Решение № 210 от 15.03.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Сливен, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103448 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл.22 от ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 43001030-29.12.2021 г. , сключен между страните.

Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. сключил Договр за паричен заем № 43001030-29.12.2021 г., за сумата 1200 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки.

Годишния процент на разходите (ГПР) бил в размер на 46.66%, а годишният лихвен процент в размер на 40 %, а договорената двуседмична вноска била в размер на 130.39 лв., като общо дължимата сума от потребителя е в размер на 1303.90 лв.

Сочи, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения подробно изложени в исковата молба.

Излагат твърдения, че с подписването на този договор на 29.10.2021 г. се предоставя и Договор за гаранция със същия идентификационен номер и на дата договора за заем. Договорът бил сключен с дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, като въз основа на него ищеца се задължава да заплати сума в размер на 686.10 лева разсрочено, ведно със задълженията по кредита, 1 като разсрочването и по двата договора било на 10 равни вноски.

Гореизложеното става видно от погасителния план, в който е формирана капитализирана вноска в размер на 199 лв. включваща, възнаграждение за предоставяне на гаранция от 68.61 лв. и вноска по кредит в размер на 130.39 лв.

Твърдят, че задълженията по двата договора били заплатени предсрочно, като считат, че договора е нищожен на осн. чл.26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и във вр. с чл.11 и чл. 19 от ЗПК, за което излагат аргументи.

Изтъква, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени нормите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. Излагат аргументи, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Общият размер на кредита не е посочен коректно. Не е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява лихвеният процент, липсва методология. Посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл ищецът твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищецът излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнените на задължението за предостявяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправна. Същата води до скрито оскъпяване на кредита. На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално на клаузата за неустойка и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 18,10 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 10,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало при условията на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения установителен иск, тъй като счита, че ответното дружество не е процесуално легитимирана страна по настоящото производство. Излагат аргументи за това обстоятелство, които се основават 2 на това, че ответното дружество не отпуска кредити за парични заеми, и не е това което подписва Договорите за отпускането им, тъй като не е носител на материалното спорно право. Считат, че с извършването на цесията и съобщаването й на длъжника, старият кредитор се заменя с нов и само спрямо него за длъжника съществува право на иск.

Твърдят, че получаването на настоящия договор, следвало да се счита, че той е уведомен за това, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е кредитор на вземането по договор № 4301286 за дължимия и незаплатен остатък по процесните договори, и само по силата на Договора за цесия „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, е придобила вземане по процесния договор за дължимия остатък. Значението на съобщаването относно третите лица и длъжника е посочено с нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но между страните по договора за цесия той е породил своето действие.

Оспорват искането за нищожност на ищеца като напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неприлагането им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.

Посочват разпоредбите на Закона за потребителя относно лицата за които се прилага закона и за какви договори за кредит, като посочват, че договора за предоставяне на гаранция не попада в този смисъл.

Оспорват твърденията относно евентуалните нарушения при сключването на договаря за потребителски кредит, като излагат аргументи за това.

Твърдят, че предпоставките за сключване на договор за поръчителство са спазени, като страните са били валидни и дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключвало договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано, като считан твърдението за нищожен договор за поръчителство, поради липса на основание за неоснователно.

Възразяват относно това, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в противоречие на добрите нрави като неоснователно, тъй като 3 посочват,че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Посочват съдебна практика, относно въпроса за справедливостта и еквивалетността на престациите, както също така посочват, че клаузите по договора са били достатъчно ясни за да имал възможност потребителя да се запознае с тях, и да действа добросъвестно и разумно.

Относно нищожността на Договора за предоставяне на гаранция, оспорват твърденията на ищеца като излагат сходна съдебна практика за това.

С оглед на гореизложените, молят за постановяване на решение, с което исковете ще бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендират за направените по делото съдебни разноски.

Възразяват, при положение на уважаване на иска, за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молят да бъде намалено до минимума съгласно чл. 78, ал.5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмена молба заявява, че поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, представя списък за разноски.

В откритото съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество. Със становище счита, че предявения иск е процесуално недопустим, тъй като не е пасивно легитимирана страна, тъй като задъалже3нията по процесния договор са прехвърлени изцяло с всички привилегии и обезпечения по силата на Договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищецът е сключил договор за паричен заем № 4300103029.12.2021 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 1200 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки. Годишния процент на разходите (ГПР) бил в размер на 46.66%, а годишният лихвен процент в размер на 40 %, а договорената двуседмична вноска била в размер на 130.39 лв., като общо дължимата сума от потребителя е в размер на 1303.90 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от посочените в тази клауза 4 обезпечения. Така на датата на сключване на заемния договор на кредитополучателя се предоставял договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем.

Вторият договор се сключил с ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябвало да заплати на дружеството сума в размер на 686.10 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена, ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора било на 10 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит била формирана капитализирана вноска в размер на 199 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 68.61 лв. и вноска по кредит 130.42 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 1200 лв. и за период на ползване от 5 месеца от кредитополучателя се изисквало да заплати 1990485 лв., от които 1303.90 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 686.10 лв. към гаранта "Файненшъл България" ЕООД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл.22 от ЗПК .

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищеца и неучастващо в процеса дружество е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, като ищеца е сключила и процесния договор за предоставяне на гаранция по който е предвидено да заплати на ответното дружество възнаграждение в размер на 686.10 лв. за срок от 5 месеца, като общият размер е 1200 лв. Двата договора са взаимно свързани. Ищецът е физическо лице, който при сключване на договорите е действала именно като такава, тоест той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Недействителен е договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и ответното дружество, тъй като реално двата договора са свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищеца се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая е налице злоупотреба с права от страна на кредитодателя и свързаното с него ответно дружество, като с последното е сключен процесния договор. Чрез двата договора се цели увеличаване на размера на дължимите от ищеца суми по договора за паричен заем и е налице заобикаляне на защитните потребителски разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Несъмнено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е в размер над 50 процента от размера на главницата по договора за паричен заем, което безспорно сочи, че кредитора и гаранта целят заобикаляне на закона и утежняване чрез недобросъвестни практики на положението на кредитополучателя.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да 5 обяви процесния договор за нищожен.

С оглед изхода на процеса ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 50,00 лева, представляващи заплатена държавна такса. На процесуалния представите на ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 43001030 от 29.12.2021 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин" 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов и И. Х. Б., ЕГН ********** от с. Я., обл. С., ул. „О.“ № ., чрез адв. П. С. П. от САК, на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин" 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов ДА ЗАПЛАТИ н а И. Х. Б., ЕГН ********** от с. Я., обл. С., ул. „О.“ № ., сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща заплатена държавна такса.