Решение № 825 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110104240 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

РС Варна е сезиран с искова молба , депозирана на 01.04.2025 г. от Т. Н. Н., ЕГН **********, като майка и законен представител на децата П. Ф. Ф., ЕГН ********** и Н. Ф.

Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, всички чрез адв. Ж. С. - член на АК- Варна с адрес : ***, тел.***, email: *** , против Ф. П. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес ***.

В исковата молба Т.Н. е навела следните фактически твърдения : На ***г. Т.Н. сключила брак с ответника Ф. П. Ф.. От брака си имали две малолетни деца - П. Ф. Ф. и Н.

Ф. Ф.. С решение №262265 от 14.07.2021г. на Районен съд-Варна Н. и Н. прекратили брака си поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права било предоставено на майката на децата. С последващо решение на Окръжен съд - Варна бил регламентиран режимът на лични контакти на бащата с децата. С постановеното от Окръжен съд - Варна Решение била определена и издръжката, която бащата Ф. следва да заплаща, а именно: в размер на 200.00 лв. за детето П. Ф. и 200.00 лв. за детето Н. Ф., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие. През месец април 2023г., сочи Т.Н., че подала искова молба до Районен съд - Варна за увеличение на издръжката на децата й , като с Решение №3267 от 11.10.2023г., необжалвано от ответника в частта за разноските, определената по гр. дело №2119/2021г. издръжка дължима от бащата Ф. Ф. била изменена както следва: За детето П. Ф. от 200 лв. на 300 лв., а за детето Н. Ф. от 200 лв. на 250 лв.

От присъждане на издръжката от месец октомври 2023г. до сега, сочи Т.Н., че е изминал период от почти една година и половина, през който настъпили съществени изменения, както в нуждите на децата с оглед тяхното израстване, така и в икономическите условия в страната. И двете деца сочи Т. Н., че посещават детска градина, като значително се увеличили и техните потребности. Освен това било налице и настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следвало да бъдат задоволени базовите потребности на децата. Общоизвестно, намира още Т.Н., че с израстването на детето се увеличават не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. При увеличението на издръжката с решение на ВРС през месец октомври 2023 г. Н. посещавал детска ясла, а към настоящия момент - посещавал детска градина. С оглед промяната във възрастта на децата счита Т.Н., че е настъпило съществено 1 изменение в техните нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване. Децата посещавали детска градина, за което били нужни значителни разходи за облекло, обувки, учебни материали и други разходи, свързани с това. Необходими били и средства за учебни помагала и пособия, които с всяка изминала година ставали все повече и по-скъпи. Децата били в такава възраст, в която често им се налагало да посещават лекар. Ранната детска възраст била съпроводена с множество и различни заболявания, като всяко посещение при лекар и закупуване на лекарства било свързано със заплащането на значителни суми. Освен това по-голямото дете - П. посещавало народни танци, като таксата, която заплащала майката, към момента , била в размер на 40.00 лв. месечно. По-малкото дете Н. също желаело да посещава танцова школа и майката възнамерявала да запише и него .

В исковата си молба Т.Н. сочи, че към момента на сезиране на съда е назначена на длъжност "продавач-консултант", като основната й месечна работна заплата е в размер на минималната за страната. Разходите за плащането на текущите разходи на децата, битовите сметки и храна ставали все по-големи. Освен това плащала и наем за жилището , в което живеели в гр. Варна в размер на 410.00 лв.С оглед гореизложеното счита Т.Н., че само по себе си обстоятелството, че от определянето на издръжката, която следва бащата да заплаща на двете им деца са изминали повече от 15 месеца е достатъчна предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на децата, нараствали и техните потребности за храна, облекло и възникват нови нужди - образователни, социални и др., за задоволяването на които били необходими повече средства. През този период безспорно твърди Н. , че нуждите на децата са се изменили значително с оглед възраст, биологично развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната. През този период се наблюдавало неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в страната, като темпът на нарастването йм бил устойчив.

Предвид гореизложеното, Т.Н. моли съда да измени на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение № 3267/11.10.2023г. постановено по гр. дело № 4161/2023г. на Районен съд- Варна месечна издръжка, дължима от Ф. П. Ф., ЕГН ********** в полза на децата П. Ф. Ф., ЕГН ********** и Н. Ф. Ф., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Н. Н., ЕГН **********, като бъде увеличен от 300.00 (триста) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето П. Ф. Ф., ЕГН ********** и от 250.00 (двеста и петдесет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето Н. Ф. Ф., ЕГН **********, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата счита още , че ответника има възможност да заплаща търсения размер на издръжка, т.к. същият работел и имал доходи, не дължал издръжка на други лица, освен това не бил семеен и нямал други деца, които да издържа, не бил ангажиран с всекидневни разходи на децата и тяхното обгрижване

За доказване на изложените от ищцата обстоятелства ищцата е обективирала доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК Ф. П. Ф., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез адв. Н. К. Т., адвокат при АК - гр.Варна, вписана в ЕРА под №**********;с адрес за призоваване:***, чрез адвокат Н. Т. К. е депозирал ОТГОВОР на исковата молба предявена против него и НАСРЕЩЕН ИСК .

В отговора на искова молба /ОИМ / ответникът е изразил становище, че предявената искова молба е редовна и принципно допустима, доколкото съгласно чл.51, ал.4 вр. с чл.59, ал.9 и чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Ответникът намира предявения иск за неоснователен, като оспорва всички обстоятелства, изложени от Т. Н. Н., действаща в качеството си на майка и законен представител на общите йм деца П. Ф. Ф., ЕГН ********** и Н. Ф. Ф., ЕГН **********, като неверни и неотговарящи на обективната действителност.

2

От своя страна ответникът изразява следното становище :С влязло в сила съдебно решение № 16/07.01.2022г., постановено по в,гр,д,№ 2464/2021г., по описа на Окръжен съдВарна бил определен размер на издръжка в полза на децата П. Ф. Ф., ЕГН ********** и Н.

Ф. Ф., ЕГН **********, по 200 лева месечна издръжка, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, със законната лихва. Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение № 3267/U.10.2023n, постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съдВарна, съдът изменил размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., в полза на детето П. Ф. Ф., като я увеличил от 200 лв.

/двеста лева/ на 300 лв. /триста лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 03.04.2023г., до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК, както и изменил размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., в полза на детето Н. Ф. Ф., като я увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2023г., до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК.Година и половина по-късно, майката предявила иск с правно основание чл.150 СК, за увеличаване на размера на издръжката от 300 лв. на 400 лв. за детето П. Ф. Ф. и от 250 лв. на 400 лв. за детето Н. Ф. Ф., поради настъпило изменение на обстоятелствата.Претендираният размер на издръжката значително и многократно надхвърлял потребностите и нуждите на децата, възразява ответникът. От датата на постановяване на решение № 3267/11.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд- Варна не били установени промени в нуждите на децата, които да налагат увеличаване на дължимата издръжка. Предложеният с исковата молба размер на издръжка не бил съобразен с ежедневните нужди на децата и начина на живот, който водели, обезпечен финансово към настоящия момент единствено от бащата .Изплащания към настоящия момент от бащата размер на издръжка, счита бащата на децата за адекватен с оглед възрастта и нуждите им.Изрично подчертава ответникът, че от постановяване на последното влязло в сила между него и ищцата решение по повод децата йм, никога Ф.Ф. не се ограничавал в това да заплаща само определената издръжка. Всички големи допълнителни разходи били заплащани от него. Месечно финансовата му грижа за децата сериозно надвишавала общата сума от 550 лева за двете деца.Отделно от горното отв.Ф. подчертава и моли съда да има предвид още, че към настоящия момент изплащал и за двете си деца издръжка в размер на 300 лева, за което представя доказателства. Нещо повече, Ф.Ф. твърди, че присъдената към момента издръжка ищцата използвала приоритетно за себе си и не се инвестира по предназначение. Майката тенденциозно злоупотребявала с правото си да инициира неоснователни дела, жалби и сигнали срещу бащата, като настоящото производство било четвърто подред за период от 4 години, откогато било постановено Решението йм за развод. Отв.Ф.Ф. твърди, че Т. Н. е в трудоспособна възраст, физически и психически здрава, което й позволява да работи. Счита, че инициирането на настоящото производство толкова скоро след постановеното вече между тях съдебно решение би създало предпоставки майката да злоупотребява с това си право през следващите 15 години, докато децата навършват пълнолетие. Твърди се още от Ф.Ф., че той никога не бил отказвал и нямало да остави децата си без финансова и емоционална подкрепа, но поведението на ищцата ответникът намира за силно притеснително, доколкото доказвало, че Т. не приемала бащата за пълноправен родител на децата му. В никакъв случай изградената от ищцата конструкция тя да полага грижите за децата, а бащата да осигурява паричните средства не можело да бъде толерирана. Основният източник на доходи на майката , сочи още ответника, че съставлявал издръжката, която ответникът плащал на децата. Подобно поведение противоречало на интереса на децата, публично укоримо било и не следвало да се толерира, още повече като аргумент за утежняване на финансовата тежест възложена върху бащата с предходното съдебно решение по чл. 150 от СК.В исковата молба майката многократно изтъквала като основен аргумент, че децата посещават ясла и детска градина, което намира ответника, че не следва да се приема за промяна в обстоятелствата, доколкото дъщерята на страните - П. посещавала градина и към датата на постановяване на 3 действащото между тях към настоящия момент съдебно решение. Отделно, известен факт бил, че към настоящия момент посещението на ясли и детските градини е Република България е безплатно. Разходите за облекло, обувки и пособия за занятията в детската градина и тоалетни принадлежности ( „ изложените от ищцата твърдения за закупуване от нея на мокри и сухи кърпи и чаши за еднократна употреба “) на децата счита ответникът, че се покриват от заплащаната понастоящем от него издръжка. Относно нуждата от закупуване на лекарства - ответникът сочи, че следва да се има предвид, че когато са били при него, децата многократно били с хрема, настинка и прочие, което налагало той да купува лекарства и да ги води по спешност на лекар. Разбира се, в края на определения му режим на лични отношения, тези лекарства предавал на майката, за да можело адекватно да продължи лечението.Ответникът отбелязва, че майката никога не му давала закупените от нея лекарства, когато взимал децата, а му съобщавала какво трябва да купи.Отделно от горното ответникът отбелязва, че когато децата бил при него той имал доста разходи, като например - разходки по детски кътове, закупване на дрехи, обувки, специални перилни препарати, подходяща козметика. Закупените от ответника дрехи никога не задържал при себе си, изпращал ги в дома на майката, тъй като винаги били избрани с децата, съответно много държали да си ги носят и когато се приберат в дома на майка им.Отделно - ответникът закупил и продължавал да купувам на децата много играчки, стараел се да ходят на почивка и да пътуват, участвал в организирането на рождените им дни. Във връзка с аргументацията на майката за инфлационните процеси в страната, следва да се отчетат икономическите условия в страната единствено и само след датата на постановяване на решение № 3267/11.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд-Варна, ответникът намира, че следва да бъдат отчетени възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други лица. Твърди се от ответника, че към настоящия момент стандартът му на живот, освен че не се подобрил за последните две години, съществено се влошил с оглед военни действия в Европа, инфлация и предстояща финансова криза. Ответникът твърди, че той също живее под наем в град Варна, като заплащал наем в размер на 380 лева, изплащал и потребителски кредит в размер на 72000 лева, имал разходите на всеки средностатически човек за комунални услуги, здраве и социален живот. Отделно се налагало да помага и на семейството му, доколкото майка му имала здравословни проблеми и нужди, които представлявали съществен и неотложен разход за семейството йм.В заключение ответникът се спира на разпоредбата на чл. 150 СК и липсата/ според него / на твърдения в исковата молба за промяна в обстоятелствата, а именно нарастване на социалните, образователни и здравословни нужди на децата, които да аргументират нуждата от определяне на по-висока издръжка за децата.