Определение № 1057 от 02.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. Перник, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500794 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274- 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РРС № 29803/20.08.2026 г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с ЕИК:175330437 чрез юрисконсулт В. Т. срещу Определение № 2604/25.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е съдът не е уважил молбата по чл. 248 ГПК и не е изменил решение № 280/07.04.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд - Перник в частта за разноските, като не е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 210 евро /двеста и десет/.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното определението е неправилно.

Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание и не били извършени процесуални действия, които да оправдават присъдения размер. Поддържа се, че справедливото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 100.00 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Д. Г. К., със становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания /съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС/, намира последната за процесуално допустима депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за 1 неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд Перник е било образувано по искова молба на Д. Г.

К. срещу „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с ЕИК:175330437 с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Д. Г. К. сумата от 3619,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1850,50 евро, представляваща получена от ответника сума без основание по Договор за потребителски кредит № *** от ***, признат за нищожен с влязло в сила решение № 607 от 18.06.2025 г., по гр.д. № 1249/2025 г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното и изплащане.

С решение № 280/07.04.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е приел, че иска е основателен като е осъдил ответното дружество да заплати на Д. Г. К., сумата от 3619,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1850,50 евро, представляваща получена от ответника сума без основание по Договор за потребителски кредит № *** от ***, който е признат за нищожен с влязло в сила решение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С решението ответното дружество било осъдено да заплати и сумата от 284,01 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса, и адвокатско възнаграждение, от които 210 евро е присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок дружеството е депозирало молба по реда на чл. 248 ГПК, с искане за изменение на решение № 280/07.04.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд - Перник. Съдът е разгледал молбата по същество като с определение № 2604/25.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд - Перник е оставил молбата без уважение, като е мотивирал извода си, относно преценката за размера на дължимите разноски с конкретната фактическа и правна сложност на спора, обемът и характерът на извършените процесуални действия, събраните доказателства, както и необходимият правен анализ за разрешаване на поставените по делото въпроси. В мотивите на атакуваното определение, съдът се е позовал и на задължителната съдебна практика, както и на относимата практика на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22. Допълнителен аргумент е изложен, че при съобразяване на горните обстоятелства съдът е намалил заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е приел за прекомерно, като е уважил и възражението на ответника по реда на чл.78, ал. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав, счита, че в случая производството не се отличава с повишена фактическа или правна сложност. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което са събрани допуснатите доказателства, без да е осъществявана значителна по обем доказателствена дейност. Същевременно обаче преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да бъде основана единствено на броя на проведените съдебни заседания или на обема на събраните доказателства, а следва да отчита цялостния характер и обем на действително предоставената правна защита. В тази насока следва да се съобразят извършените от процесуалния представител действия, включващи изготвяне и 2 депозиране на исковата молба, формулиране на относимите фактически твърдения и правни доводи, представяне на писмени молби и становища в хода на производството, както и осъществяване на процесуално представителство по предявения иск. Посочените действия обективират реално положен адвокатски труд, който следва да намери съответното отражение при определяне на размера на подлежащото на присъждане възнаграждение.

Настоящият състав намира, че в случая не са налице основания за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателите, че спорът е стандартен. При преценката на фактическата и правната сложност следва да бъдат отчетени и видът и обемът на приложимата нормативна уредба и съдебната практика, необходимото проучване, конкретните процесуални действия и развитието на производството. В настоящия случай следва да бъде съобразена и спецификата на предоставената правна защита. От приложените по делото пълномощно и декларация е видно, че на ищцата Д. Г. К., е предоставена правна защита и съдействие от адв. Р., като заплатената сума за адвокатски хонорар е в размер на 620 лв.

/338.56 евро/. Съдът е редуцирал този претендиран размер на 210 евро, като е взел предвид фактическата и правна сложност на спора. Броят на проведените съдебни заседания и обемът на събраните доказателства представляват само част от релевантните обстоятелства.

Ето защо обстоятелството, че делото е приключило в едно открито съдебно заседание и не се характеризира със значителна доказателствена дейност, не е достатъчно само по себе си да обуслови извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решаващо значение има съотношението между определения размер и реално извършената от процесуалния представител работа, преценена в контекста на конкретния спор. Отделно от това, по делото е установено действителното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато плащането е извършено в брой, отразяването му в договора за правна защита и съдействие има характер на разписка и представлява достатъчно доказателство за извършеното плащане, докато при плащане по банков път следва да бъдат представени съответните платежни документи. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че размерът на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да бъде определен не механично, а съобразно действително извършената процесуална дейност и конкретната фактическа и правна сложност на производството. Само когато претендираният размер очевидно надхвърля разумното възнаграждение за реално положения адвокатски труд, са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

По така изложените съображения, молбата на ответника по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, както правилно и законосъобразно е постановил районният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Перник 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2604/25.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7783/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4