъжността първи секретар на ОбК на ДКМС-Вълчи дол и Д.К. – секретар на ОбК на ДКМС-Вълчи дол. Лицето оформяло трудовите договори, досиетата, трудовите книжки и изплащало заплатите било М. Д. Н..

Излага, че при подготовка на документите си за пенсиониране установил, че е загубил трудовата си книжка, в която е вписан положения трудов стаж на соцената длъжност. Не са налични и затрити/унищожени и ведомостите за заплати на работилите в структура на ОК на ДКМС. Твърди, че ДКМС и неговите структури в страната са закрити 1 през м. 02.1990г., както и създадента след това организация „Българска демократимна младеж“. Поради горното и сезира съда с иска за установяване на трудовия му стаж за посочения период и посочената длъжност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна депозира отговор на исковата молба, с който оспарва иска.

Поддържа, че по отношение на съществените елементи на трудовото правоотношение – работно време с начален и краен час, място на работа, характер на работата, трудови функции, заплащане на труда, липсват представени доказателства. С оглед това и моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 6 от делото удостоверение изх. № 5506-03-619#1 от 22.07.2024г., издадено от НОИ, Териториално поделение – Варна, в качеството му на орган, който приема и съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в ТП на НОИ липсват писмени данни за положен от В. Д. Ж. трудов/осигурителен стаж за периода 1983г. до 1985г. при работодател/осигурител ОК на ДКМС гр. Варна. На ищеца Ж. е отказано и издаване на удостоверение УП-13 за осигурителен стаж за горния период и работодател с мотив, че в осигурителния архив не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя Окръжен комитет на ДКМС гр. Варна, Община Вълчи дол (л. 7).

Прието като доказателство по делото е заверено копие от протокол № 22 от проведено на 16.09.1983г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС-Вълчи дол, на което е взето решение за назначаване на В. Д. Ж. на длъжност „секретар общоселски комитет“ с.

Стефан Караджа към ОбК на ДКМС-Вълчи дол, считано от 01.10.1983г., с основно месечно възнаграждение от 185 лева.

С решение по протокол № 2 от проведено на 26.02.1985г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС-Вълчи дол, В. Д. Ж. е освободен от длъжността секретар на ОбСК на ДКМС с. Стефан Караджа, считано от 01.02.1985г.

Събрани в хода на производството са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.А. Иванов Долски и Д.К. Д., които видно от представените трудови книжки в периода 1983г. – 1985г. са заемали длъжността първият „първи секретар“ на ОК на ДКМС гр.

Вълчи дол – първият до 07.09.1984г., а вторият „секретар“ през целия процесен период. От показанията на същите се установява, че ищецът е бил назначен по трудов договор на длъжността „секретар общоселски комитет“ през 1983г., като след година и половина бил освободен, тъй като отишъл да учи в Пловдив. Работел на пълен работен ден от 8 часа, срещу възнаграждение, което било изплащано от Окръжния комитет на комсомола в гр.

Варна.

2

По делото е представена и декларация по чл. 8 ЗУТОССР, с която ищецът под страх от наказателна отговорност е декларирал истинността на посочените в исковата молба факти и обстоятелства.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, приложимия в настоящия случай чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно осигурителят да е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да липсват писмени данни за претендирания стаж.

В конкретния случай горецитираните удостоверение и отказ за издаване на УП-13, установяват, че понастоящем в архивното стопанство съответното териториалното поделение на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим, като разгледан по същество е и основателен по следните съображения:

Съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че ищецът в периода 01.10.1983г. до 01.02.1985г. е полагал труд към структурата на ОК на ДКМС гр. Варна като секретар на общоселски комитет с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, при пълно работно време при 8-часова продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда. В подкрепа на този извод са представените писмени доказателства – обсъдените протоколи за проведени заседания на Бюрото към ОбК на ДКМС-Вълчи дол, от които се установява избора на ищеца за процесната длъжност с определен конкретен размер на възнаграждението и времето, през което е заемал тази длъжност. Посочените протоколи представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 9 ЗУТОССР.

Полагането на труд от ищеца като секретар на общоселски комитет с. Стефан Караджа на комсомолската структура за процесния период се установява по категоричен начин и от показанията на свидетелите, които са заемали длъжността първи секретар и секретар в ОбК на ДКМС-Вълчи дол. Показанията на тези свидетели като непосредствени, ясни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло при условията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.

По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не следва да се събира.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. В.***** и Териториално поделение на НОИ - Варна, че В. Д. Ж. е работил като секретар на Общоселския комитет на ДКМС в с. С., община В. към структурата на ОК на ДКМС гр.

Варна, за времето от 01.10.1983г. до 01.02.1985г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4