Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 74 от 05.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1104/2025
Вид
Определение № 74
Подписан
05.01.2026
В сила
05.01.2026
Състав
Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. Б. против определение № 20121478/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 24224/2020 г. на СРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката поддържа доводи за незаконосъобразност на определението.

Твърди, че съдът не обсъдил аналитично нейните доводи, изложени в молба от 26.07.2023г.

Поддържа, че съдът дал неясни и подвеждащи указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Мотивите на съда касаели въпроси по съществото на спора, а не нередовности на исковата молба. Не съществувала и процесуална възможност за представяне на нова искова молба, каквото указание дал съдът. Жалбоподателката поддържа становището, че исковата молба била редовна, в нея били посочени всички факти, на които били основани исковете, но съдът интерпретирал тези факти по неправилен начин и направил оценка по съществото на спора, като ги съпоставил и с изявления на ответниците, което било недопустимо на този етап от производството. Не било ясно и защо съдът дал указания, че неточностите се намират на стр.6 от исковата молба, след като там били посочени единствено доказателствените искания на ищцата, а не били изложени твърдения за факти. Жалбоподателката поддържа становището, че исковата молба, уточнена с молба от 18.11.2021г., била редовна и следвало да бъде разгледана от съда. В петитума на исковата молба било посочено ясно кой е главният иск и кой е евентуалният иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба я намират за неоснователна.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по 1 делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Видно от исковата молба са били предявени от В. С. Б. против С.В.Г., А.В.Г., К.А.Г. и Е.Н.Г. следните искове: 1/главен иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 20 000 лв. – стойността на притежавани от ищцата вещи, които ответниците чрез самоуправни действия изнесли от описания в исковата молба имот и извозили до място, за което ищцата не била дала съгласие; 2/ евентуален иск за осъждане на ответниците да предадат владението на движимите вещи; 3/иск за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 6000 лв. – обезщетение за лишаване на ищцата от правото да ползва описаните в исковата молба вещи през периода 14.06.2025 г. – 14.06.2020г.

С определение от 30.08.2021 г. съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок да конкретизира откъде произтича твърдяната солидарност на ответниците/от закон или договор/ и да конкретизира стойността на процесните вещи, като отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

В указания от съда срок с молба от 18.11.2021 г. ищцата е заявила, че е посочила погрешно в петитума на исковата молба стойността на отделните вещи като сбор от 20 000 лв. Уточнила е, че верният сбор е 18 180 лв., посочен в началната част на исковата молба.

По тази причина цената на предявения от нея главен иск за заплащане стойността на вещите е 18 180 лв., а не 20 000 лв. Със същата молба ищцата е заявила още, че солидарната отговорност на ответниците произтича от неправомерността на техните действия, чрез които са й причинени вреди, описани в исковата молба.

С определение от 22.03.2022 г. съдът е направил проект на доклад по делото, като е приел, че е сезиран със следните искове: иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване, че ищцата е собственик на движими вещи – дървени мебели в старинен стил, мебели, изработени от пластмаса за обзавеждане на тераса и ползване на двор и инструменти, индивидуализирани в исковата молба, и за предаване на фактическата власт върху вещите или заплащане на тяхната равностойност в размер на 18 180 лв., ако вещите са погинали, отчуждени или изразходени, на който иск съдът е дал правна квалификация по чл.57, ал.2 от ЗЗД. Наред с това съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв. за лишаване от право да ползва вещите през периода 14.06.2015 г. -14.06.2020 г.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото – 09.02.2023 г. – не е извършен доклад по смисъла на чл.146 от ГПК.

С определение в последващо съдебно заседание от 13.07.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал следните указания: ищцата в едноседмичен срок след изготвяне на протокола да представи поправена искова молба в цялостния й вид , като съобрази указаните нередовности от съда в мотивите на определението, съответно посочи вида на търсената защита при какви уславия, кой от исковете се явява като главен и кой като 2 евентуален, както и да отстрани останалите нередовности на исковата молба.

Препис от протокола с определението на съда ищцата е получила на 19.07.2023 г.

С молба от 19.07.2023 г. ищцата е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда.

С определение от 07.08.2023 г. срокът е продължен до 08.09.2023 г.

С молба от 26.07.2023 г. ищцата е заявила, че изчерпателно е посочила обстоятелствата, на които основава претенциите си. Исковата молба заедно с уточняващата молба вх. № 25166330/18.11.2021 г. сочат на редовност на исковата молба Посочила е, че съдът неточно е интерпретирал фактите в мотивите на определението си за оставяне на исковата молба без движение, както и че преценката за основателност на фактическите твърдения и тяхната правна оценка е въпрос по съществото на спора, след като бъдат събрани допуснатите доказателства и делото бъде обявено за решаване. Заявила е още, че с молбата от 18.11.2021 г. е уточнено защо се търси солидарна отговорност, както и че в исковата молба е посочено кой иск е главен и кой е предявен при условията на еветуалност.

С определение № 20121478/25.04.2024 г. по гр.д. № 24224/2020 г. Софийският районен съд е върнал исковата молба, подадена от В. С. Б. и е прекратил производството по делото. В мотивите към определението съдът е приел, че не са изпълнени неговите указания, дадени с определение в открито съдебно заседание от 13.07.2023 г., препис от което е получен от пълномощника на ищцата на 19.07.2023г., но с молба от 26.07.2023 г. същият е отказал да отстрани нередовностите на исковата молба.

Определението е неправилно.

Видно от обжалваното определение от 25.04.2024 г. съдът е върнал исковата молба, тъй като е приел, че не са изпълнени негови указания, дадени с определение от 13.07.2023 г.

За да бъде законосъобразно определението за връщане на исковата молба, следва същата да е била нередовна и да са били дадени законосъобразни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

На първо място определението от 13.07.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение, не съдържа ясни указания. В диспозитива на това определение е указано на ищцата в едноседмичен срок след изготвянето на протокола от съдебното заседание да представи поправена ИМ, като съобрази нередовностите, посочени в мотивите на определението, посочи вида на търсената защита, при какви условия, кой от исковете се явява главен и кой евентуален, както и да отстрани останалите нередовности на ИМ.

Така даданите указания в една част касаят указания за уточняване кой от исковете е главен и кой евентуален, а такава нередовност не съществува, тъй като ищцата още в исковата молба е посочила кой от исковете счита за главен и кой за евентуален.

В останалата част указанията на съда не се съдържат в диспозитива на определението, а препращат към неговите мотиви. Самите мотиви обаче са пространни, съдържат разсъждения за констатирани нередовности както на исковата молба, така и на отговора, подаден от ответниците, като указанията към ищцата са неясни. Доколкото може 3 да бъде установено от мотивите на определението, Софийският районен съд е установил следните нередовности, които не е посочил в диспозитива на определението:

-на първо място съдът е установил непълнота и противоречивост между твърденията, изложени на стр.6 от исковата молба, и вида на търсената от ищцата защита; посочено е, че на на стр.6 от исковата молба ищцата е записала, че в края на пролетта на 2015 г. четиримата ответници са изпратили нотариална покана, с която са изразили намерението си да върнат на ищцата находящите се в имота движими вещи, както и че ищцата е подала насрещна нотариална покана до ответниците да не предприемат действия по самоуправство и да уредят доброволно спора между тях. Съдът е посочил, че неяснотата в изложените фактически обстоятелства по този въпрос произтича от това, че в последващия абзац на стр.

6 от ИМ ищцата изрично е изразила знание за това, как пред нея и в присъствието на съпруга й, първите трима ответници са организирали изнасянето на вещите й от съсобствения на ответниците недвижим имот. Съдът е направил извод, че така изложените в непълнота фактически твърдения по този въпрос противоречат и не обусловят вида на търсената защита с иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Съдът е посочил още, че тези твърдения не кореспондират с останалите твърдения в исковата молба, според които ответниците унищожили, повредили, изнесли в някакъв склад движимите вещи на ищцата. В мотивите си съдът е приел още, че тази неяснота е намерила проявление във възражението на ответниците за придобиване на движимите вещи по давност, което възражение също страда от нередовности.

- на второ място съдът е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като ищцата е насочила исковете си срещу солидарно отговорни ответници, като е твърдяла, че солидарната отговорност произтича от деликт, но не е предявила иск за обезщетение на вреди от противоправно поведение, както и че в исковата молба липсват твърдения за съществуването на деликт.

- на следващо място съдът е приел, че ищцата трябва ясно и точно да заяви кой иск е главен и кой евентуален.

Липсата на част от указанията в диспозитива на определението от 13.07.2023 г. е достатъчно основание да бъде отменено обжалваното определение от 25.04.2024 г.

Препращането към мотивите на определението от 13.07.2023 г. не позволява по ясен начин да бъдат установени останалите указания на съда/извън искането за посочване на поредността на исковете/. От друга страна, от мотивите също не се установяват нередовности на исковата молба, които да е трябвало да бъдат отстранени от ищцата. На стр.6 от исковата молба се съдържат доказателствени искания, а не фактически твърдения. В исковата молба ищцата е описала конкретните действия, които са извършили ответниците, като е заявила, че намира тези действия за самоуправни и неправомерни, поради което за ответниците се е породила солидарна отговорност. Дали описаните от ищцата в исковата молба фактически действия, за които се твърди, че са извършени от ответниците, действително са неправомерни, е въпрос по съществото на спора и не е основание за оставяне на исковата молба без движение. Ищцата е заявила в исковата молба, че не й е 4 известно дали вещите са унищожени или се съхраняват от ответниците, поради което е предявила иск за заплащане на равностойността на вещите, както и иск по чл.108 от ЗС за предаване на вещите. Каква е правилната правна квалификация на исковете е въпрос на преценка на съда, а поредността на разглеждане на исковете е посочена в исковата молба. По изложените съображения обжалваното определение от 25.04.2024 г. е неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение

№ 20121478/25.04.2024 г. , постановено по гр.д. №

24224/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото