Решение № 688 от 21.05.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 688

Габрово, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - , в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГАЛИН КОСЕВ

Членове:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА канд № 20247090600110 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-671 от 14.03.2024 г., подадена от Р. Д. С. от гр. Ябланица, обл. Ловеч, [ЕГН], против Решение № 11 от 30.01.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 619 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 7568529, ОД на МВР - Габрово, с който на касатора е наложена глоба на основание чл. 184, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:

На 27.05.2023 г., в 16.58 ч., в населено място – гр. Габрово, [улица], срещу № 20, с АТСС, насочено в посока [улица], с МПС Мицубиши, лек автомобил, рег. № [рег. номер], управлявано от С., е извършено нарушение на ограничението за скорост, като максимално допустима такава от 50 км/ч е установено, че същата е управлявала със 72 км/ч или при наличие на превишение от 22 км/ч.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Жалбоподателката твърди, че към фиша не е приложен клип, с който да се установи деянието. Също така при получаването на фиша тя е подала възражение, в което е посочила, че друго лице, на което е издала пълномощно, касаещо ползването и разпореждането с процесното МПС, е управлявало автомобила, като е цитирала неговите три имена и ЕГН, но контролните органи не предприели необходимите действия за да установят виновния водач, а санкционирали нея, въпреки че тя не е била във владение на процесния автомобил, а го е предоставела на друго лице, за което е издала и нотариално заверено пълномощно, което също е приложила към декларацията си.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че ЕФ е издадени при спазване на процесуалните изисквания за установено от обективна и субективна страна административно нарушение. Мотивира се със събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства. По отношение на конкретното възражение на жалбоподателката относно твърдението й, че автомобилът е бил управляван от друго лице, съдът е обърнал внимание на факта, че към преписката липсва копие от СУМПС на това лице, а подадената декларация не е по одобрен образец, поради което не е изпълнен фактическият състав на приложимата правна норма, за да се анулира процесният ЕФ. Също така съдът е отчел, че жалбоподателката съзнателно е попречила на лицето, които е посочила като водач на МПС, да го придобие в собственост.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърдения с него ЕФ. С. твърди, че нарушението, за което е санкционирана, не е доказано като извършено от нея, въпреки че се установява че към процесната дата МПС, с което е извършено то, е във владението на друго лице. Мотивировката за създаване на пречки упълномощеното лице да придобие собственост на автомобила е ирелевантно към спора обстоятелство. В случая е от съществено значение не кой е собственик, а кой е управлявал процесния автомобил. Съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е изяснил съществени факти и, в случая, не е изискал от РП Ловеч, ТО Троян преписка № 2831/2023 г. по описа на същата прокуратура, в която по категоричен начин се установява кое лице е владеело автомобила към датата на извършване на нарушението, както и това, че касаторката не е владяла същия, от което следва логичният извод, че не тя е извършила процесното деяние. Нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП регламентира процедура за освобождаване от АНО на вписания собственик или ползувател на МПС, като тя изисква деклариране на данни за лицето, на което е предоставен автомобилът, при което ЕФ се анулира и се издава нов такъв на това лице. В случая такава декларация е подадена, като законът не се формализира с конкретна бланка на този документ, а изисква единствено посочване на данни за лицето – водач. С. не само е подала такава декларация с нужната информация, но е приложила и пълномощното, което е издала на лицето, от което е видно също кой е реалният ползвател. СУМПС на водача не може да се представи от собственика на автомобила, т.к. това не е документ на последния и той не разполага с него, като в този смисъл и не може да се абсолютизира и формализира това изискване, т.к. принципът за установяване на обективната истина не може да се дерогира от него. Юридическата отговорност следва да се носи от субекта, нарушил правната норма, а как ще се установи той не може да се посочи посредством ограничаващи правила, които изискват точно и само определен вид доказателство. АНО е лична и целта е санкциониране на действителния извършител на едно нарушение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесният ЕФ съдържа предвидените от закона реквизити.

Действително по делото не е спорно, че с процесния и посочен в него автомобил е извършено нарушение на правилата за скорост. Основният спор е относно субекта на деянието и субективната страна на същото – дали извършителят е установен по несъмнен начин и следва ли касаторката, единствено като собственик и само на това основание, да носи АНО. За да отговори на този въпрос съдът взе предвид следните факти, установени посредством приложените по делото доказателства:

Процесният ЕФ е доставен на адресата си по пощата на 29.06.2023 г., видно от приложеното известие за доставка. С писмен документ, наименован „молба“, подаден на 04.07.2023 г. до началник сектор ПП при ОД на МВР – Габрово, Р. С. декларира, че на посоченото място, дата и час тя не е управлявала автомобила, т.к. той не е бил в нейно владение. Сочи, че същият е предоставен на И. М. Н. с посочен ЕГН и адрес по силата на нотариално заверено пълномощно от 21.03.2023 г. Към тази молба е приложена Декларация обр. 6 в оригинал, с която се заявяват същите обстоятелства, както и пълномощното, което се цитира в нея, с което С. упълномощава Н. да управлява в страната и чужбина процесното МПС, както и да се разпорежда с него, вкл. да го продава, заменя, дарява или прехвърля, вкл. и да договаря в тази връзка сам със себе си. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 21.03.2023 г., което навежда на извода, че не е изготвено за целите на настоящото дело. На 10.07.2023 г. началник сектор ПП – Габрово уведомява С., че ЕФ може да бъде анулиран, когато в 14-дневен срок от връчването му собственикът на МПС подаде декларация по образец с пълни данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на СУМПС на това лице, като за да се анулира фиша е необходимо тя да представи такова копие.

С молба до РСГ жалбоподателката е поискала събиране на доказателства по делото, а именно – да се изиска от РП Ловеч, ТО Троян, преписка № 2831 от 2023 г., както и да се призоват и разпитат като свидетели упълномощеното лице И. М. Н. и С. М. Р.. Приложено е Постановление от 31.08.2023 г. на прокурор при РП – Ловеч за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на Р. С., в която същата сочи, че е предоставила автомобила си /същият, с който е извършено процесното нарушение/ на Н., а той, от своя страна, го е предоставил на трето лице – С. Р. от гр. Габрово и при извършването на проверка от страна на органите на досъдебното производство той се е намирал у последния. Прокурорът е достигнал до извода, че в случая са налице неуредени гражданско-правни отношения относно владението и собствеността на това МПС, което следва да се уредят по пътя на гражданското съдопроизводство, поради което преписката е прекратена. В о.с.з от 04.12.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателката е поискал прилагане по делото на цялата преписка по ДСП с оглед установяване самоличността на лицето, у което се е намирал автомобилът при извършване на нарушението. Преписката не е изискана.

От показанията на свидетелите става ясно, че автомобилът бил предложен за продажба по интернет от К. К., с когото жалбоподателката е съжителствала, през март, 2023 година. И. Н. поискал да го купи и К. го свързал със С.. На 21.03.2023 г. Н. и жалбоподателката отишли в Троян при нотариус и той заверил нотариално пълномощно. С. попълнила и декларация за липса на данъчни тежести и Н. взел джипа и пълномощното. Четири дни по-късно той дал колата на свой приятел – Н. С., да го покара и на 03.05.2023 г. С. му го върнал, след което Н. я обявил на свой ред за продажба. На обявата отговорил С. Р.. На 11.05.2023 г. двамата направили размяна. С. Р., от своя страна, заявява в о.с.з. в качеството си на разпитан свидетел, че взел процесния автомобил през месец май от Н., но последният не могъл да намери пълномощното си, за да му го прехвърли и му предоставил телефона на С.. Тя обещала да направи прехвърлянето, но спряла да отговаря на обажданията на Равенски. В о.с.з. този свидетел потвърждава, че от месец май и три месеца след това автомобилът е бил в негово владение и не се е срещал със собственичката.

От събраните доказателства по несъмнен начин може да се направи извод, че касаторката не е управлявала процесното МПС на посочената дата, час и място. То не е било дори в нейно владение, за да може да се предположи такова обстоятелство, а лицето, владелец на същото, потвърждава изрично този факт – че е влязло във владение на автомобила от месец май, 2023 г. Свидетелят Н. потвърждава същото, като конкретизира датата на преотстъпване на фактическата власт – 11.05.2023 г.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 /собственик или този, на когото е предоставено моторно превозно средство/ или ал. 2, като в случая връчването е направено на собственика – настоящ касатор. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С. е представила декларация, в която е посочила пълни данни за лицето, на което е предоставила автомобила. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира, но в случая това не е сторено.

Съдът намира, че неприлагането на СУМПС на лицето, чиито данни собственичката на МПС е посочила като негов владелец, не е достатъчно основание контролните органи да не се опитат да установят реалния водач на МПС, за да се реализира АНО спрямо него, при наличието на доказателства, представени още след връчването на ЕФ на административния орган. Този документ е личен и принадлежи на друг субект, като не може нито по правилата на обикновената житейска логика, нито съгласно закона да се очаква, че тя може да разполага свободно било с оригинал, било с ксерокопие от същия. След преотстъпване на владението на автомобила това свидетелство може да се изгуби, смени или да бъде отнето и практически за собственика няма ред за защита, по който той може да докаже, че не е управлявал автомобила, а не това е идеята на закона, нито съставлява правно защитима негова цел. Наличието или липсата на чуждото СУМПС не следва да се приема за единствено доказателство за субекта на деянието, нито за неговата вина при наличието на други доказателства, които разколебават презумпцията, че собственикът е виновен за нарушението и следва да носи отговорност за него и тези доказателства са представени още пред АНО. Не може липсата на този документ, с който лице, което не е негов притежател и не разполага, да обосновава единствено носенето на АНО от собственика на автомобила. Още повече, че по делото по несъмнен начин се установява, че този автомобил от месеци не е бил във владение на С., установява се лицето, което го е владяло на процесната дата и то е друг правен субект, различен от касаторката. Недопустимо и несправедливо е формалното изискване за представяне на копие от чужд личен документ да съставлява абсолютно основание за търсене на АНО и налагане на административна санкция на лице, за което е установено по несъмнен начин, че не е извършило нарушение.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b27a132-4571-45db-bd71-89009adf7e97