Решение № 2079 от 24.10.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2979 гр. Пловдив, 24.10.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд - Пловдив, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3786 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК по булстат

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „**“ № 27, ет.1, ап.3, представлявано от В.Т.Н., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001018-091-001/10.09.2018 г., издаден на основание чл.119 ал.2 от ДОПК от екип в състав: Н.Ж.К., началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на орган, възложил ревизията, и З.Г.Т., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в качеството й на ръководител ревизия, потвърден с Решение № 669/27.11.2018 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер общо на 260 869.49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105 558.89 лв. за несвоевременното разчитане с бюджета.

В жалбата се твърди, че дружеството е представило всички необходими документи, за да докаже реалността на дос­тавките, а органът по приходите е изложил мотиви, които нямат връзка с дейст­вителността. Сочи се, че наред с документите за доставка, на приходната адми­нистрация са представени и счетоводни документи за изписаните стоки и вло­жените стойности на материалите, но органите по приходите изобщо не са ги коментирали. Твърди се, че е направена противоречива интерпретация на до­казателствата, което е обосновало и неправилни изводи.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа жалбата по подробни доводи, изложени в представените по делото писмени бележки. Иска се отмяна на РА и се претендират разноските по него.

Ответникът – директор дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. **, оспорва жалбата по мотиви, изложени в представените писмени бележки. Иска от съда, в случай, че отмени РА, да приложи хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Претендира се юрис­консултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в предвидения за това срок и от страна с правен интерес от оспорването.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618001018-020-001 от 21.02.2018 г. /л.3277, т.2/, издадена от ***, на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „**” ЕООД, с обхват: - закон за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2017 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 31.05.2018 г. по електронен път.

В хода на тази административна процедура е съставен

Ревизионен доклад № Р-16001618001018-092-001/13.07.2018 г. /л.1471, т.5/, срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано Възражение вх. № 70-0-9734/27.08.2018 г. /л.1234, т.4/, въз основа на които, възложилият ревизията и неин ръководител са издали

Ревизионен акт № Р-16001618001018-091-001 от 10.09.2019 г. /л.1137,т.4/.

По жалба на „**” ЕООД е издадено Решение № 669 от 27.11.2018 г. /л. 17, т.1/ от директора на дирекция

“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4, т.1), Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. (л.7, т.1) и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. (л.8, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП Пловдив. Представен е също така, електронен носител, съдържащ актовете на данъчната администрация.

Изложеното до тук налага изводът, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазени административно производствени правила, за което подробни мотиви не следва да се излагат, още повече че от една страна възражения в тази насока не се правят, а от друга - дори да са налице такива, съдът не може да отмени акта само на това основание, а съгласно разпоредбата на чл.160 ал.1 от ДОПК, е задължен да разгледа въпроса по същество.

От фактическа страна съдът намира за устаН.но следното:

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди 01.12.2012 г. – 31.12.2017 г., през който дружеството извършва дейност – производство на други изделия от хартия и картон.

Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от

14.10.2004 г., регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот.

В хода на ревизията е констатирано, че ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактури с предмет на доставки: хартиени изделия – формуляри, пликове и др.

С мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 и услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на ДК на основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици: 1.

1.

„А.“ ЕООД –

12 бр. фактури от м.03.2013 г. до м.05.2013 г. включително, с общ размер на ДДС 9 322.00 лв.;

2.

„“С.К.Б.“

ЕООД – по 4 бр. фактури за м.07.2016 г. с общ размер на ДДС 2 890.00 лв.;

3.

„В.“ ЕООД – по 55 бр. фактури от м.01.2014 г. до м.11.2014 г. включително, с общ размер на ДДС 40 075.60 лв.;

4.

„Х.“ ЕООД – по 13 бр. фактури от м.12.2012 г. до м.02.2013 г. включително, с общ размер на ДДС 9 241.00 лв.;

5.

„Б.Т.Ш.“

ЕООД – по 6 бр. фактури за м.12.2014 г. с общ размер на ДДС 4 276.00 лв.;

6.

„Г. 2005“

ЕООД – по 6 бр. фактури за м.05. и м.06.2016 г. с общ размер на ДДС 4 992.00 лв.;

7.

„В.“ ЕООД – по 13 бр. фактури от м.10. до м.12.2013 г. включително, с общ размер на ДДС 9 814.00 лв.;

8.

„У.Г.“ ЕООД по 21 бр. фактури от м.04. до м.07.2015 г. включително, с ДДС общо в размер на 15 356.00 лв.;

9.

„Д.Г.“ ЕООД

– по 9 бр. фактури за м.02. и м.03.2016 г. с ДДС общо в размер на 6 716.00 лв.;

10.

„А.С.“ ЕООД – по 26 бр. фактури от м.11 2014 г. до м.03.2015 г. включително, с общ размер на ДДС 19 134.00 лв.;

11.

„С.К.“ ЕООД – по 25 бр. фактури от м.09.2015 г. до м.01.2016 г. включително, с общ размер на ДДС – 18 359.00 лв.;

12.

„А.“ ЕООД – по 30 бр. фактури от м.08.2015 г. до м.01.2016 г. включително, с общ размер на ДДС 21 837.00 лв.;

13.

„Р.Д.“ ЕООД

– по 23 бр. фактури от м.01. до м.05.2015 г. включително, с общ размер на ДДС 17 112.00 лв.;

14.

Разпечатката съдържа 60 от 174 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b288ad3-db39-4d39-995d-5353cea5d664