Решение № 4 от 06.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Русе, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201277 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. К., турски гражданин, чрез редовно упълномощен процесуален представител, против наказателно постановление

№

25-1085002773/15.08.2025г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе.

Жалбоподателят, редовно призован чрез упълномощения си представител не се явява, вместо него се явява упълномощеният представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2025г. около 09,45 управлявал автобус „Мердецес“ с турски рег.№ 34NBJ971 по път първи клас № 5 гр.Велико Търново – гр.Русе. В района на 7 км по този път в посока гр.Русе бил спрян за проверка от служители на Гранична полиция - гр.Русе. Те извикали за съдействие св.К. К. на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе, тъй като преценили, че жалбоподателят е с отнето СУМПС, доколкото не го е представил по време на проверката. Св.К. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за това, че управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна. Допуснато е нарушение на материалния закон, което се изразява в това, че на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е извършил.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят всъщност не си е носил СУМПС, а не, че същото му е отнето. Това се установява от извършения по делото превод на румънски удостоверителен документ серия CU № 4854416/01.01.2025г. Видно от него за извършено нарушение по румънското законодателство – преминаване на червен забраняващ сигнал на светофара му е наложено административно наказание отнемане на СУМПС за срок от 15 дена. Същевременно от писмо на РД “Гранична полиция“ – Русе, съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество – Гюргево става ясно, че жалбоподателят има валидно СУМПС № 97427, издадено от турските власти, като наложеното наказание за преминаване на червен светофар е изтърпяно за периода от 17.01.2025г. – 15.02.2025г. От това се налага категоричния и единствено възможен извод, че към датата на проверката – 15.08.2025г., жалбоподателят не е бил лишен от право да управлява МПС, тъй като наложеното му наказание от румънските власти е изтърпяно. В този смисъл извършеното от него е несъставомерно от обективна страна. Съдът намира, че в случая не са налице и основания за преквалифициране на нарушението в по-леко такова, а именно по чл.183 ал.1 т.1 чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, защото липсва кумулативното условие да не се изменя съществено обстоятелствената част на обвинението, т.е. на практика това би означавало за пръв път на жалбоподателя да му се вменят нови факти, по които той по никакъв начин не се е защитавал, което на практика би нарушило правото му на защита по един радикален начин.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство са в размер на 1 200 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява представения по делото договор (на л.15 от делото), като в съдебно заседание защитата претендира за разноски в размер на 500 лв.

2

Основателно обаче се явява възражението по чл.63д, ал.2 от ЗАНН на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за прекомерност на така направените разноски за адвокатско възнаграждение (макар по този въпрос, с оглед приетото в посоченото по – долу решение на Съда на ЕС, съдът да е длъжен да следи служебно). Касационната инстанция, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, доколкото след постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23 основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин.

Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР гр.Русе, която има качеството на юридическо лице.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1085-002773/15.08.2025г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, с което на М. К.,турски гражданин, р. на 07.10.1968г. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв./153,38 евро/ за нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на М. К. сумата от 300 лв. /153,38 евро/ за разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4