Решение № 7 от 25.03.2021, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Крумовград , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван И. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Административно наказателно дело № 20205130200131 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 41 от 18.08.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР - Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на (300 триста) лева на Д. Т. Ф., с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят Д. Т. Ф., чрез упълномощения защитник адв. С.М. сочи, че атакуваното постановление противоречи на материалния закон и е необосновано. При издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди, че макар и формално да е осъществен фактическия състав на административното нарушение, то представлявало „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Изпраща писмени бележки, в които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2020 г. жалбоподателят Д. Т. Ф. около 16.10 ч. в с.******, община

Крумовград, пред хранителен магазин в селото, на тротоара, посетил открито обществено място, без да има поставена маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, при наличието на обявено в Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето и с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. По този повод на 14.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и той го е подписал без възражения. На 18.08.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Д. Т. Ф. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на свидетелите Т. К., И.Ц. и К.О., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 41 от 14.04.2020г.; заверено копие на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, Заповед № 292з-586/30.03.2020г. на директора на ОД на МВР – Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на извършване на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява 2 престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

2

Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. В цитираната т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и устата. Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил.

На 14.04.2020 г. той се е намирал пред хранителен магазин в с.******, без да е поставил защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели К., Ц. и О., както и от събраните писмени доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В случая се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.

Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление 3 следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно (В този смисъл е и константната практика на АС- Кърджали, виж р ешение № 16 от 17.02.2021 г. постановено по КАНД № 177 / 2020 г. ). За пълнота следва да се отбележи, че няма основание за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като не са настъпили промени в нормативната уредба, в смисъл - промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ административнонаказателната отговорност.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 41 от 18.08.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева на Д. Т. Ф. , с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Д. Т. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.******, ******, общ.Крумовград, обл.Кърджали, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

4