Определение № 1779 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20258002902570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ватия Холдинг“ АД срещу решение № 136/07.05.2025 г. по в.т.д. № 527/2024 г. на Апелативен съд гр.Пловдив, поправено по реда на чл. чл.247 ГПК с решение № 249/17.09.2025 г., в частта, с която е отменено решение № 294/02.07.2024 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив по т.д. № 203/2023 г. – за отхвърляне на предявените от „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност срещу „Ватия Холдинг“ АД искове за предаване на владението на движими вещи и за осъждането на „Ватия Холдинг“ АД да предаде в полза на масата на несъстоятелността на „Булгар Минерали– Стрелча“ АД владението върху движими вещи /машини и съоръжения/, намиращи се в промишлена сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, находящ се в м.“Радин дол“, гр.Стрелча. Сочи се от касатора, че въззивното решение е недопустимо, защото страни по реституционното правоотношение по чл.648 ТЗ са страните по обявените на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ за недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки – „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност и „Геоминерал“ АД, поради което неправилно осъдителният иск е бил разгледан срещу ответника „Ватия Холдинг“ АД. Поддържа се, че в обжалваното решение не е посочена правната квалификация на разгледания иск, което представлява съществен порок. Навежда се довод, че когато е налице невъзможност да бъдат върнати вещите от легитимирания ответник по осъдителния иск, който е страна по обявената за недействителна спрямо кредиторите на длъжника сделка, той като страна по реституционното правоотношение следва да бъде осъден да плати паричната равностойност на вещите. Повдигнато е възражение, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иск за връщане на магнитен сепаратор и метален детектор, 1 решението е недопустимо, защото тези вещи са предмет на предявен от ищеца иск по чл.108 ЗС, по който е налице друго висящо съдебно производство.

Възражение за недопустимост на въззивното решение в цялост се обосновава и с довода, че вещите, предмет на иска, не са индивидуализирани. Изложени са аргументи, че присъдените с въззивното решение вещи са различни от претендираните с исковата молба. По отношение на придобИ.ето от „Минерал Груп България“ ЕООД на вещите по силата на сключена с ответника /касатор/ последваща сделка е наведен довод по чл.78 ал.1 ЗС, респ. чл.80 ал.1 ЗС. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, защото въззивният съд е игнорирал заключенията на изслушаните по делото СТЕ относно липсата на съпоставимост между описаните в исковата молба вещи и изследваните от в.лица вещи. Допуснати са нарушения и при преценката на показанията на разпитаните свидетели. Неправилен е изводът във въззивното решение за надлежно наложен като обезпечителна мярка запор върху процесните вещи, защото в запорното съобщение вещите не са индивидуализирани. Твърди се, че вещите по обявените за относително недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки се намират у „Геоминерал“ АД, а сключената от „Геоминерал“ АД и „Ватия Холдинг“ АД сделка има за предмет други вещи – вещи, които „Геоминерал“ АД е изработил по възложение на „Ватия Холдинг“ АД, заприходени при изпълнителя в инвентарните книги през 2013 г., след което през 2016 г. изработените вещи са били продадени на „Ватия Холдинг“ АД.

Касационна жалба е подадена и от „Минерал Груп България“ ЕООД, което е трето лице - помагач на ответника „Ватия Холдинг“ АД. В неговата жалба са изложени доводи, сходни с изложените в касационната жалба на „Ватия Холдинг“ АД. Сочи се, че вещите, които третото лице е закупило по сключените с ответника „Ватия Холдинг“ АД сделки, поради изтичането на 5годишна давност, започнала да тече от 01.06.2017 г., са негова собственост – чл.80 ЗС. Изложени са и съображения за придобИ.е на собствеността върху вещите на основание чл.78 ал.1 ЗС – „моментна давност“. Повдигнато е възражението, че не е доказано третото лице да е знаело за спора между ищеца и ответника „Ватия Холдинг“ АД, поради което следва да се приеме, че то е било добросъвестно.

Ответникът „Булгар Минерали–Стрелча“ АД-в несъстоятелност е подал отговори, с които оспорва касационните жалби и наличието на посочените в тях основания за допускане на касационно обжалване.

По касационната жалба на „Минерал Груп България“ ЕООД е подаден отговор от „Геоминерал“ АД, в който се сочи, че жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени са в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет 2 на въззивното производство са предявените от „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност срещу „Ватия Холдинг“ АД и евентуалния ответник „Геоминерал“ АД искове за предаване в полза на масата на несъстоятелността на владението върху движими вещи /машини и съоръжения/. Решаващият съд е констатирал, че с влязло в сила на 04.06.2019 г. решение № 154/12.12.2016 г. по т.д. № 64/2012 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик са обявени на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Булгар Минерали –Стрелча“ АД обективираните във фактури с N-ра: 40/12.03.2010 г., 49/31.05.2010 г. и 52/30.06.2010 г. търговски продажби, по които ищецът е продал на „Геоминерал“ АД при цена от общо 1 239 859,55 лв. части от технологична линия – филтри, система за въздушен транспорт на материала, метални контрукции към машините, газова инсталация, елеватори, силози, метална конструкция за силози, компютърна конфигурация и принтер, апаратура за управление и за контрол и софтуер, ленти и шнекове, магнитен сепаратор.

Въззивният съд е констатирал, че в хода на процеса по иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ „Геоминерал“ АД е продал на „Ватия Холдинг“ АД по шест фактури от 01.09.2016 г. движими вещи, които въз основа на заключението на ССЕ е приел за установено, че са вещите, предмет на обявените за недействителни спрямо кредиторите на длъжника /ищеца/ сделки. Възприел е въз основа на заключението на ССЕ фактите, че в инвентарната книга при „Геоминерал“ АД за 2017 г. са били отписани активи под инвентарни номера от 185 до 199, заприходени през 2013 г., а активите под инвентарни номера от 168 до 179 са налични и към 31.12.2017 г. Установено е, че липсват първични счетоводни документи за закупуването от „Геоминерал“ АД на заприходените при него през 2013 г. активи с идентични наименования като процесните, но с различни инвентарни номера. Въззивният съд е констатирал, че по сключените между „Геоминерал“ АД /изпълнител/ и „Ватия Холдинг“ АД /възложител/ два договора от 27.07.2011 г. и от 01.12.2012 г. за изработване на машини и съоръжения за нова технологична линия за преработка на фелдшпад са представени фактури, които сочат за закупени от „Геоминерал“ АД дребни вещи, предимно за поддръжка на машини – болтове, гайки, лепило, кабели, пирони и т.н., поради което е намерил, че не става ясно как се формира стойността на всеки актив и от какви разходи. Въз основа на тези фактически констатации на в.лице по изслушаната основна и допълнителна ССЕ решаващият съд е достигнал до доказателствения извод, че не е установено „Геоминерал“ АД да е изработил по възлагане на „Ватия Холдинг“ АД машини и съоръжения, идентични с процесните, както и че счетоводните записвания при „Геоминерал“ АД не отразяват реална стопанска операция, поради което е формирал фактическия извод, че продадените от „Геоминерал“ АД на „Ватия Холдинг“ АД машини и съоръжения са именно процесните.

Въззивният съд е констатирал, че „Геоминерал“ АД и „Ватия Холдинг“ АД имат качеството на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на ищеца, поради което е намерил, че те са обвързани от субективните предели на влязлото в сила решение по исковете с правно 3 основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ – спрямо тях прехвърлените по сделките вещи се считат за собственост на длъжника /ищеца/. Ищецът като собственик на вещите има право да упражни своето реституционно право срещу ответника „Ватия Холдинг“ АД, макар и този ответник да не е страна по обявените за недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки, защото той упражнява фактическа власт върху вещите. Тъй като в хода на процеса по иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху процесните вещи с две обезпечителни заповеди от 17.02.2012 г. от 22.02.2012 г. на Окръжен съд – гр.Пазарджик, решаващият съд на основание чл.452 ал.1 ГПК е намерил, че извършеното на 01.09.2016 г. от „Геоминерал“ АД разпореждане с вещите в полза на „Ватия Холдинг“ АД е недействително спрямо ищеца. Запорното съобщение по изп.д. № 55/2012 г. на ДСИ при Районен съд - гр.Пазарджик е връчено на „Геоминерал“ АД на 07.03.2012 г. и макар и да не е извършен опис на вещите, е прието, че запорът е произвел действие, защото в запорното съобщение са посочени вещите.

Решаващият съд е установил, че лицето Люба Кожухарова е била представител на продавача „Геоминерал“ АД и член на съвета на СД на приобретателя „Ватия Холдинг“ АД, поради което е приел, че е изключено приобретателят да не знае за съдебния спор по отношение на процесните вещи и за наложения върху тях запор. Въз основа на тези факти е направено заключение, че нормата на чл.78 ал.1 ЗС е неприложима, защото приобретателят „Ватия Холдинг“ АД е бил недобросъвестен.

Въззивният съд е приел за доказано, че на 02.03.2011 г. е бил сключен договор за наем, по който „Геоминерал“ АД е отдал процесните вещи под наем на „Ватия Холдинг“ ЕООД, което е еднолична собственост на ответника „Ватия Холдинг“ АД, а наемният договор е прекратен на 07.09.2015 г. От показанията на разпитаните свидетели е прието за установено, че вещите са били държани от „Ватия Холдинг“ ЕООД от 2015 г. до 2016 г., когато са били закупени от „Ватия Холдинг“ ЕООД, след което са били заведени счетоводно като част от технологичната линия, използвана за извършваната от него производствена дейност по преработка на фелдшпад. Въззивната инстанция е възприела доказателствения извод направен от първоинстанционния съд, че през месец септември 2016 г. „Геоминерал“ АД фактически е предал на „Ватия Холдинг“ ЕООД държането на спорните машини и съоръжения .

Решаващият съд е констатирал, че е била сключена трета разпоредителна сделка с вещите – по три фактури от 01.06.2017 г., с които ответникът „Ватия Холдинг“ ЕООД ги е продал на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД, но тъй като това разпореждане е извършено след налагането на запор върху вещите, е достигнал до извода, че продажбите са непротивопоставими на ищеца. Прието е, че приобретателят не може да се ползва от моментната давност по чл.78 ал.1 ЗС, защото е недобросъвестно лице – участвал е през м.май 2016 г. като купувач на продавания в производството по несъстоятелност имот, в който се намират процесните вещи, от което следва изводът, че е знаел за делото относно вещите.

Въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че вещите не са били реално предадени на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД, тъй като 4 приемо-предавателен протокол от 01.06.2017 г. е бил оспорен, а за факта на предаването на вещите не са представени други доказателства. Събраните доказателства сочат, че ответникът „Ватия Холдинг“ АД упражнява фактическата власт върху вещите, още повече че този ответник в съдебното заседание на 14.06.2023 г. е признал, че е концесионер по осем концесии за добив и преработка на индустриални материали и осъществява тази дейност в построената през 2017 г. сграда N 24 в имот с идентификатор *** в гр.Стрелча.

Разпечатката съдържа 24 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b282730-3558-4e91-b3dd-1c67d75ab544