Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1396 от 08.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8194/2022
Вид
Решение № 1396
Подписан
08.03.2024
В сила
08.03.2024
Състав
Елена Иванова, Златка Чолева, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.27,ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Ивета Антонова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20221100508194 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Т. К. Д. –длъжник по изпълнително дело № 2022863040781 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 срещу разпореждане, инкорпорирано в съобщение с изх.№ 13757 от 06.04.2022г. , с което ЧСИ се е произнесъл по заявеното от него възражение с вх.№ 20096 / 05.04.2022г.- за намаляване размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение на взискателя и начислените и приетите за събиране такси за изпълнението по ТТР към ЗЧСИ, като е оставил същото без уважение.

Жалбоподателят твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Поддържа, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради което счита, че за разликата над сумата от 100,00лв.- до приетата за събиране сума от 150,00лв.юрисконсултското възнаграждение се явява прекомерно. Счита, че не дължи приетите за събиране такси по ТТР към ЗЧСИ, тъй като сумата-предмет на принудително събиране е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Като последица от реализираното събиране на сумата в срока за доброволно изпълнение твърди, че осъществените от ЧСИ действия във връзка с принудителното изпълнение се явяват преждевремнно извършени и следва да отпаднат , поради което и за тях такси не се дължат. Напротив, счита, че на него /длъжника/ му се дължат разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като в резултат на незаконосъобразното поведение на ЧСИ, свързано с начисляване на недължими такси и разноски , се е наложило да ползва 1 правна помощ. С оглед изложените доводи, жалбоподателят длъжник отправя искане към съда за отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ е вместо него- постановяване на друго, с което приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение на взискателя да бъде намалено от 150,00лв.- на 100,00лв., както и да бъдат редуцирани приетите за събиране такси за изпълнението– до дължимите такива, като бъдат определени на него /жалбоподателя-длъжник/ дължимите разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес, „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител не е прекомерно, тъй като изпълнителното дело се отличава с правна и фактическа сложност.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20228630400781 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ е образувано по молба от 16.03.2022г. на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез пълномощника й – ю.к.Б. - за събиране на сумите по изпълнителен лист от 02.12.2021г., издаден от СРС, ГО,113 състав по гр.д.

№ 9894//2021г. С изпълнителения лист Т. К. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 438,38лв.- главница- цена на топлинна енергия, сумата от 27,99лв.- главница- цена на услугата за дялово разпределение, сумата от 350,40лв.- мораторна лихва върху главницата- цена на топлинната енергия, сумата от 5,69лв.- мораторна лихва върху главницата – цена на услугата за дялово разпределение , ведно ссъ законните лихви върху двете главници от 03.06.2020г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 106,45лв.- разноски по делото. С молбата по чл.426 ГПК взискателят е оправомощил и възложил на ЧСИ да извършва действия и упражнява права по реда на чл.18 от ЗЧСИ , в това число: да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнение. С молбата по чл.426 от ГПК от взискателя е направено искане за извършване на справки за налични трудови договори на длъжника, налични банкови сметки и сейфове и при открити такива- налагане на запор върху тях. Направено и искане в случай, че не бъдат открити такива- да бъде извършен опис и оценка на движимите вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан.

По изпълнителното дело е представено пълномощно от 08.03.2022г., с което юрисконсулт Р. Б. е е упълномощена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД да я представлява по изпълнителното дело.

Видно от изпратеното до длъжника съобщение за образуване на изпълнителното дело с изх.№ 11219/23.03.2022г. за събиране в

2 изпълнителното производство са приети следните суми: 1/ общата сума от 4 106,28лв. по изпълнителния лист, заедно с изчислените от ЧСИ законни лихви върху двете главници по изпълнителния лист за периода 03.06.2020г.23.03.2022г. от 445,68лв. и от 5,12лв.; 2/ сумата от 150,00лв.- разноски по изпълнението в полза на взискателя /юрисконсулско възнаграждение/ и 3/ сумата от 576,57лв.- такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Съобщението е връчено на длъжника на 28.03.2022г..

С възражение от 05.04.2022г. длъжникът Т. К. Д. е заявил искане до съдебния изпълнител възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело в размер на 150,00лв.- юрисконсултско възнаграждение, с твърдение, че такова се дължи само за подадената молба за образуване на изпълнителното производство, предвид извършеното плащане на сумите- предмет на принудително събиране на 30.03.2022г. в срока за доброволно изпълнение. Заявено е и възражение срещу начислените такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 576,57лв. с твърдение, че такива не се дължат, предвид извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение. Счита, че тези такси се дължат само в хипотезата, при която длъжникът не изпълни в срока за доброволно изпълнение. Позовава се в тази връзка по аргумент за по-силното основание на разпоредбата на чл.79,ал.1,т.3 от ГПК.

С обжалваното разпореждане , инкорпорирано в съобщение с изх.№ 13757 от 06.04.2022г. . ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника срещу определения размер на таксите и разноските.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че от ЧСИ са изпратени 4 запорни съобщение /л.17,л.18,л.19 ,л.20 и л.21 от изп.дело/ - до банки, в които съгласно приложената извадка от регистъра на БНБ длъжникът има открити банкови сметки и сейфове, както и до НОИ, /изплащащ пенсията на длъжника, съгласно справката на НОИ на л.13 от изп.дело. Посочените данни са предоставени от БНБ и НОИ въз основа на две справки, направени от ЧСИ.

В изготвената от ЧСИ сметка от 17.03.2022г. са включени: 1/ сумата от 20,00лв.- такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изп.дело; 2/ сумата от 20,00лв.- такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана /уведомление по изп.дело; 3/ сумата от 20,00лв.- такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ – за извършване на справка за длъжника и неговото имущество и 4/ сумата от 30,00лв.- такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис. Върху общата сума от 90,00лв.- сбор от горепосочените суми, е начислен ДДС от 18,00лв. и крайният размер на сумата по сметката възлиза на сумата от 108,00лв.

Видно от двете платежни нареждания от 30.03.2022г. от сметките на длъжника в банката са преведени : сумата от 4 116,76лв. и сумата от 3 647,29лв.- по сметка на ЧСИ, с които суми е погасен изцяло дълга по изпълнителното дело.

По изп.дело е приложена и втора сметка от 30.03.2022г. /л.49/, в която е отразена таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 303,14лв., изчислена 3 върху събраното вземане от 3 539,29лв. ; такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1,00лв., такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 45лв.- за налагане на запор без извършване на опис и такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на книжа от ЧСИ в размер на 40,00лв. Върху общата сума от 389,14лв. е начислен ДДС в размер на 77,83лв. или общата сума по сметката възлиза на 466,97лв.

С разпореждане на ЧСИ от 31.03.2022г. изпълнителното производство е приключено , поради удовлетворяване изцяло на взискателя. С разпореждането е постановено да бъдат вдигнати всички запори.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че обжалваното разпореждане в частта, с която ЧСИ е оставил без уважение искането /възражението на длъжника от 05.04.2022г. срещу начислените и приетите за събиране такси по ТТР към ЗЧСИ е недопустимо. По своята правна същност в тази част възражението на длъжника има характер на жалба по чл.435,ал.2,т. 7 от ГПК срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в съобщението за образуване на изпълнителното дело с изх.№ 11221/ 23.03.2022г. Компетентен да се произнесе по тази жалба е съдът. Ето защо, като е разгледал и се е произнесъл с обжалваното разпореждане по тази жалба съдебният изпълнител е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен. Жалбата срещу постановлението за разноски в частта по начислените такси по ТТР към ЗЧСИ , инкорпорирана във възражението на длъжника е подадена в законоустановения срок, поради което следва да бъде администрирана от ЧСИ – като бъде събрана дължимата държавна такса по нея и бъде връчен препис на насрещната страна, след което да бъде изпратена по компетентност за разглеждане от съда.

Съдът приема, че обжалваното разпореждане в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК е допустимо, но неправилно.

Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче , се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдияизпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат/юрисносулт на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в 4 чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдия – изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа „Общи правила” и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат/ юрисконсулт , когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, респ.- съдебният изпълнител сам преценя размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника, респ.- за определяне от съдебния изпълнител на юрисконсултско възнаграждение, без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя .